(Не съм чел книгата "50 нюанса сиво", нито съм гледал филмите със "сивите" нюанси. При мен "сивото" е такова, каквото съм го описал.)  
На гости съм при приятел художник. Показва ми последната си завършена работа. Гледам я и му соча - "Ей, тук защо не си го направил ма-а-алко по-сивичко? Щеше да изглежда по-добре."... Той гледа картината, гледа мен и изригва. Когато аз нарисувам такава картина, точно там да го направя "по-сивичко". 
С него сме приятели, така че нито се скарахме, нито ме изгони от ателието си. Често си говорим за "сивичкото".
Защо вие, който четете това, не се оженихте за жената с по-интересния нос? Защо не се събрахте с онази с по-големите гърди?..
Защо и как вършим нашите избори? Всеки миг.
Аз не зная. Когато изборът ми е дълбоко аргументиран, сигурен съм, че е погрешен.
Всяка сутрин храня едно бездомно куче. Красива кучка! Предполагам, че е от домашно котило. Захвърлена. Някой път ще я снимам и ще ви я покажа. 
Виждам я, като ставам. От ранни зори ме чака. Обикаля пред нас. После зачезва. 
Извеждам слепия Анчо, когато съм се разсънил. Бездомната кучка изведнъж се появява. Подскача около мен. Но се бои. Придружава ме от разстояние през цялата разходка.
По-често накрая изсипвам храната за нея.
Това е станало ритуал за двама ни.
Няма никакво рационално обяснение. Сега варя отпадъци, купени от месарница на километър от нас. Купих ги, защото така ми е по-евтино, иначе кучката, която нарекох Лия, ще остане без закуска.
Това е моя нюанс "сиво". Бездомната кучка, която в сутрините подскача радостно около мен. Без да ми позволи да я приближа. 
Случва се да я няма. Случва се аз да не мога да изведа Анчо. 
Предполагам, че и тя тъгува.
Това, признавам си, е по-важно за мен от това дали днес ще ям или не. 
Споделям с вас, че избирането на един или друг нюанс сиво, няма обяснение. 
Вашето "сиво" е ваше право!