КЕРАМИЧНАТА ИКОНА НА СВ. ТЕОДОР СТРАТИЛАТ

Николай Генов

Свети великомъченик Теодор Стратилат се почита от православни и католици като светец.

Родом е от град Евхаита в Мала Азия и е живял в края на 3 век и началото на 4 век, по времето на императорите Константин и Лициний. Назначен е бил за стратилат (пълководец) в римския гарнизон на град Хераклея Понтийска (дн. Карадениз Ерегли), близо до Черно море.

През Средновековието култът към Теодор Стратилат е много разпространен. При основаването на Венеция, заедно със св. Марко, св. Теодор Стратилат е провъзгласен за патрон на града. И до днес една от най-големите реликви на венецианската църква „Сан Салваторе“, разположена недалеч от Риалто, е тялото на св. Теодор Стратилат, поставено в мраморен саркофаг в дясната част на олтара.

Неизвестен майстор от XVII в. е изобразил върху северната стена на храма фреска за тържественото внасяне на тялото на светеца във Венеция и в определения за това храм. Мощите на светеца са били заграбени през 1257 г. и пренесени във Венеция през 1267 г. от латинските рицари кръстоносци. Преди това са се съхранявали в „Св. София“ — една от църквите на българския град Несебър, където се почитали от векове.

Манастирът “Св. Пантелеймон” в Патлейна е на 6 км южно от Велики Преслав в зелена и рядко красива местност. Името е производно от това на манастира, който се намира в началото на планината и също е бил открит от местния неуморен ентусиаст Йордан Господинов. Пътят за там се отделя при Омуртаговият мост, вляво от шосето за Върбица. Всъщност за Омуртаговия мост само се знае, но досега не е намерен. Този е наречен така без особено основание. Предполага се, че истинският е бил на мястото, където е открит Чаталарският надпис. Манастирът “Св. Панталеймон” е бил основан през ІХ в. и разрушен през ХІ в. До днес са запазени само руини, от които може да се предположи, че някога църквата е била богата и цялата изрисувана.

Археологическите разкопки, проведени през периода 1909-1914 г. установяват комплекс от кръстокуполна черква, жилищни и стопански сгради, като са оформени три двора – молитвен, жилищен и стопански. Изследователи твърдят, че този манастир е бил важно книжовно средище още от времето на Първата българска държава. В него учениците на Св. св. Кирил и Методий създали Преславската книжовна школа. В “Св. Пантелеймон” се замонашил и умрял през 907 г. княз Борис І. Не е изключено да е негова вкопаната в земята гробница с шестте гроба. При разкопките в манастира открили мозаечната икона на Св. Теодор Стратилат от Х в. Тя е сред най-забележителните произведения на българското изобразително изкуство от онова време.

Някога манастирът в Патлейна е бил най-големият производител на прочутите в онова време керамични иконни образи, съставени от отделни керамични плочки. Монасите в манастира се занимавали с живопис и с изработване на художествена керамика. Иконата на св. Теодор е изработена от отделни квадратни керамични плочки със страна 12 см, съставляващи части от бюстов образ на светец. Тя е засега единствен по размери такъв образец на керамичното иконописване. Отгоре двадесетте плочки са покрити с глазура.

В руините на разрушения манастир иконата останала цели десет века - до 1909 г., когато любители археолози провели разкопки в покрайнините на старата ни столица и открили древния манастир. След двугодишен труд откривателят на разпръснатите керамични плочки Йордан Господинов успял да сглоби повторно лика на светеца. През 1911 г. безценната икона била записана в инвентарната книга на музея във Велики Преслав, но престояла цели 40 години (до 1948 г.) под навеса на манастира, редом с другите археологически находки.

Изучавайки инвентарния списък на музея в Преслав, днешният директор на музея в Шумен - Георги Майсторски обърнал внимание на забележителен факт: керамичните плочки, от които образът на св. Теодор е бил повторно "сглобен", имат инвентарен номер 1540. Под инвентарен номер 1541 пък е записана кутия с керамични плочки, намерена на същото място и по същото време. Освен фрагменти от натрошени плочки, в кутията има четири цели плочки, идентични по размери (12 см на страна) с тези, от които е направена иконата. На тях се чете името на св. Теодор и се разпознават фрагменти от раменете и брадата на светеца. Това кара археолога да допусне, че иконата, сътворена от монасите, е изобразявала и торса на светеца.