Nikolay Slatinski

Слушам "по телевизията" подаващи правилния отговор въпроси: 

- Правилно ли реагираха компетентните отговори?

Студентите, които прохождат в науката за сигурността знаят, че редичката е в следната последователност:

Прогнозиране-->Ранно сигнализиране-->Превенция-->Реагиране

Днес сме в Рисковото общество, в Обществото на риска. Основното при него е Прогнозирането и особено Ранното сигнализиране. Даже Превенцията е вече крайно недостатъчна. Система, която може единствено да реагира (друг е въпросът как тя реагира и той не е журналистически, а стратегически, системен, структурен, управленски), пИши я бегАла...

Но това е коренно различен начин за мислене и действие, на поведение. То е непосилно и органично чуждо за днешните (и в последните години) управляващи. Те хал хабер си нямат от него. Те са останали някъде в 20 век по отношение на управлението на сигурността. Сега нормалните държави говорят с коренно различна терминология, която изисква не просто друга управленска култура, но и друга интелектуална култура – сценарийно прогнозиране, стратегическо проектиране, дългосрочно моделиране, управление на риска, диагностика на уязвимостите, критична инфраструктура, ранно сигнализиране...

Това са мениджърски категории и технологии, които първите лица в системата за сигурност, а и на държавата ни като цяло не могат да произнесат, камо ли да усвоят, да си променят мисленето.

И как да могат? Ето, ние в няколко стойностни университета (макар и малко на брой, да не се бъркат с фабриките за производство на дипломи срещу семестриални такси) обучаваме млади кадри, които обаче не са калинки, не са сърдечни приятели и приятелки, не са политически парашутисти, не са корумпирани или не са заминали още от България, потресени от отношението на властта към тях - и никой не ги иска, тряскат им вратите на системата за национална сигурност под носа. 

То и образованието в националната сигурност на какви ли не безумия е подложено - тотален контрол и административен гнет от сарайско направление, което ченгесарски контролира всички оценяващи, акредитиращи, наблюдаващи, позволяващи и забраняващи структури в държавата по отношение на науката за сигурността; намеса със солдафонски ботуши и фелдфебелски манталитет със свещената простота на блажения не-знаещ в качеството на образователния процес; трудна реализация, както казах, на отлично образованите и умни млади кадри; пълно самоотстраняване на държавата от този процес. Но някак се справяме. Мъчим се да даваме съвременно образование - не поради съответните министерства, ректори, биг босове и главнокомандващи парада, а напук и въпреки тях.

Въобще, цялата система от системи в националната сигурност, вкл. външна политика, отбрана, сигурност (спецслужби), вътрешен ред, гражданска сигурност, наука, образование, управление, ресурси, нормативна уредба, информационно обезпечаване и т.н., и т.н. се нуждае от одит, от преглед, от преосмисляне, от връщане в полето на сигурността. Иначе както си седим, ще се чуе, да цитирам печалната шега на мой колега, Козлодуйски бряг Бум! И тогава за България ще се говори само в минало свършено време.

А как иначе може и трябва да се говори за държава, която е поверила националната си сигурност на заклети дилетанти, а пък обществото и пет пари, какво ти пет пари, пукната пара не дава за националната си сигурност...