Миряна Русева
Сребра Георгиева Бюлбюлева е родена през месец юни 1925 г. в село Мантар, Солунска област, Гърция. Майка й и баща й работят усърдно за изхранването на петте си деца. Баща й е изключително трудолюбив и с прогресивни разбирания и затова много често е обект на вниманието на гръцките власти. Няколко пъти е пребиван до смърт. Психическият и физическият тормоз го навеждат на мисълта да напусне Гърция със семейството си. По това време Сребра е на три години. Идват в България заедно с няколко роднински семейства. Една част от тях остават в Петрич, а бащата на Сребра продължава до град Харманли. В началото живеят в частни квартири, но много скоро кметството им разрешава строеж на собствено жилище на общински терен.
Майката на Сребра започва работа в тютюневите складове в града. Постепенно и децата се включват да помагат на майка си. Отглеждат тютюн, прибират реколтата и на есен работят в складовете.
Сребра посещава междувременно училище, завършва седми клас и помага на семейството си. Запознава се с прогресивно настроени младежи и се включва в антифашистката борба заедно с по-голямата си сестра - в събирането на храна за нелегалните. Участва в Соболевата акция, която е пропагандна акция на Българската комунистическа партия (БКП) в подкрепа на предложения от Съветския съюз (СССР) на България пакт за приятелство и взаимна помощ. Предложението е направено на 26 ноември 1940 г. чрез Аркадий Соболев, генерален секретар на Министерството на външните работи на СССР. Пактът формално гарантира независимостта на България и подкрепата от СССР на нейните териториални искания, в замяна на което България трябва да предостави на СССР бази в Бургас и Варна.
По същото време подобни предложения са направени на Литва, Латвия и Естония, които са анексирани от СССР през 1940 г. Както Прибалтика, така и Балканите, попадат в съветската зона на влияние в съответствие с тайните клаузи на съветско-германския пакт Молотов-Рибентроп. Българското правителство отхвърля съветските предложения.
БКП разгръща широка кампания за приемане на съветските предложения. Чрез многобройни позиви партията агитира в полза на съветското предложение. Провеждат се събрания и сбирки по фабрики, учреждения, читалища, казарми. Искането за приемане на предлагания пакт е подписано от 340 000 души. До Министерския съвет и Народното събрание са изпратени множество резолюции, писма и телеграми. Според просъветските историци, Соболевата акция допринася за временно отлагане на войната на Балканите и предпазва България от война с Турция.
През това време Втората световна война е в разгара си. България е на страната на Хитлерова Германия. Засилва се борбата против партизанското движение и техните ятаци. Сребра на няколко пъти е пребита в харманлийската полиция. Девети септември 1944 г. я заварва в Хасковския затвор.
След победата на антифашиското движение Сребра се записва като доброволка за участие във Втората световна война, но не е одобрена, тъй като няма необходимата възраст.
Много скоро започва социалистичското строителство на различни обекти. Сребра заминава, за да вземе участие в строителството на Прохода на републиката – Хаинбоаз.
След завършването на строежа започва работа в Държавно земеделско стопанство – ДЗС, като счетоводител. Активно се включва в художествената самодейност на град Харманли. Заедно със съпруга си Стоян участва в организирането на различни културни мероприятия.
През 1964 г. се мести със съпруга си и двамата си сина в София и започва работа в Кремиковци. Продължава участието си в обществено-политическия живот на страната.
Дори след пенсионирането си Сребра остава член на партийната организация. Всички, с които работи, я ценят.
Нелепа катастрофа слага край на живота й през 2007 г. Тя ще остане в паметта на всички близки и познати като един достоен и добър човек. В последните думи, които бяха изречени за нея, близките й я нарекоха “сребърна” и обещаха да пазят спомена за нея за цял живот.