http://www.fakel.bg/index.php?t=2062

10.08.2012

Тези, които искат днес да опозорят България, сътрудничат в реабилитацията на Хитлер, Айхман и Бекерле, пише Ардити в предговора към книгата „Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Факти и митове” от Спас Ташев.

Самуил Ардити е изтъкнат израелски и български патриот. Автор е на книгата "Човекът, който изигра Хитлер. Цар Борис III, гонител или приятел на българските евреи". Награден е със знака на лавровата златна клонка от външния министър на Република България Николай Младенов.

Приписването на цялата отговорност върху България за депортирането на евреите от Македония и Тракия е явление, което се наблюдава през два различни периода. Интересно е, че между тези периоди има разлика от четири десетилетия. През годините на Втората световна война в България има три явления, непознати в другите страни, съюзници на германския Райх: 1. България не изпраща своя войска на източния фронт; 2. България не скъсва дипломатическите отношения със СССР; 3. Нито един евреин от старите предели на България не е пратен в лагерите на смъртта.

Тази мъдра политика се ръководи от цар Борис III, който управлява посредством личен режим. В резултат на тази политика, валякът на войната не мина през България. Правителството в София изпрати три военни корпуса в Гърция и Югославия. Дадените жертви са много малко в сравнение със загубите, които можеха да настъпят, ако българската войска бе изпратена на източния фронт. Стопанството в тила работеше за фронта и много хора дори "трупаха пари". След 09.09.1944 г. българският народ почиташе паметта на отровения от Хитлер монарх. Новият комунистически режим трябваше спешно да очерни лика на цар Борис III. Затова се измисли легендата за един цар, който е антисемит, вампир и гонител на евреите.

Най-ефикасното обвинение срещу България можеше да бъде ХОЛОКОСТА на евреите от Тракия и Македония, без да се спомене даже и присъствието на вермахта и Гестапо в тези земи. Евреите от еврейската секция при ОФ дават алиби на техните другари българи от БРП, БКП и БСП.

Минават над четиридесет години. По бреговете на Вардар обаче не само Йованка белеше платно, но бившите удбаджии* измислят една нова държава на име Македония, един нов език и една нова история. Мартири и мъченици са най-добрата сплав за един нов и измислен народ. При него евреите са всъщност македонци, пратени на ужасна смърт от един жесток български монарх. За тази цел се изопачават фактите, фалшифицира се историята, в полемиката се употребява най-евтината демагогия. Македонските "обвинители" на България боравят със същата техника на "историците", завършили школата на Жданов.

Напоследък се води страшна антибългарска кампания по целия свят с измислени обвинения срещу България по повод Холокоста във Вардарска Македония и Беломорието през 1943 г. Начело на тази кампания стоят сръбски и гръцки евреи. Пригласят им български евреи от лявото пространство. Но най-важните диригенти на хора са бившите удбаджии от Скопие. Именно срещу тази добре организирана кампания излиза Спас Ташев с неговия добре снабден с факти и документи анализ.

Моят баща Бениямин Ардити ме научи, че точно така се пише история. Всички други писания са чиста политика и публицистика. „Историците” от Скопие пренебрегват фактите. За тях спасяването на 48 000 български евреи е едно непознато и неважно събитие. Спас Ташев по най-трудолюбив начин и съвестно е събрал исторически материали, някои познати, а други неизвестни досега.

С оглед на тъжната действителност през изминалите 45 години на комунистическа диктатура и национален нихилизъм в България и повече от 20 години неясен преход, най-накрая можем да кажем, че настоящата книга слага пръст в раната. Кой не знае, кой не познава факта, че в „новите земи” не българската администрация, а германците бяха господари? Всички знаят, че евреите в Тракия и Македония не бяха български поданици, а съответно поданици на Гърция и Сърбия, т.е. на държави, победени и окупирани от Хитлер. За тези въпроси българи и евреи тайно мислят и шепнат, но не смеят да говорят и протестират.

Спас Ташев най-после вдига завесата. В полемиката с обвинителите на България той доказва следните точки:

- Антиеврейския закон за защита на нацията е наложен от германските власти, след голямо съпротивление на цар Борис.

- Докато евреите от Южна Добруджа получават българско гражданство, под германски натиск евреите от Тракия и Македония остават сръбски и гръцки поданици.

- Присъединяването на България към Тристранния пакт е наложено от германците след съпротива на цар Борис.

