Georgi Georgiev
През 90-та беше. По стечение на обстоятелствата аз и мойта китара трябваше да изпеем песничка на митинг на СДС в Разград. Сутринта съм пред Раковска 134, казват ми да се натоваря на някакво бусче Фолксваген, дарено от някаква немска фондация. След малко влиза шофьора, след него Желю и тръгнахме преди да се начудя как тъй аз ще пътувам сам с Желю. Какво ли може да си приказва 21 годишен с Желю?! Пък и след Витиня шофьора, Креснички мисля му беше името, каза, че се е уморил и до Разград кара Жельо. Желю кара и на връщане, а шофьора спа. беше ми някак странно Желю да вози шофьора си. Та си поприказвахме, де. Пристигнахме в Разград и го насочиха към центъра. Спря до трибуната, излязохме, той застана пред микрофона, а отпред 200-300 орки?! Оказа се, че това било митинг на т.нар. ОКЗНИ (с агент Гоце по това време). Тия обърнаха знамената с коловете и с някакви озверели от злоба и тъпота лица тръгнаха към Желю. Полицаите се усетиха и бързо го дръпнаха към буса, а докато потегляхме тия орки почнаха да трошат стъклата. Порази ме спокойствието на Желю. Не трепна, дори не се наведе да се прикрие, не усетих нито страх, нито презрение, нито омраза. Философска му работа.
Земен, скромен! Човек!
Не искам да коментирам ролята му в последвалите събития. Знам, че много хора са раздвоени.
Но искам да кажа - ако искате да съдите някой - напишете книга като "Фашизмът", ама в онова време, па вземете и я издайте, ама тъй че после и издателите си удрят главите в стената. Пък тогава съдете.
Сбогом, Човеко!
Благодаря ти !!!