Свободата на медиите

 

Не се съмнявам, че въпросът за свободата на медиите ДНЕС е основателен, но са просто глупости сравненията с предишните години на прехода. Просто СЕГА се вдигна шум по проблема!

Познавам отлично медиите от началото на 90-те години до 2000 г. Знаете ли с какъв капитал започнаха "свободните медии"? Като узнаете, свирнете.

Та ако имахме свободен печат, радио и телевизия, Преходът щеше ли да придобие този уродлив вид? Върху медиите от 90-те години властваха неявни сили в защита на своите интереси! Оттогава не се знаят реалните им собственици. Имаше умишлено фалирани медии, уволнени и бити журналисти, уволнявани шефове, пряка намеса на премиери и министри в предавания и редакции, имаше журналисти, заливани с киселина, имаше заплашвани журналисти и криещи се едва ли не в нелегалност, имаше взривове пред домовете им, поръчковите статии и предавания се правеха на конвейр...

Не вярвате? Идете в Народната библиотека и започнете да четете вестниците и прочетете радио-телевизионния монитор на БТА...

Сега се заговори за медийния скандал, защото зад гърба е Брюксел, интернет стана медия, а над него няма власт. Сега се заговори, защото властта спря да се намесва в националното радио и телевизия. Вече има кой да огласи проблема, без да се страхува (много!) за живота и хляба.

По време на Прехода медиите бяха в екипа на законодателна, изпълнителна и съдебна власт и дейно участваха в съсипването на страната! Достатъчно е да проверите колко водещи журналисти от онова време са подавали данъчни декларации и отговарят ли числата на придобитото от тях имущество, капитали и воден начин на живот...

Добре е, че все пак СЕГА двадесет и кусур годишният проблем се поставя.

(Възможно е да допускам неточности, защото не купувам и не чета хартиени вестници от 5-6 години, а споменатата телевизия ТВ7 нямам спомен да съм гледал, въпреки че в нея работят мои приятели от Фейсбук.)