СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ

Седем седмици преди Възкресение православните християни отбелязват Сирни заговезни или както е отбелязан в християнския календар Неделя Сиропустна. Той е подвижен празник, включен във Великденския цикъл и е винаги в неделя. С него тържествено завършва Седмицата на опрощението и от следващия ден започват Велики пости. Заговява се със сирене, мляко и яйца. Според християнската традиция на Сирни заговезни, както и през седмицата преди него, е прието хората да пристъпят към взаимно опрощение. Пожеланието, което си отправят, е „Сладки заговезни и леки пости".

За празника са характерни три основни момента: обредната трапеза, празничните огньове и кукерските игри.

Вечерта на Сирница, в неделя, се слага празнична обредна трапеза. За нея задължително се приготвя баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехи или ядки, риба. Вечерята е в кръга на няколко близкородствени семейства. Особено оживление създава обичаят хамкане - на края на конец (кълчищен или мартеница), окачен за гредата на тавана или на полилея, се върти парче от халвата. Залюляват конеца в кръг и всички около трапезата - особена радост това доставя на децата - се мъчат да уловят окаченото с уста. Конецът винаги се пали веднага след хамка- нето, като се нарича последователно на всеки от присъстващите и според това как гори, се гадае за здраве и дълъг живот. По същия начин се гадае за бъдещата реколта, приплода на добитъка и за женитба.

В някои райони с водата, в която са сварени яйцата за празничната вечеря, си мият лицата на следващия ден - чист понеделник - за предпазвани от бълхи и мухи.

На Сирни заговезни и през предходната седмица, както казахме, си вземат прошка - по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове. По-младите, държейки в ръка портокал или лимон, целуват ръка на възрастните по три пъти, като им се отговаря „Просто да ти е". Те носят и подаръци - най-често баница и вино.

Паленето на огън на Сирница е важен и характерен обичай. Прави се в деня на Заговезни преди вечерята. Главните участници са момчета от 8 до 14 години и ергени. Огньовете се палят край селото, защото има вярване, че докъдето стига светлината им, дотам през лятото няма да падне градушка. А пресичането на огъня предпазва от бълхи.

Хора се играят за последен път на Сирни заговезпи, защото както и сватбите, те са забранени по време на строгите Великденски пости.

Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже (главно ергени) през Сирната неделя и някъде в понеделника след Сирни заговезни, наричан КУКЕРОВДЕН. Всяка кукерска дружина си има водач - кукер, баба или кукерица, кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или че тирима), берберин. Водачът е облечен в кози, овчи или сърнешки кожи с козината навън, има кожена маска или пък е с начернено със сажди лице. На кръста му са окачени звънци, в ръка държи дървен фалос, обагрен в червено и пометаш (дървен прът с привързан в края парцал за измитане на пещта). Бабата, облечена в парцаливи дрехи, носи кошница, прежда и хурка и се подпира на патерица. Носи „дете" от дърво и парцали, „ражда", като пуска коте отвисоко или краде истинско дете, докато обикалят домовете. Харачарите нося синджир, с който ловят хората и събират от тях „неизплатен данъци". Плюфкачите, с начернени лица и дървени оръжш имат на главата си бръсната кожа или сиренен мех, за д изглеждат плешиви. С лъкове те стрелят пепел по лицата дрехите на хората. Царят е в празнични дрехи, може да им изкуствена брада. Облеклата на кукерите са предимно от к жи. Маските, също от кожа или картон, са богато украсени разноцветни вълнени конци, мъниста, лутурки, огледалца пр. Всички кукери са с окачени на кръста звънци с различна големина и носят дървени саби.

Първият обреден момент от кукерския обичай е обхожда нето на всички домове с пожелания за здраве, плодородие, благополучие, съпроводено със събиране на подаръци (6paшно, боб, яйца). Кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая на селския мегдан те играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по себе си звънци.

Вторият момент е обредното заораване и засяване, в което централна фигура е царят. Обикновено той е най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. На царя може да се сложи трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и засява. Кукерите символически „убиват царя" с носеното от тях оръжие - кросно, след което това обредно лице възкръсва.

/"Празници и обреди на българина" - Трето преработено и допълнено изд. , съст. Надя Петрова, изд. Парнас, 2003 г./

>>>следва - Тодоровска неделя, Тодоровден