ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ МАЙ  - СВЕТИ РАВНОАПОСТОЛИ
ЦАР КОНСТАНТИН И ЦАРИЦА ЕЛЕНА.

ПРАЗНИК НА НЕСТИНАРИТЕ

Император Константин е син на  цезар Констанций Хлор и на първата му жена Елена, която не била от знатен произход, но затова пък се отличавала с красота, ум и нравственост. Заел трона след смъртта на баща си, Константин управлявал народа на Галия мъдро. Помогнал и на италианците да се избавят от користолюбивия цезар Максенций, когото победил в голямата битка, станала в 306 година. Тогава императорът, тридесет и четиригодишен, все още не бил приел християнството, но се отнасял благоразположено към своите поданици и изповядваните от тях религии.

Много и различни са преданията за това, кога император Константин се е покръстил. Според едно сказание, веднъж като бил тежко болен, видял пред себе си апостолите Петър и Павел, които му казали, че ще оздравее, ако потърси помощта на епископ Силвестър. Императорът веднага го повикал и като се убедил, че такива апостоли действително има, запитал какво трябва да направи, за да приеме Христовата вяра. Епископът го посъветвал най-напред да пости, за да пречисти тялото и духа си, след което може да бъде покръстен, за да измоли от Бога изцереиие и прошка за греховете си. Константин така и постъпил, след което се покръстил и оздравял.

Според друго предание, той се покръстил в предградието на град Никомидия няколко години преди смъртта си, макар че през целия си живот защитавал християните. Затова говори и указа, наречен Милански едикт от 313 година, издаден от него и цезар Ликиний, според който на християните се разрешавало свободно да изповядват своята вяра, както и да строят свои храмове и манастири. По времето на императора и по негово настояване, църквата свиква и Първия вселенски събор в 325 година, като поводът за това били редицата неразрешени църковни проблеми, както и разпро-странилите се арианска и несторианска ереси, които били лъжехристови учения. На Първия вселенски събор присъствали 318 епископи от Изток и Запад. Съборът продължил два месеца и освен, че осъдил ересите, решил неустановените и спорни въпроси, един от които, също както вече се спомена, бил за честването на Великден. Светите отци съставили и „Символа на вярата", по чиито канони християните и до днес се ръководят.
Година след това императорът започнал строеж на нов град близо до Босфора на Черно море. За място на новата си столица той избрал малко селище, наричащо се Византион (Бизантион), където за четири години издигнал невиждан по красота и пищност град. Той бил осветен на 11 май 330 година с подобаваща тържественост и назован „Нови Рим", „Цариград", а след смъртта на императора „Константинопол". В него нямало идолски храмове, а само блестящи с великолепието си християнски църкви, свидетелстващи за християнската вяра.
Света Елена, майката на императора, била неотлъчно край своя син. След като посетила светите места, по които е живял Спасителя и издирила животворящия Кръст Господен, тя започнала строежи на  храмове в Йерусалим, който по това време бил западнал, но благодарение на нея и на Константин отново придобил своята мощ и святост. Елена построила християнски църкви и манастири и във Витлеем и на Елеонската планина.

Светицата починала в 327 година, а император Константин управлявал до 337 година. На 65-годишна възраст се явил пред Бога, изпълнил земната си мисия. Тленните му останки били положени в църквата „Свети апостоли" в Цариград.

Времето, през което е царувал Константин, е едно от най-важните в историята на християнството. Благодарение на него, повече от три столетия жестоко преследваната християнска религия, най-сетне се наложила и станала господстваща вяра в обширната римска империя.

За заслуги към християнските народи църквата е канонизирала за свети равноапостоли и Константин,  и Елена и на 21 май почита тяхното велико дело и памет.

На празника на „Светите Константин и Елена", според народния календар, овчарите отлъчват агънцата от майките им. Ако някоя от овците е близнала, едното агънце се принася в курбан. Това отделяне на младата стока в различните ни региони е известно с названията „Придой", „Отбив", „Мандра". Съществува вярването, че света Елена носела в левия ръкав на царствената си дреха градушката, затова й се молели, обсипвали иконата й с цветя, дарували я с котле мляко и погача, за да я омилостивят и тя да не развързва градоносната си риза.

Светите равноапостоли е Константин и Елена са патрони на нестинарската религиозна общност. Най-известният обичай на този ден е играта върху жарава. Той се е изпълнявал  на територията между Василико (дн. Царево) в България и Люлебургаз-Виза-Сарай в европейска Турция, в северна Гърция (регионите на Драма и Солун.

По–долу накратко се спираме на обредната страна на танца върху жарава, който е част от една цялостна обредно-религиозна система,  нестинарската, произхождаща вероятно от траките и култа към бог Дионисий.  Нестинарите са православни християни, но Църквата определя обредите им като култ и ги отрича. /б.а./

Нестинарството, предавано по наследство, представлява игра върху жарава, в който изпълнителките, възрастни жени, стъпват върху искрящи въглени с иконата на „Свети Константин и Елена". В нередки случаи те изпадат в транс - време, през което получавали прозрения, разговаряли с мъртвите души, правели предсказания.

Седмица преди празника, се събирали в главната нестинарка (или нестинар). Обхождали църквите и аязмата, където обикновено имало параклис, белосвали стените с вар, а прозорците боядисвали в синьо - цвят, символизиращ съзерцанието. След това изваждали от специални свещени калъфи иконите, ритуалния тъпан и гайдата - инструменти, под чиито звучи играели своя магически танц.

В деня на празника на място, определено от векове, се подготвяла огромна клада в кръгообразна форма (като харман), за която някога хората приготвяли по 30-40 коли дърва. Докато кладата горяла, народът се веселял. Правела се обща трапеза с обредни хлябове, курбани и чевермета, пиело се руйно червено вино. Когато денят превалял, мрачината падала и жаравата замъжделеела, излизали нестинарките една по една и заигравали своя танц. Правели предсказанията си, или чули гласът на мъртви, предавали думите на този от присъстващите, за когото били казани. Танцът продължавал 30 секунди. От време на време нестинарката подвиквала „въх-въх-въх" - възклицание, което се считало за магическо и имало особено въздействие върху насъбралия се народ. Излизайки от диска, играещата подавала иконата на следващата. Цялата церемония била съпровождана от специална хороводна мелодия, изпълнявана на гайда и ритъма на тъпана. Народът вярвал, че преди да излязат и играят боси върху въглените, нестинарките били „прихващани" от благоволението на светеца. Към него в странджанско има силно развит култ, който се отнася и към аязмата, където обикновено освен параклис в повечето случаи наречен на „Светите Константин и Елена" има и свещен, чудотворен извор. Подобни нестинарски празници се правели и по времето на Горещниците - на Илинден - 21 юли и на 27 юли - Свети Пантелеймон, като предпазна мярка срещу бури и градушки, както и срещу светкавици и огън, които можели да унищожат реколтата