- Десантът на фелдмаршал Лист на река Дунав при Русе е нарушаване на суверенитета на България. Страната фактическа е окупирана, но остава с привидно самостоятелно управление.

- Вермахтът напада и превзема Гърция и Югославия. Първата окупация е най-важна от гледна точка на международните закони.

- Българската войска в „новите земи” е подчинена на германското командване.

- Анексирането на Тракия и Македония, както е представено от правителството на Богдан Филов, не е признато от германците. Те разглеждат тези земи като своя окупационна зона с временна българска гражданска администрация.

- Хитлеристките войски пребивават в Беломорието и Вардарска Македония от 1941 г. до тяхното отстъпление през октомври – ноември 1944 г. До началото на септември 1944 г. двете области са под смесена българо-германска юрисдикция.

- Еврейското население в „новите земи” не служи в трудовите групи, както служат като "трудоваци" евреите от стара България. Значи те са третирани като „чужди” евреи.

- Съдбата на еврейското население в двете области се решава от германците чрез германското посолство в София, където служеха неговите пратеници Бекерле и Данекер.

- Двигател на депортацията е Адолф Бекерле, германски пълномощен министър в София, който влиза в преговори по въпроса с българските власти.

- Прочутата конференция във Ванзее определя, че в България живеят 48 000 евреи – точно толкова, колкото е броят на евреите в стара България. Евреите от „новите земи” не се разглеждат като български евреи.

- Съюзниците успяват да заблудят Хитлер, че техният десант ще стане в Гърция. 7-ма българска дивизия в Северна Гърция минава под германско командване. В същото време германците гледат на Вардарска Македония като на район от бивша Сърбия.

- Прочутото споразумение Белев – Данекер е фалшифицирано от комисаря по еврейските въпроси Белев. В основата на тази фалшификация е желанието на Белев да депортира 8600 български евреи. Значи българското правителството никога не е решавало да изсели евреи с българско гражданство. Споразумението е груба фалшификация.

- Белев действа под пряко германско ръководство. Той получава заповеди от Адолф Бекерле, а не от управата на МВР. Македония и Тракия като военни зони са подчинени на немското командване.

- Охраната на влаковете, които возят нещастниците към Полша, е германска, а не българска. Трите депортации от Македония за Полша са съпроводени от германски войници и полицаи, командвани от германски офицери. Спас Ташев прилага оригинални снимки, които доказват това черно на бяло.

- Адолф Бекерле е арестуван от Червената армия. Той е изпратен в прочутия затвор Лубянка в Москва. Там той признава, че постига изселването на евреите от Македония и Тракия чрез натиск върху българските власти.

- Македонската съпротива не прави никакъв опит да нападне транзитния депортационен лагер "Монопол" в Скопие. Прочутите партизани на Тито даже не си мърдат пръстите да нападнат влаковете, които минават през Сърбия по един и същи маршрут към лагерите на смъртта. Приложени са снимки, в които ясно се виждат германски войници, участвали в изселването и охраната на конвоите.

- Само българи спасяват евреи. Виж спасяването на Скендер Бей - Рафаел Камхи в Солун. Цар Борис изпраща своя личен адютант да го освободи и докара в София. За спасяването на евреите също така работят и дейците на ВМРО в Скопие.

- Софийският митрополит Стефан е казал в заседанието на Светия Синод, че за беломорските евреи намесата на църквата се оказала неефикасна, защото те били третирани като чужди, а не като български граждани. Това са думите на духовник, който е живял в онази епоха, без никакво по-късно влияние на „историци”, родени след 1945 г.

Ще прибавя два нови аргумента, които подкрепят становището, изразено от Спас Ташев.

Става дума за прочутото споразумение Белев - Данекер. В параграф 4 четем: "За всеки транспорт ще се приготвя един списък на лицата, влизащи в транспорта, който списък трябва да съдържа името, презимето, дата и място на раждането, последното местожителство и занаята на евреите, в три екземпляра. Два екземпляра за германския придружаващ транспорта, а един за германския пълномощник в София”. Много ясни са отношенията на Белев с Данекер. Белев е аргатинът, а Данекер е чорбаджията. Комисарят работи пряко с есесовеца, като българските власти биват поставяни пред свършен факт.

