Искам да припомня на любознателните, че през 1991 г., когато действаше само един социологически център (НЦИОМ), който беше под пълното ръководство на Луканов (да, персонално на Луканов!), използването на социологията в разцеплението на СДС вървеше с пълна пара. Парата свистеше съвсем деликатно. Просто в анкетните карти на провежданите изследвания партиите в СДС се разделяха и гражданите се питаха, коя пария предпочитат - те бяха 15... Разбира се, публиката знаеше СДС! За съставящите коалицията организации я беше чула, я - не. Знаеха се БСДП, БЗНС "Никола Петков", Екогласност...

В тази посока заработи цялата пропаганда на БСП (медии вън от нейния контрол не съществуваха) - тези партии са силни, а тези слаби...

Това се "доразвиваше" на четири очи с лидерите в синята коалиция, което не беше трудно, защото различията между организациите съставящи СДС бяха реални. Разцеплението съществуваше като възможност.

Тази политика даде резултат!

Сетих се за този "номер" като слушах по националното радио един анализ от "Галъп", където собствениците са шефовете от 1991 г. на НЦИОМ. Техните изследвания били установили, че днес, в Реформаторския блок съставящите го партии имали различно влияние. Един вид разпадът бил неизбежен...

От тук нататък е здравия разум в лидерите на Реформаторския блок.