Дискусия по темата "Сталин срещу Троцки" във форума на "БГ наука"

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4432&st=0

resavsky

С влошаване здравословното състояние на болшевишкия вожд Ленин през 1922 г. на преден план излиза въпроса за неговия наследник като ръководител на съветската държава. На пръв поглед такъв въпрос не би трявало да съществува: безспорен номер 2 в съветката държава е Лев Троцки. Световноизвестен революционер с впечатляващо CV, ръководил болшевикия преврат в Петроград, командвал победоносната РККА в Гражданската война, с огромен брой лични привърженици /най-вече в армията/, неповторим оратор и изключителен майстор на словото. Всъщност спокойно може да се каже, че до 1922 г. съветската държава е управлявана от равнопоставения тандем Ленин - Троцки.  въпреки това само за една-две години легендарния Троцки е изместен от ръководния пост в държаната от един невзрачен грузинец Джугашвили със странно прозвище Сталин. Сталин въобще не издържа сравнение с Троцки:
- обикновен второстепенен провинциален революционер с недовършено средно образование
- поне до 1920 г. никой извън Русия не е чувал за Джугашвили
- приноса на Сталин в т.нар. Октомврийска революция и последалата Гражданска война трудно може да се определи по друг начин освен като нищожен
- поне до 1925 г. Сталин няма никакви лични привърженици и е лишен от всякаква харизма на лидер. За някакви негови позиции в армията е просто невъзможно да се говори. Всички го определят като "невзрачен партиен бюрократ" и дори "посредствена личност".
- Сталин никога не е бил добър оратор и лично не е написал една книга през живота си
- високия едва 169 сантиметра Сталин говори руски със силен грузински акцент и е с абсолютно невзрачен външен вид, не блести с особена интелигентонст.
И въпреки всичко това Джугашвили успява да отстрани харизматичния вожд Троцки от управлението на държавата. Незрачния бюрократ изгражда най-страховитата диктатура в историята на човечеството. Каква е тайната на неговия успех?

 КГ125

Първончаланата му невзрачност приспива бдителността. Той не парадира и никога не го прави, дори и когато има пълната власт. Системата се спуква да го хвали, но той винаги остава в сянка, ходи скромно облечен, не изпада в пищни демонстрации на власт (като изключим кремълските и тези на дачата му запои, но май той ги е правел за да проверява хората си в свободна обстановка). Нему са поверени организационни функции в началото - не особено престижен, но пък държи контактите и връзките. Силата му е в тайната организация, в пълната му безкомпромисност и коварство и в тоталния контрол върху силовата структура. Той умело я изгражда така, че да е над всичко в държавата и да е подчинена единствено и само нему.
Второто е чувството му за държавност. Въпреки негативните си качества, той е политик и държавник по призвание. Той чувства държавата и настоява тя да представлява единна система, в противовес със много от неориентираните и разпуснати в пълното си всевластие негови съратници, щедро ползващи се от благата на изграждащата се номенклатура.
Другото е невероятното му коварство и жестокост. Той и неговите силови органи не се спират пред нищо за да постигнат целите си.
Освен това, той има конспиративен опит още отпреди революцията, организира обирането на Тбилиската банка, което е крупно престъпление, което днешните холивудкси екшъни засенчват, но и днес не се среща често.

 resavsky

Поне за мен Троцки е допуснал абсолютно детинска грешка като е пренебрегнал изпитаното правило: "Власт не се дава а се взима". Бронщайн е чакал след смъртта на Ленин някой да му поднесе властта на тепсия и в крайна сметка е получил пикел в главата някъде в Мексико. При неговото влияние в армията да не я използва в борбата за власт срещу Сталин и компания е наивност граничеща с идиотизъм.И всичко това от човек непрекъснато пледиращ за "военен комунизъм" и "перманентна революция". Необяснимо.....

КГ125

Когато Ленин умира, през 1924 г., СССР е вече по пътя на НЕП-а, има частна собственост върху средствата за производство. В този момент реториката за военен комунизъм и перманентна революция не върви и затова Троцки мълчи и не е активен. Към тази промяна ВКПб е подтикната от тоталния колапс (което е естествено) на военния комунизъм. Оказва се, че за да функционира икономиката, винаги й трябва "глътка капитализъм", повече или по-малко.

Времето му е било свършило, след всичко, преживяно от Русия тя завива по друг път, от който всъщност никога няма да се върне, дори и след като Сталин я превърща от полупазарна икономика в централизирана бюрократична империя. Нито една държава не може вечно да търпи троцкизма, той е годен само да събаря стари режими с революционни реторики, но не и да гради нещо ново.

Всъщност конфликтът на Сталин с Троцки е конфликт на държавническото начало /разбира се, в рамките на комунистическата идеология/ с революционното доктринерство. В света няма държава, устроена по троцкистки, и това не е случайно.