Пълномощният министър на Германия в София Адолф Бекерле е един бивш стражар и побойник. В България през 1992 г. е издаден неговият дневник. Ето какво четем на с. 46: "Узнах, че в Райха е издадена нова карта, в която България е обозначена като неутрална страна, а освободените – като окупирани от нас." Най-после германците изплюват камъчето. Тук имаме ясно свидетелство за истинските господари в Беломорска Тракия и Вардарска Македония. Тези земи са германски, а не български, както твърди лъжливата пропаганда на Богдан Филов. Обвинителите на България до ден днешен не признават факта, че „новите земи” са територии, окупирани от вермахта. Германският окупатор прави там каквото иска, в това число и изселване на местните евреи към източните покрайнини на Райха.

До ден днешен се водят дискусиите относно въпроса дали България можеше да спаси евреите от Тракия и Македония. Добруджа бе анексирана от България според международните закони. Евреите там получиха българско гражданство и за това там нямаше Холокост. Да прегледаме накратко положението на България в навечерието на 1941 г. "Творците" на антибългарската история не са живели тогава и правят няколко фатални грешки. Те не казват, че България е една малка и слаба държава. Българската армия е храбра, но лошо въоръжена. Една такава държава не може да определи кой ще владее света - дали демократите, дали нацистите или болшевиките. България е преживяла две национални катастрофи и цар Борис III се мъчи да осуети една нова катастрофа. България е фактически един васал на Германия, с едно само привидно независимо управление. Главното германско военно командване се намира в Борисовата градина, която е на пет минути път от двореца. Гестапо даже готви преврат срещу правителството с помощта на ратниците и легионерите. Тракия и Македония са превзети първоначално от германската армия без българско военно участие. Германците са господари на положението и те считат, че евреите в тези региони са "техни". Виж свидетелството на Лиляна Паница, частната секретарка на комисаря Белев.

Обръщам се лично към всички честни хора, които се интересуват от историята на изселването на моите братя от Скопие, Битоля, Серес и Кавала. След като безпристрастно се вземе предвид тогавашното политическо положение, как може да се обвини България и да се иска тя да поеме отговорност за тази трагедия, за това нещастие, наречено Холокост? Наистина българска войска и полиция, заедно с нацистите, участва в процеса на изселването. Войниците и полицаите бяха луди, млади глави, насъскани от лъжливата пропаганда на германските агенти Филов, Габровски и Белев. Но срещу един от тях стотици честни българи помагаха в същото време на евреите в стара България. Да обвиним България за Холокоста в „новите земи” е голямо предателство спрямо тези благородни българи. Да пренебрегнем дейността на велики българи като Лиляна Паница, митрополит Стефан, митрополит Кирил, Димитър Пешев, Владимир Куртев, Никола Мушанов, Димо Казасов и много други, които помагаха на евреите, това е срам и позор.

Личностите, които искат да вържат на кола на позора България и българския народ, не взимат предвид стратегическото и фактическото участие на нацистите в Холокоста в Беломерието и Македония. Те изкарват невинни истинските престъпници Хитлер, Айхман и Бекерле. Те, без да разбират, стават сътрудници на реабилитацията на зверовете от Берлин.

Аз съм верен син на еврейския народ и доста се колебах дали да приема върху себе си мисията да напиша предговора на това научно есе на Спас Ташев. Всички евреи от Гюмурджина, Драма, Кавала, Ксанти, Серес, Деде-Агач, Скопие, Битоля, Щип и т.н. бяха мои деди, мои баби, мои бащи, мои майки, мои братя, мои сестри, мои братовчеди… За тях аз тихо ридая през дългите нощи. Тези братя и сестри можеха да бъдат спасени през 1943 г., но на практика нямаше кой да ги спаси. Гръцката и сръбската армия се сгромолясаха през двете седмици военни действия. Сръбският и гръцкият крал избягаха в Лондон. Днес, през 2012 г., никой не може да ги спаси, но можем да спасим историческата истина. Мои близки и роднини бяха и евреите от Солун, Атина, Белград, Букурещ, Прага, Будапеща, Рим, Париж и т.н. И за тях тихичко плача. За нещастието на тези евреи неприятелите на България хич не се интересуват. За тях българоубийците не леят крокодилски сълзи. От тяхната смърт не може да се натрупа политически капитал. Хитлер събра шест милиона евреи по цяла Европа без помощта на цар Борис III и това доказва, че дори и българите да бяха отказали да сътрудничат в депортацията, резултатите щяха да бъдат същите. Именно поради това нагло лицемерие на българоубийците, реших да приема предложението на Спас Ташев и написах тези думи.

 
_____________________________________       
* удбаджия – служител на УДБА (Управление за държавна безопасност), югославският аналог на КГБ