Дмитрий Варзоновцев

Погребението на Желю Желев съвсем неочаквано събуди у мен сложни мисли за него В лицемерното говорене той често се окачествява едви ли не като месия , герой , будител народен И странно -действително беше такъв
Та взех да прегледам Фашизмът Възприех го съвсем различно от 82, когато съвсем случайно във Варна го купих на сергия - два часа по-късно вече нямаше и сергия Прочетох бързо а после все не можах да разбера това изключително отношение към книгата Отдадох го на забраната и изземване превърнало я в апокриф Иначе в чисто професонален план търпи много и основателна критика не само по отношение на днешното обществознание, но дори и към тогавашното Но днес като четох по-късния предговор-свалих от нета късното преиздаване , основния текст разбрах че нищо не разбрах преди 33 години Порази ми езикът Архаичен, пълен с отломъци на маркс-лениновата онтология но развиващ се като проповед на прогледналия в истина водач Нещо сходно с хелиастичните проповедници от ранното протестанство Нещата се излагат само външно според стандартната форма - дефиниции, различни гледища и т.п. Но вътре стои нещо плътно и само по себе си не нуждаещо се от никаква външна аргументация От тухлички на ортодоксалната научна схематика на тогавашния диамат се оформяха съвсем различни образи на неистинната реалност които буквално се корозират от светлината на истината , се разпадат като лош сън Разказът по този начин се оказа и прост и невероятно афективен Това ми обясни неговото изключително силно въздействие върху "простия софиянец " върху сложната мозайка на непролетарските градски страти както и на служилата интелиганция от соц тип Този текст не беше научен трактат а проповед Злото беше разобличено и за победа на доброто трябваше просто да бъде отстранено веднъж и завинаги Нещо като описания от Крал Манхайм хелиастичен пробив от пошлата и лошата реалност -там в светлото царство на истината, на демокрацията и свободата Помня, тогава вярваха му изключително На неговата защита се явиха стотици хора които по никакъв начин не бяха в час по философия но доидоха да го слушат и да го гледат с възторг Той ясно и ангажиращо им показа пътя и начина да са щастливи и свободни Но този възторг и желание да бъде последван много бързо се смени с разочарование Какво искахме а какво стана И беше главоломно низвергнатТрагедия е на един народен будител в модерността Дано след смъртта може да бъде разкрита тази сложна и трагична роля на Желю Желев в прехода Не знам
----------------------------------------------------------------------------------------------

Жана Илиева

Р. Инджова за Ж. Желев, светла му памет: "Преди казваха: "Революцията изяде децата си. Сега - децата изядаха ръководителя на революцията...".
Най-точно би било да се каже: "Децата идиоти изядаха революцията...".
А ящни деца бяха, лакоми... паразити!
-----------------------------------------------------------------------------------------------

Hristo Ivanov

Явно е било зима. Някъде в първата половина на 80те. С Данка и Станка изрязвахме фигурки от портокалови кори и гледахме сенките им на стената в светлината на свещта. После отидохме при големите в кухнята. Бяха се събрали над мивката с водата пусната да шурти и си говореха нещо. Маруша явно е видяла неразбирането ми и ми обясни със смях, че имали микрофонче в кухненския шкаф и когато не искали да ги подслушват си говорили над мивката. Но когато Желю я дразнел и му се карала, отивала пред самия микрофон да я чуят добре. Нямаше нужда да казва кои са "те".
-
Този спомен все ми изниква откак чух за кончината на Желю. Може би понеже съм бил дете, ми изглежда, че тогава нещата бяха значително по-ясни: между мивката и шкафа, "те" и ние... После всичко стана все по-сложно, объркваше се многократно. Все пак, винаги остават Сенките и миризмата на портокалови кори от далечни зими.
-
За последно го видях миналата ранна пролет на панорамната пътека между Железница и Бистрица. Почивай в мир!
----------------------------------------------------------------------------------------------
Александър Йорданов

Отиде си д-р Желю Желев. Отиде си тихо, в съня, сякаш, за да успокои и примири за последно приятели и врагове. Защото съчетаваше добрината на обикновения човек със силната воля на политика. Живееше с проблемите на България. Приносът му за организирането на съпротивата срещу тоталитарния режим, за избистряне  на идейната основа на българската опозиция, за изграждането на Съюза на демократичните сили като политическа коалиция и национално движение за демокрация, за формирането на Националната кръгла маса като инструмент на „мирната революция”,  е безспорен.

