ПРЕДГОВОР
Интересът ми към инвалидността се корени в личния ми опит. Когато в края на 70-те години на ХХ век започнах да навлизам във вселената на социологията, а там не откривах никъде светът на инвалидността, започнах да се интересувам дали тази обществена наука е в състояние да изследва многобройните социални проблеми, пораждани от инвалидността, както и да предлага решения.
Първоначално бях изключително обезкуражен – липсваше каквато и да било литература по въпроса, а ако все пак нещо можеше да се открие то бе в рамките на социология на медицината и в контекстта на медицинските схващания за инвалидността. Дори задълбоченото изучаване на основните концепции и теории, които изграждат социологията, подобри само в известна степен ситуацията. Малко светлина дойде от полската социология, благодарение на която успях да навляза в света на социологическото изучаване на инвалидността. Доста по-късно – едва в средата на 90-те години, успях да открия множество текстове на английски език, посветени на един или друг проблем на инвалидността и неговата социологическа интерпретация. Запознах се с концепцията за индивидуалния и социалния модел на инвалидността, със социалната теория за потисничеството и разглеждането на хората с инвалидност като потисната група, с философията и практиката за независим живот и др.
Подобно на Колин Барнс [1] приех такива основни принципи, като това, че „увреждането и инвалидността са социално конструирани“ и че голяма част от идеите на концепцията за социалното потисничество присъстват в „традиционните норми на социалната политика...“[2]. Постепенно си дадох сметка, че голяма част от социалните проблеми, свързани с инвалидността „могат да се разберат по-добре чрез концепциите за механизмите на социалното регулиране и контрол“ [3]. И колкото повече търсех и задълбочавах познанията си – теоретични и емпирични, толкова повече разбирах, че инвалидността е интердисциплинарен проблем, който трудно може да се обхване от една наука. Социологията обаче се оформяше като онова научно-изследователско поле, на терена на което можеха да си дадат среща икономика, философия, антропология, различни социологически, медицински научни дисциплини и др., които заедно със социологическата методология и методи да изследват този социален феномен.
И все пак почти никой не говореше за социология на инвалидността – западните колеги говореха за изследвания на инвалидността, които по същество бяха предимно социологически. Социологията и социолозите бяха „загърбили“ този социален феномен. Към края на ХХ и началото на ХХI век нещата доста се промениха. Започнаха да се променят и в България. Днес например няма себеуважаващ се Университет в света, в който образованието по социология, специална педагогика, социални дейности и др. да не включва курс по социология на инвалидността. У нас – поне според мен – такъв курс няма, а и скоро едва ли ще има.
Настоящия сборник с научни и научно-популярни преводи и статии от личния ми блог, посветени на социология на инвалидността, е пореден опит да запълня празнината, която съществува в социологическата и научно-популярната лиетратура у нас, посветена на различни аспекти на инвалидността и социалната политика в тази област. Постарах се да подбера много и разнообразни проблеми: бедност и инвалидност, рехабилитация, език и етикет, инвалидност и секс, независим живот, включено образование и др. Голямо внимание е отделено на представянето на различна съвременна литература в сферата на социология на инвалидността, която дава възможност не само да се проследи развитието на изследванията в тази сфера, но и да се разкрие огромното многообразие на феномена инвалидност извън пределите на медицината.
Сборникът представлява и своеобразна реакция и съпротива срещу медикализацията на живота на хората с инвалидност, срещу неразбирането, че инвалидността е продукт не само и не толкова на уврежданията на човека, колкото на организацията на обществото и че основния проблем е свързан с идентификацията на социалните бариери пред хората с инвалидност и политиките за тяхното преодоляване.
Всички материали в сборника са създавани с мисъл преди всичко за хората с инвалидност. Едновременно с това той може да се ползва и от студенти по социология, икономика, социални дейности, психология и др. най-малкото като отправна точка и/или ориентир за техните изследователски търсения.
доц. д-р Божидар Ивков
Бележки
[1] Barnes, C. (1990) Cabbage Syndrome: The social construction of dependence. The Falmer Press, pp. 40-55
[2] пак там
[3] пак там
цялата книга