Йосиф Висарионович Джугашвили, с псевдоним Сталин, е роден на 21 декември 1879 г. в Гори, Грузия, в грузинско семейство. Баща му е обущар. В ранна възраст придобива тежък физически проблем - лявата му ръка е трудноподвижна. Йосиф завършва с посредствен успех семинарията в Тифлис (сега Тбилиси).

Включва се в социалдемократическото движение и от 1901 г. е професионален революционер. Неколкократно е арестуван и заточаван. От многото му псевдоними се налага - Сталин. След Февруарската революция от 1917 г. е включен в ръководството на болшевишката партия. След 7 ноември 1917 г. е в състава на правителството на Ленин като комисар (министър) по работата с националностите. Член е на Политбюро на Болшевишката партия от 1919 г. до 1953 г., от април 1922 г. е неин генерален секретар. От май 1941 г. е председател на Министерския съвет на СССР. През 1941–1945 г. едновременно е и председател на държавния комитет по отбрана и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. В началото на Втората световна война първо е съюзник на Хитлер, с когото си поделят Полша и завладява Литва, Латвия и Естония.  След нападението на Хитлер над Съветския съюз (21 юни 1941) Сталин се съюзява с Великобритания и САЩ. Заедно с Чърчил и Рузвелт си поделят Европа. Източна и Централна Европа (включително и България) попадат в съветската сфера на влияние. Затова след войната у нас започва международно безпроблемно изграждане на тоталитарен комунистически режим. През 1943 г. Сталин е обявен за маршал на Съветския съюз, а през 1945 г. – за генералисимус. Умира след инсулт на 5 март 1953 г.

Чрез невиждан в историята терор, в резултат на който са избити и измрели от глад милиони, Сталин реализира на практика най-мащабната идея на социалното инженерство - тоталитарния комунизъм. След неговата смърт режимът е значително смекчен, но подтисничеството и различните форми на масов държавен терор съпътстват комунизма до окончателното му рухване.