Д-р Желю Желев успя да утвърди проевропейското и демократично лице на България. Като убеден демократ и интелектуалец искаше да преведе България между крайностите на вътрешнополитическите страсти.  Опитваше се да смекчи и избегне противопоставянията в политическия ни живот.  Споделяше философията на умереността, която според него най-точно отговаря на българския характер. Но в един момент сам стана част от политическото противоборство. Даде силен тласък за приемането на новата българска конституция. Акцентите, които като президент постави върху засилване на ролята на България в Балканския регион, бяха и навременни и необходими. Споделяше либерални политически идеи и имаше ясна визия за членство на България в Европейския съюз и НАТО.

В името на националното съгласие и обединение той  рискува и дори пожертва собствената си политическа кариера. Той вярваше в силата на думите, но не разбираше и не искаше да разбира партийното партизанство в политиката. И това му коства много. Мисля, че точно това партизанство стана причина и за гибелта на дъщеря му.  Днес, когато всеки ден слушаме критики към правителствата, към депутатите, към президента, е трудно си представим, как е могло в началото на прехода такива критики да се възприемат като нещо изключително, като политически светкавици и да водят до политически земетресения и катастрофи.

Желю Желев мечтаеше да види България единна и успяваща. Не беше безгрешен. Няма безгрешни политици и държавници. Но постъпваше открито и си носеше докрай кръстта.  Понякога служеше на илюзии. Но и те в неговото съзнание бяха за доброто на България. Такава илюзия бе магията наречена „национално съгласие”.  Тя обаче влезе в противоречие с очакването на обществото за справедливост.

Желю Желев е основен автор на много от документите, които прие Националната кръгла маса в началото на 1990 г. Това на първо място бе Споразумението за политическата система, чрез което започна демонтажа на тоталитарната система.  Участваше активно в приемането на новата българска конституция. Виждаше нейните недостатъци, но воден от идеята за „национален консенсус”, за взаимна отстъпчивост между политическите сили, бе склонен на компромиси. Точно тези компромиси обаче днес създават сериозни проблеми, които тепъва трябва да бъдат преодолявани. Опита се да утвърди авторитета на президентската институция, макар и да не успя напълно. Показателно е, че вицепезидента и негов близък приятел от дисидентското минало Блага Димитрова, подаде оставка. Самото време бе конфликтно, бременно с идейни и партийни сблъсъци. Желев наистина се опитваше да успокои страстите, но понякога се налагаше и да удари с юмрук по масата.  От него партийните лидери очакваха само да „представлява” България, а той с дисидентската си душа искаше докрай да участва в „оправянето” на България. И това роди доста проблеми и противоречия. Като прославутата пресконференция на "Боянските ливади", която бе възприета като сигнал за атака срещу правителството на СДС. Впрочем, малцина знаят, че д-р Ж.Желев бе политикът, който категорично подкрепи Филип Димитров за председател на СДС. Затова може би и последвалият конфликт между тях донесе лоши дни за българската демокрация. Но съм бил свидетел как изключително високо бе ценен в чужбина, където никога не си позволи да каже лоша дума за България и за българските политици, а  анализите, които правеше на ситуацията у нас бяха приемани с доверие.

Мисля, че хората ще го запомнят като народен президент, човек, който нито за миг не се поблазни да използва властта за лично облагодетелстване. Не създаде „обръчи” от фирми около себе си. Не участва в приватизацията. Не „консултираше” банкери. Не си поиска нищо от „баницата”. Живееше скромно, както бе живял и преди да стане президент. Дори и този факт дразнеше неговите противници. Не поставяше дистанция между себе си и събеседника. Бе прям, сърдечен, умееше да чуе и различното мнение, но отстоявше своето.

Желю Желев бе едно странно съчетание на „нашенското” и „европейското” в българския преход.  Мисълта му бе европейска, но средата, в която трябваше да реализира идеите си бе много „нашенска”. Той наистина олицетворява народната воля за свобода, демокрация, за „смяна на системата”, но чрез "мирен преход", чрез "нежна революция". Мнозина не му прощават негативното, което според тях олицетворява – компромисите, „консенсуса” с представителите на бившата комунистическа партия, острата критика към първото истински демократично правителство на България – правитеството на СДС.  Но си мисля, че д-р Желю Желев ще остане в паметта на поколенията като първия ни демократично избран президент, като политик и държавник, чиято гражданска и политическа воля и борба в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век обърна историята на България и откри пред нея хоризонтите на свободата, демокрацията и европейското бъдеще.
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Velizar Shalamanov

