Nikolay Slatinski
Отново ще цитирам приятел, не само защото и аз в общи линии мисля като него, но и защото той го е казал много по-добре от мен:
„Най-големият грях на цялото безпрецедентно пребиваване на ББ в нашия обществен живот и вече немалко години на самия връх на управлението, е:
- че той обърна в нелеп фарс всичко, до което се докосна;
- че той превърна в жалка карикатура цялата наша политика;
- че той създаде една опакована в целофан от пропаганда, пиар, манипулации и симулации блудкава мелодрама, трагикомична действителност, в чиято сърцевина има само агония на обществото ни като общество, само дезинтеграция на общесетвенатаи общностната тъкан, само спасяваща се с всички непозволени средства, но заглъхваща икономическа дейност и само пълен разпад на ценностите;
- че той узакони и легитимира самохвалството и хвалипръцковщината, шмекерлъка и тарикатлъка, говоренето на диалект и мисленето по маахленски, демонстрацията на невъзпитаност и самочувствието, според което управлението е лека, фасулска работа, която може да се върши с подсвиркване и щракане на пръсти между самодоволното рязане на ленти и безгрижното ритане на топка.
Така ние заживяхме сред нелепата еуфоричност на цирка и трагичната безволевост на стадото. Всичко стана лъжа и измама, пъчеща се показност и безпътна леконравност - тодорживковщина без елементарно държавничество, станкотодоровщина без каквато и да е грижовност какво ще остане за поколенията, людмиложивковщина без пукната пара да се дава за културно освестяване на нацията, андрейлукановщина, без капка управленска стратегия.
Страшно е да се помисли докъде можем да стигнем ако продължим по този път към нищото; ако не си дадем сметка, че никоя държава не може да се управлява
- с войнствена неспособност за съзидателно визионерство;
- с абсолютно невладеене на висши управленски технологии;
- с непонятен инат да си вярваш, че разбираш от всичко – икономика, финанси, енергетика, строителство, екология, обществен ред, отбрана, култура и вече геополитика, международни отношения и глобална сигурност;
- с повърхностно отношение към всичко, което има пряка връзка с настоящето и бъдещето на нацията!
Това не може да ни се случва наяве, сигурно е някакъв сън, от който е крайно време да се събудим и е жизненоважно да се опомним. Защото доскоро си се излагаме тук у нас и пред нас самите. Но вече започнахме да се излагаме и пред света. Ане е прокопсала още държава, която в един момент е станала за смях на всички…“.