Бонка Цакова

Слуша ми се радио - лампово радио. Като го пуснеш в тъмната стая, тя се изпълва едновременно с прекрасни звуци и с вълшебна жълто-зелена светлина.

Зелена - от окото на радиото. Жълта - от скАлата, на която са изписани станциите. Когато бях дете, дори само имената на градовете ми звучаха омайващо - Хага, Париж, Прага, Варшава, Люксембург.... Кутията беше дървена, заоблена, гладка и топла. А отпред апаратът беше облечен с мека релефна материя, копринена май.

Къде ли са сега тези апарати?

Къде отиват душите им?

Тъгуват ли за хората, които ги замениха с разни джаджи - от пластмасовите транзисторни радия до днешните електроники?

Да ви кажа, според мен сега ни гледат от радионебето и ни се чудят как можахме да се откажем от топлината и сиянието на радиоапаратите.