Добри думи, които Президентът д-р Желев заслужава - светла му памет! Поклон пред Президента и Върховен Главнокоманващ 1990-1997! Освен всичко друго Президентът Желев е и почетен член на съюза на офицерите от резерва "Атлантик" - колко ми се искаше на поклонението да видим повече офицери с униформи. Никога няма да забравим първия демократично избран Президент на Република България, който трасира пътя ни в Европа, в Евроатлантическото семейство на свободни страни на достойни граждани! Благодаря ви господин Президент и почивайте в Мир!
-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Miroslav Sevlievski

Изгубих скъп приятел. Приятел, с който се учиш как се живее във време, когато зад гърба ти е бездънната пропаст на тоталитаризма, а пред теб е безкрайността на все още неосъзнатата идея за свободата. Приятел, който ще те хване да не паднеш назад и ще ти подаде ръка, за да продължиш напред.
Изгубихме добър човек. Добър, защото имаше сърце за всички, но нямаше място само за едно: омразата. Не вдигна ръка срещу никого, не отговори с лоша дума на хулите и на предателствата. В тази доброта беше и силата му, защото и след най-тежките удари не се отказа от идеите си.
Изгубихме смел човек. Смел, защото когато нямаше училища по демокрация и политика, нито уроци по партийно строителство, той пое най-тежкото предизвикателство - да бъде отговорен за епохалната промяна, която ни предстоеше на нас – всички българи, на България.
Почина Желю Желев. Поклон!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Желю Желев беше обратното на Бойко Борисов.

Желев вярваше - да, с известна наивност, че политиката не е забранена зона за морала. Нещо повече: той винаги се опитваше да действа като морално същество. В крайна сметка тъкмо неговата моралност подкопа политическата му кариера. Звучи парадоксално, но е факт.

Желев беше представител на най-доброто, което онази система породи - или по-точно, което се породи въпреки онази система и в опозиция на нея. Почтеното, интелигентното, градското, добре възпитаното. Самият Желев освен всичко това беше любознателен, диалогичен, отворен към света, самокритичен. Началото на 1990-те години беше време, когато един политик с такива параметри все още можеше да оцелее на сцената, да стане президент и дори да бъде преизбран за президент. В началото на 1990-те години мнозинството избиратели в България все още уважаваха образоваността, честността и интелигентността. А днес на избори се явяват многобройни необразовани, лъжливи и интелектуално непретенциозни кандидати, които обаче умеят да впрягат за целите си днешните популярни ценности в България: професионалния спорт, чалгата, ВИП-аджийството, риалити-субкултурата.

Желев не построи нито една спортна зала, доколкото си спомням. На светските приеми се чувстваше неудобно и се държеше непохватно. Той беше по-естествен с книга в ръка, отколкото пред гора от микрофони. Не обичаше да се перчи и се фотографираше не със Сталоун и Ван Дам, а с Хавел и Балцерович.

Желев беше истински късмет за България. Уви, такъв късмет не се повтаря често.

Ще ни липсваш, Желю!

ПП: А, има и нещо общо: Желю Желев беше сред първите, които прозряха, че бъдещето на България е в Европа.

Александър Андреев, главен редактор на Българската секция на Дойче Веле
-------------------------------------------------------------------------------------------------------

Lubomir Stoykov
 
Днес България се сбогува с президента д-р Желю Желев! В деня на национален траур ще споделя, че за мен д-р Желев е олицетворение на китайската поговорка – „Може да си скромен, без да си мъдър, но не може да си мъдър, без да си скромен”. Наистина неговата скромност, изключителна почтеност и доброта го превръщат в уникална личност, трудно вписваща се в ширещите се в наше време арогантност, печалбарство, корист, нечестност и други затвърдили се политически „добродетели”. Нашият президент е пример за достойно и смело изживян живот, посветен на борбата за свобода, демокрация и социална справедливост. Мислител, дисидент, общественик и държавник, той трудолюбиво, последователно и търпеливо работеше за националната кауза. Малко, много малко са политиците и държавниците като него. Затова нека да отдадем почит към светлата му личност и светлото му дело. Бог да го прости! Да бъде и да пребъде паметта му!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Kiril Kertikov
 
