Йордан Митев

Спомени за преписвача Гарелов

Покрай назначаването на Иван Гарелов (р. 1943 г.) за говорител на служебното правителство някои напомниха, че той бил доносник с прякора „Талев“.

Времето върви и напоследък аз доста се посмях, когато прочетох, че Гарела участвал в хващането на преписвачи. Не само крадецът вика дръжте крадеца, но и преписвачът (все някога) лови преписвачи.

При соца сенегалецът Амаду-Махтар М'Боу (р.1921 г.) беше твърде популярен у нас, макар че при произнасянето на името му дечурлигата бягаха където им видят очите. М'Боу изкара 2 мандата като генерален директор на Юнеско ((1974-1980; 1980-1987) и още преди да си тръгне за Африка в БГ решиха, че могат да предложат за негов заместник историка Николай Тодоров (1921-2003) (по-късно като председател на 7-мото ВНС придобил прякора Колю Ватмана).
Агитацията за Ватмана у нас набираше скорост, но , за беда се оказа, че никой не знае почти нищо за Юнеско, яде ли се, не се ли яде, пие ли и пр. Властта натовари един колега-журналист с информация и той на бърза ръка издаде книжле-наръчник за Юнеско. И всички – включая и аз – си набавихме книжлето и решихме проблема. Как ли? Ами с пре/разказване. (Ако не ме лъже паметта, аз писах за Юнеско в няколко ежедневника.)

Ала не и Гарела. Той също трябвало да «отразява» Юнеско, за нуждите на телевизията, но като ченге изглежда не умеел да пре/разказва, а само да преписва. По онова време той беше на работа в телевизията и скандалът, който се вдигна с неумелото му, дърводелско преписване доби такива размери, че за известно време го свалиха от екран.