ХЕРГЕЛЕ

Необяздени умове се скитат из землищата и от нямане какво да правят се търкалят с магаретата редом.

Стават, размахват весело опашки, от прахта гърбовете си премитат, пък разгонват и мухите.

Сетне почват да се ритат, удрят си чифтета и със цвилене възторга си споделят.

Така с глъчка и пръхтене решават нещо да направят.

Умовете необяздени се строяват в хергелета и се втурват вкупом да преминат през чертата.

Чертата, където всичко е прилично, чисто, подредено, ясно и разбрано.

Препуска хергелето на умовете необяздени и от прах, тропот, цвилене, чифтета, чертата се не вижда и губят свойта цел умовете необяздени.

Така е за добре – на себе си приличат – объркани, хаотични, разпилени...

Умовете необяздени, необяздени умират.

Цялата книга вижте тук: