Vladimir Lukov

23 септември 2013 г. в 13:27

Урок за началници

От опит. Позаемал съм чат-пат и аз разни относително по-ниски и по-високи държавни и партийни постове и служби. Включвам към тях сега и предишната ми службата на даскал, на когото му се е налагало да посреща в кабинета си родителите на учениците. 

Урокът ми е затова, че винаги (от самото начало на моето служене на обществото и държавата) съм ставал веднага на крака, когато някой (който и да е той!) е почуквал и е влизал в кабинета ми. Отначало ме спохождаше мисълта, че действам така от недолавяно от мен самия мое чувство за малоценност и даже опитвах да го превъзмогна, ала не успявах. Който и да пристъпваше към мен, веднага ме изправяше на крака - така, сякаш му отдавах почит. 

Смятах се за объркан човек, защото, обратно, много, много рядко ми се случваше (а и до днес) някой, в чиято канцелария ми са налага да влизам, да (ми) стане веднага на крака. Когато обаче започнах да чета по-усърдно от "гнилите" немарксически философии, трябваше да направя обратното умозаключение - че не аз, а тези, които не стават веднага на крака, когато в кабинета им влиза човек, са объркани хора. 

Осъзнах това, когато прочетох, че Кант, на когото му се случило при тежко болестно състояние да влезе лекарят при него - и той веднага опитал да стане от леглото си, а лекарят да го възпре - та, в нея минута Кант казал на лекаря си:

- Как може да не стана от леглото, когато в стаята ми влиза човек!

По-късно разбрах за какво именно става дума в поведението и в думите на Кант с помощта на Спасителя:

- Когато някой влезе в дома ви - казва Той - (цит. по памет) посрещнете го, защото не знаете кого посрещате...

...

Та, малки и големи началници, за ваше добро е - ставайте веднага на крака, когато в кабинета ви влезе човек - най-вече, когато той ви изглежда, че е някакъв нищ и безпомощен. Защото не се знае кой точно идва при вас.

Преподал урока - даскал Владимир Луков Подпис: (не се чете) :)

*** 

23 септември 2016 г.

От два три дни подхванах отново "Бесове"-те на Достоевски. Сторих това, защото видях на автобусната спирка в Правец една жена да държи в ръцете си седмия негов том. Впечатли ме (в много отношения), но не я заговорих; предположих, че томът е "Престъпление и наказание" и реших, че посланието към мен е да го прочета отново, а вече съм го чел в различни години два или три пъти. Вкъщи направих сверката и така пристъпих към "Бесове"-те. :) 

Така и ме впечатли преди малко това, че написаното по горе от мен през 2013 г. има връзка с отрицателен знак със следното "бесовско" писание на Достоевски:

-... С една дума, турете някое най-последно нищожество да продава някакви глупави билети за влака и като идете да си купите билет, това нищожество тутакси ще се усети, че е в правото си да ви гледа като Юпитер :) , за да ви покаже своята власт. "Чакайте сега, значи, да ви покажа кой съм аз..." :)