 

 

Хърс Златния

Това, разбира се, не е вярно. Именно благодарение на своите лични привърженици Сталин измества Троцки след смъртта на Ленин. Много съвременници, сравнявайки Сталин и Троцки, посочват един важен детайл:

- Сталин е умеел да предразполага своите съратници, да се държи свойски, дружески, да постига личен контакт и лично приятелство. Кръгът от основните си съюзници в борбата за власт в СССР Сталин успява да изгради още преди смъртта на Ленин, дори преди 1922 г. Сталин много добре знае, че предстои борба за власт и се готви за нея. Нещо повече - на подсъзнателно равнище Сталин неистово мрази и Ленин и най-близкия му съратник Троцки и подготвя почвата за своята разправа с този дует.

- Нищо подобно не се наблюдава при Троцки - точно обратното. Троцки не може да осъществи личен контакт, да завърже елементарно приятелство. Популярността на Троцки се дължи на военните успехи, постигнати в кърваво време на кървава цена. Но когато трябва да се предразполагат политически съратници и съюзници, Троцки е абсолютно негоден. Дори и с най-близките си приятели той продължава да се държи надменно, с ясното съзнание за собствената си изключителност и превъзходство. Това отблъсква партийните кадри и ги кара да си задават въпроса: Какво ще стане с мен (с нас), когато този човек, имащ безспорен авторитет сред масата партийни членове, оглави страната?
Тогава изборът логично пада върху Сталин.

- Има и още нещо - кървавите престъпления по време на Гражданската война не могат да останат без последствия и съвсем логично такива последствия има както за Троцки, така и за Тухачевски и останалата плеяда "победоносни военначалници". Всички те, със съвсем малки изключения, са ликвидирани от Сталин. Защо?
Някои обясняват това с параноичния страх на Сталин и желанието му на всяка цена да се задържи на власт. Може и да има нещо вярно, но това не е всичко.

Сталин, както и партийните функционери, които той издига и покровителства, са свидетели на ужасите и кървавите престъпления по време на Гражданската война. Повечето от тях обаче не са директно замесени в тях. Както и самият Сталин, те едновремено се страхуват и ненавиждат Троцки и неговите касапи, но не само защото са конкуренти за властта.
Тук има и личен момент - има свидетелства, че Сталин и компания така и не приемат докрай извършеното по време на кървавата касапница (Гражданската война) и подсъзнателно за себе си влизат в ролята на "въздаващи справедливост" и то по отношение на лица, чиито живот, поне за тях, няма стойност. Който има представа от основите на науката "психология" знае за какво говоря. Да не забравяме и средата, в която израства Сталин. Това безспорно оказва влияние.
От този момент нататък Троцки и неговите приятелчета са били обречени. Пред Сталин те не са имали никакъв шанс.

 

 

 

 ISTORIK 

Израснал като Лев Бронщайн (род. 7.11.1879 г.), Троцки напуска еврейството и приема марксизма. За него се отнася прочутото изречение на един московски равин относно руските антисемитски настроения: „Троцки правят революцията, а Бронщайнови ще трябва да платят за това." Като военен организатор на преврата през 1917 г. срещу легалното руско правителство (Октомврийската революция) и като „най-голям интелектуален талант сред болшевиките", Троцки въвежда системата на концентрационните лагери в Европа. Критиците на убийствения му терор са наречени от Троцки с презрение „лукави кречетала". На 26.06.1918 г. той предлага на Съвета на народните комисари план и мерки за издирване и залавяне на всички „паразитни елементи" и задължителното им натоварване с „неприятни и трудни работни задачи". С това Троцки полага основата на системата на ГУЛаг (Главно Управление на лагерите), която лагерна система при диктатурата на Сталин след 1928 г. бива изградена до чудовищни размери. Троцки нарежда - по аналога на английските концентрационни лагери за бурите в ЮАР, изградени през 1901 г. - жените и децата на рекрутираните насилствено за Червената армия офицери да се заловят като превантивни пленници в концентрационни лагери, за да не дезертират мъжете им.

След смъртта на Ленин той е конкурент на Сталин за властта в СССР. През 1927 г. е отстранен от ЦК на ВКП(б). През 1929 г. е изгонен от СССР. Престоява по няколко години в Турция, Франция и Норвегия, докато през 1936 г. се заселва в Мексико. Там живее известно време в домовете на художниците Диего Ривера и Фрида Кало. Сталин нарежда убийството на Троцки, като на отклонил се от „правилния курс" противник. През 1939 г. Троцки се премества в собствен дом, където оцелява по чудо в атентат, организиран на 24 май от марксисткия художник Давид Сикейрос. На 20 август 1940 г. е смъртно ранен в дома си от съветския агент Рамон Меркадер. На 21 август 1940 г. умира и е погребан в двора на дома си в Мексико сити.