НЕЛЕПО се разделихме с д-р Желев - първият всенародно избран наш президент.
Защото:
1. Прощаването с него се превърна в телевизионно шоу (по американски пошъл образец).
2. Българската - натовизирана - армия, не зачете собствените си традиции и неподготвена изкалъпи нескопосан ритуал.
Някакъв подполковник в студиото на БНТ обясняваше процедурата: гвардейци щели да носят на ръце ковчега с тленните останки на д-р Желев.
Всъщност, това е абдикация от традициите или пълна некомпетентност.
Българските държавни глави (в качеството им и на главнокомандващи на армията) не се разнасят с частни (!!!) катафалки, а се полагат върху лафает. (Лафаетът представлява оръдие, върху или след което се поставя ковчега, теглен от няколко двойки коне. (Така е погребан Цар Борис Трети, а в условията на социализма Кимон Георгиев и Георги Трайков - секретар на БЗНС и председател на Народното събрание, т.е. също държавен глава.)
3. Държавник с приноса на д-р Желев (въпреки противоречивите оценки за него) би следвало да бъде погребан не в гробищния парк на Бакърена фабрика, а в алеята на заслужилите българи в Централна гробища. (Прочее, има ли такава?!) И нещо повече: заслужава и специално място в центъра на София, както напр. е погребан княз Александър Батемберг, (въпреки че е принуден да абдикира!)
4. Съгласно правомощията си президентът на страната (ако е необходимо съгласувано и с кмета на столицата) да наименува булевард или улица, но ако е трудно в близките 40 денонощия (съгласно православната традиция) след кончината да постави поне паметна плоча върху жилищния блок, където е живял д-р Желев.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Кой от известните ни политици и общественици дойде на поклонението на Желю Желев всички разбраха.
Не можеш обаче да видиш нещо, което го няма.

На поклонението не дойдоха Иван Костов и Сергей Станишев.

Единият е председател на партията на европейските социалисти и бивш министър-председател на България.
Другият – бивш министър-председател на България и дългогодишен председател на СДС.

Дойде монархът – Симеон Сакс-Кобург Гота, да се поклони пред заклетия републиканец д-р Желю Желев.

Демократът и седесар Костов обаче не се поклони пред демократа и седесар Желев. Когато съратници на Желев преписваха Фашизмът, Костов пишеше статии в Работническо дело.

И Станишев се оказа прекалено нисък, за да прескочи бариерата на уважението – когато Желев е бил пред същия този храм-паметник през 1989 година, е рушал уютното номенклатурното гнездо на баща му…

Политически анализатори твърдят, че двамата си приличат по едно – Костов бил виновен за разбиването на СДС толкова, колкото Станишев на БСП.

Нямаше я и Надежда Нейнски. Но Нейнски вече никъде я няма.

Нямаше го и Радан Кънев. Лидерът на ДСБ пусна снимка от Мальовица, че е затънал в снега и 2 часа си разрива колата. В постинг под снимката читателка му напомни, че днес е ден на почит към жертвите на комунизма.

Вече никой да не ми говори за „автентичното дясно”. То си замина. Днес.

Gendo
---------------------------------------------------------------------------------------------------

Vladimir Tanev

И из искам да споделя нещо за Желю Желев. Не, нямам самочувствие да съм от близките му. Независимо че повече от 20 пъти съм контактувал в преки радиопредавания или записани интервюта с човека, лидера на СДС и президента на България.
Думите ми за Желю са нещо като извинение към него.
Преди около половин година продуцирах интервю с Желю за ТВ7. Бяхме с Косьо Филипов като събеседник на бившия държавен глава в офиса му до въшно министерство.
Няма да крия, интервюто не се получи. Желю не отговаряше на въпросите на Косьо в познатия си решителен стил. По острите теми избягваше да вземе позиция.
В средата на интервюто прекъснах записа – уж за малко почивка. Причината бе друга. Отворих вратата на балкона откъм Цариградско шосе. Предложих на президента чаша вода и изведнъж... започнах да му се карам. Дори повиших тон. Казах му – Желю, хората са те запомнили с твоя откровен тон. Ти никога не си цепел басма никому. Казаното от теб винаги е новина за другите медии. Моля те, бъди себе си.
Продължихме интервюто след почивката. Желю остана същия.
Станах жертва на собствените си журналистически амбиции – стремеж към новина и сензация в добрия смисъл на думата. Неволно смачках един откровен и честен до болка човек.
Този мой грях ще тая завинаги в себе си.
Извинявай, Желю.
Почивай в мир...