Станко Тодоров (10.ХII.1920–17.ХII.1996)
Станко (С. Т. Георгиев) е роден в с. Кленовик, Радомирско. Включва се в младежкото комунистическо движение през 1936 г. Мобилизиран в армията през 1941, но по-късно дезертира (1943). Осъден на смърт задочно (1943). Член на БКП от 1943 г.
Участва в завземането на властта на 9 септември 1944 г. от ОФ. При новата власт работи в младежкото комунистическо движение, по-късно ръководи БКП в Бургас (1950-1952). Член на ЦК на БКП от 1954 г. и остава такъв до 1990 г. От декември 1959 до ноември 1961 е кандидат-член на Политбюро, а от ноември 1961 до 1988 г. е член Политбюро на ЦК на БКП.
Представител е на България в СИВ. Министър на земеделието 1952-1957 г. и зам.-председател на МС 1959-1962 г. Докато е зам.-председател на МС оглавява и Държавната планова комисия (Държавен комитет по планиране след 1962). Секретар на ЦК на БКП 1957—59, 1966—71.
Ст. Тодоров заменя Живков като министър-председател и дълги години е един от най-близките му съратници, докато в края на 80-те години започва да се разграничава от него.
Министър-председател е между 9 юли 1971 г. и 18 юни 1981 г., след което е председател на Народното събрание. Съпругата му Соня Бакиш на 8 март 1988 г. става съучредителка на дисидентския Русенски комитет, изключена е от БКП, а Ст. Тодоров заема критична позиция (макар че остава председател на НС) и подпомага отстраняването на Живков от власт на 10 ноември 1989 г.
Депутат е в Народното събрание от 1954 до 1990 г., а председателства парламента (VIII и IХ ОНС) от 1981 до 1990 г.
През октомври 1990 г. подава оставка като депутат в 7-ото ВНС.
През 1990 е включен и във Висшия съвет на БСП, но към края на годината се оттегля от политическия живот.
През 1995 г. издателство "Хр. Ботев" публикува мемоарната книга на Ст. Тодоров "До върховете на властта: Политически мемоари [1941-1991]".
Станко Тодоров умира през 1996 г.
-----------------------------------------
*Вижте още за Ст. Тодоров на страниците на Омда:
Twitter
Facebook
