Александър Исаевич (11 декември 1918 в Кисловодск, Русия, починал на 3 август 2008 г. в Москва).

Руски писател, по образование физик. През войната срещу хитлеристка Германия е на фронта.

През 1945-1956 затворник в сталинските лагери и заточеник (вж. ГУЛАГ). През 1971 Нобелов лауреат за литература. През 1974 лишен от съветско гражданство и депортиран в Западна Германия. Първоначално се установява в Швейцария, след това в САЩ.

Завръща се в Русия през 1994. Независимо от своя антикомунизъм Солженицин не одобрява и западната демокрация и смята, че Русия трябва да върви по свой път. Спечелва си световна слава с романа “Един ден на Иван Денисович”, издаден през 1962 с личната благословия на Хрушчов. Тази творба става голямо политическо и литературно събитие. В нея и в други произведения (“Първият кръг”, “Раково отделение”, документалния тритомник “Архипелаг ГУЛАГ”) писателят разкрива истинския облик на лагерите, развивайки темата за организираното насилие на държавата над индивида, за бруталността на комунистическата тоталитарна система. В продължение на десетилетия работи над епичния цикъл из историята на Русия през XX век “Червеното колело”. Моралистичната проза на Солженицин продължава руската литературна традиция от XIX век, най-вече тази на Л.Н. Толстой.

Творчеството му се характеризира с драматизъм на фабулата, психологизъм, смени на повествователната перспектива, съчетаване на фикцията с историческите факти, на документалните пластове с лиричната импресия и ясното послание.

 

------------------------------------------------------------------------
Библ. Большой энциклопедический словарь, Москва 1993; Nowa Encyklopedia Powshechna, Warszawa 1999.