След убийството на петимата граждани в Македония - Бог да прости невинните им души и да накаже престъпните им убийци, и след ерекцията на сръбските медии, у нас нищо особено не трепна. Имаше само всеобща скръб и съжаление, каквато реакция би имало, ако нещо подобно се случи в измислената държава Таратайка.
От прегледа на българския печат и форумите в интернет се вижда онова, което споделяме в частни разговори: Република Македония, която първи признахме като независима държава, Македония, за чиято свобода са гинели дедите ни, а потомците на македонските бежанци заемат цели квартали в София и доминарат числено не само в нея, а и в другите градове на България, същата тази Македония, която приветства като освободители нашите войски през 1941 г., от десетина години е трансформирана в БЮРМ, чакаща указания от Белград.
Тя се управлява от активни сърбомани и македонстващи откачалки и вече предизвиква всеобщата българска досада, макар отначалото да беше забавна...
"Умря Марко" - има такава българска поговорка, с която се отбелязва че магарето Марко вече го няма, за да носи чужди товари.
Сърбоманите и наследниците на Александър Македонски да се справят с проблемите си.
НО!
Пълна, без никакви уговорки, свобода и права на българите в Македония съгласно европейските стандарти!
А на Белград трябва ясно да се каже: не е въпросът само за Западните покрайнини и необходимостта да се махне границата и Западните покрайнини да бъдат административно отделени от останалите части на Сърбия, а и ДА ПРЕСТАНЕ непрекъсната намеса на титовските и милошевските наследници на УДБА в Македония и Западните покрайнини.
В България има достатъчно информация за тази намеса и тя може, при необходимост, да докаже, че в Западните покрайнини продължават да работят старите мрежи на УДБА и титовските служби, а БЮРМ въобще не е независима държава, а белградска марионетка.
Това се знае не само в София, но нашите съюзници е добре да съобразяват, че безобидността на София и изостаналността на България не бива да се надценяват.
Белград е длъжен да се ДЕКОМУНИЗИРА и да огласи архивите на УДБА засягащи Западните покрайнини и да ги направи достъпни на българските и световни историци.
Белград е длъжен, ако иска да стане член на ЕС, да предаде на Република Македония всички архиви на УДБА и приемните й служби!
(Друг е въпросът за всички документи свързани с преследването след войната на българи и албанци - например, архива на концлагера Голи оток, трябва без
условия да бъде достъпен на българските, албанските и чуждите историци.)
Сърбия е длъжна да се ДЕКОМУНИЗИРА и приеме, подобно на всички останали източно-евпейски страни, закон за публичен достъп до всички документи засягащи
етнически прочиствания на УДБА (и следовници) във Войводина, Косово, Западните покрайнини, Македония и Босна.
Тъй като документите свързани с Македония след Първата световна война, свързани с различни персони за сътрудничество на терористичните режими на кралския и комунистическия Белград засягат стотици хиляди български граждани и етнически албанци, пряко или семейно, тези документи трябва да бъдат достъпни за зесегнатите пряко или семейно лица, както и за официалните власти и за международната научна общност, и разбира се и за албански и български учени.
Ние искаме да знаем истината!
Настояваме за пълно и безусловно признаване на правата и свободите на българи и албанци в Македония, както и за приетите между тях споразумения!
Тито отдавна умря, измислената държава Югославия не съществува!
Настояваме за свобода и права на българи и албанци в Македония!
Сърбокомунистите и македонистите не ни интересуват. Водачите им имат къщи и имоти в Сърбия, ако не им харесва Македония, каквато ще стане, да се изнасят.
БЮРМ и статута на Западните покрайнини в Сърбия предизвикват досада и раздразнение със системното нарушение на международното право и морал.