Като бях малък целувах ръка по ред на всички възрастни вкъщи или гости, после ходех по роднините и близките от съседите. Най-далеч живееха кръстниците ми, те бяха кумове на родителите ми. Така беше по традиция в Монтана и района - кумът на младоженците е кръсник на децата и те като пораснат и се заженят става техен кум...
Вечерта палехме огън. Деца и възрастни го прескачахме.  Цялата махала се събираше. Правеха се едни особено факли. В чаталеста пръчка се връзваше слама. Това се въртеше и се викаше "урала-парала". Факлата бързо изгаряше.
Сега последно съм виждал - палят гуми и мъжете стоят наоколо и пият ракия. ТОВА НЕ Е В ТРАДИЦИЯТА! Пали се слама, шума и стари стебла от градините по дворовете. Не бива да се замърсява природата!
След семейната вечеря се "амкахме". От тавана висеше конец, на който първо се връзваше бяла халва, после яйце, накрая жив въглен. Може и друго да се е връзвало, но това съм запомнил. Въртеше се вързаното и предимно децата се опитвахме да го захапем. Да го "амнем". Крайно нехигиенично! 
Лапаната от всички халва, се заменяше с яйце и след него друго. Всеки трябваше да е "амнал" парче халва и едно яйце. То беше за него. Взел го е с уста. 
Накрая се връзваше жив въглен. Конеца беше достатъчно мокър, а му "помагаха" и с парче тел. Ние децата не успявахме с въглена. Само се парехме. Баща ми беше ловък и лапваше въглена. Всички надавахме тържествен вик. 
След амкането (тъмно е) се маскирахме. Децата обикновено през деня се маскираха. Да ти купят маска на вълк, лисица...Голям работа!..(маските бяха от материя подобна на корите, в който сега продават яйцата)
Възрастните вървяха по улиците и влизаха по домовете. Мъжете се маскираха като жени, жените като мъже. Голям смях...
През деня в някой дворове, където имаше подходящи дървета се връзваха люлки...
Минало заминало.
Сега нито огън да запалиш, нито маскиран да тръгнеш, нито да обикаляш хората да им звъниш по вратите, за да им речеш "прощавайте"... 
Довечера трябва да запалим огън във Фейсбук и да не забравим да се маскираме...