Чета проекта за Бъдеща България. Май са го нарекли 2020, сякаш тогава животът ще свърши.

Проектът трябва да се нарича "България" и нищо повече, защото би следвало да отразява трайни цели, а не нещо, което мислим за днес или утре.

Българските управляващи, след отказа от строителство на комунизма (това е далеч преди 10 ноември!), допускат системна грешка: те мислят социално-структурно, а не индвидуално-мотивационно.

По времето на Живков имаше такъв виц: "Как управлява той?" "От време на време разтърсвал чувала с мишките.", "Защо?", "За да не се застоят мишките на едно място и да прогризат чувала." Сиреч, Живков променя институциите, структурите, които упражняват властта, но тя си остава една и съща и всичко си е същото...

След 10 ноември 1989 г. (моля, не участвам в тази игра от юни 1991 г.) управляващите решиха да продължат практиката на Живков - "преструктуриране", "реформиране", "преустройване", "смяна на системата", като действаха по неговия начин: реформата, голямата промяна, "либералната революция" се мислят като институционална промяна.

Не отричам (!), че е важно да се променят институциите! Те трябва да са съответни на социалната среда и да са ефективни в провеждането на националната политика.

Проблемът обаче е съвършено друг: правата и свободите на индивида! Не се ли променят те, нищо особено не може да стане.

Като върнаха имотите на агент Сергий (висш представител на 39-те и висш държавен управник, с улица на негово име в София), какво особено стана в България, освен че той, Бог да го прости, позабогатя? Когато БСП даде Международния мострен пловдивски панаир, който си е държавен от фердинандово време, на Гергов и му даде и ЦУМ, какво особено стана, освен че той забогатя?

Това са институционално-сткруктурни промени. Променя се собственикът на съществуваща институция и нищо повече. Това, не само у нас, се нарича ПРИВАТИЗАЦИЯ!

То се мисли като пъпката на розата на либерализма! Преценява се, че частният интерес е по-отговорен от държавния. Дори има крилата стигма "държавата е лош собственик".

Резултатът от тази стигма можете да го видите, като мислите за България, народа и икономиката, като ходите по нашата мила Родина. Последната гледка ("последна" в смисъл днешна, а не крайна) е Рудозем. Рудозем беше сред водещите предприятия в отрасъла в Света, след приватизацията е в агония.
Както и да е.

Основният въпрос на Промяната, на Прехода от комунистически тоталитаризъм (има и "монашески комунизъм" - обяснявам на правоверните антикомунисти, които не би трябвало и копче да кажат срещу монашеския комунизъм или този на хипитата и пр. - комунизмите са много!) към либерална демокрация е съвършено друг: той е - установяване на нормативен и социално-практичен ред, гарантиращ свободите и отговорностите на индивида.

В центъра на вниманието не са държавните институции!

Никакви малцинства!

Това са глупостите на политкоректновците, които напомнят на политкомисарите след 1917 г.

Вън от индивида не съществува политически и социален свят!

Всички проблеми са свързани с индивида.

Промяната у нас се извърши не за да се реставрира Третото българско царство, не за да се следват указанията на Западните служби или на Попър, който е ограничен по новозеландски, а за да се даде най-после СВОБОДА НА БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН, независимо дали е православен, католик, шиит, сунит, юдей, мормон, бахамец и пр.

Свобода да твори, да се труди, да предприема, да бъде отговорен, съзидателен...

Институциите САМО ГАРАНТИРАТ ТОВА. Държавата е държава само дотолкова, доколкото застава зад индивида и защитава неговото право да бъде свободен. Пълно безобразие е, когато държавни чиновници и институции застават зад корпорации, монополи, картели, малцинства и пр. Лобизмът и етническите организации са форми на тарикатлък. Партиите са мафиотски образувания, когато на знамето им не пише "Свобода за индивида или смърт за нас!"...

Защитата на малцинства е продукт на геополитически интереси. Като се гарантира свободата на индивида, къде е проблемът той да бъде заедно и съвместно с хората, които смята за свои? На който не му харесва България, да се измита. България принадлежи само и единствено на лоялните към държавата български граждани, които се ползват със всички права на граждани, и на никой друг!

Няма, не съществува малцинствен проблем там, където се разбира, че човекът е свободен.

Ясно е, обаче, че за привържениците на Стария и Новия световен ред е много важно да превръщат реформата в институционална и малцинствена.

За да не би някой да си помисли, че казвам нещо различно, ще повторя: свобода и права на индивида да бъде себе си, цялата държава и всички нейни институции защитават това и няма друго.

Като разберем, че това е предусловието, лесно ще започнем да мислим за проекта "България 2020".

Свобода на индивида, дами и господа съдебни заседатели!