СВЕТЪТ НА ХОРАТА С РЕВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ том II

ПРЕДГОВОР

Когато завърших първия том на „Светът на хората с ревматични заболявания“ бях почти напълно сигурен, че едва ли ще създам следващ. А ето, че втория том се превърна във факт. Животът, както и различни материали, посветени на един или друг аспект на сложната социална, социо-медицинска, икономическа, психологическа и социално психологическа проблематика, ми подсказваха и разкриваха непрекъснато много нови аспекти и пластове от света на хората с ревматични и/или артритни и мускулно-скелетни заболявания. Интересът ми към тези аспекти и пластове, непрекъснатата „гонитба“ на наличното знание за тях и желанието ми поне малко да разкъсам пелената на „блаженото невежество“, ме тласкаха напред. 

Сега, докато пиша тези редове, си давам сметка колко още много важни проблеми и въпроси са останали незасегнати. В публичното пространство се промъкват идеи, философии, политики и практики, свързани, както със съвременните постижения на медицинските науки, така и с фундаменталните промени в организацията на здравеопазването като социална система, извършващи се в други, по-развити от България страни. Подобно на световете на медицината и здравеопазването, свътът на хората с ревматични заболявания е изключително динамичен и променлив. И знанието, колкото и малко да е то, за социалните измерения на ревматичните заболявания, за проблемите на хората с ревматични заболявания, за възможните лични и социални технологии за решавене и справяне с тях и др., се оказва онази фундаментална основа на живота с ревматично заболяване, без която днес и в бъдеще все по-малко ще можем да съществуваме и да бъдем активни и пълноправни членове на своите социални групи, общности и на обществото като цяло.

Двутомникът „Светът на хората с ревматични заболявания“ е само една малка свещичка, опитваща се разпръсне „мрака на невежеството“, в който сме тънали до сега, а – за съжаление – още много хора тънат в него. И следвайки съвета на Карл Сейгън (2009: 5), основан на пословицата – „По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш мрака” – аз се осмелявам да създавам и да публикувам тези текстове, изпълнен с надеждата, че за някого те може би ще са полезни.

***

Тук отново се чувствам приятно задължен да изкажа огромната си благодарност към моите рецензенти доц. д-р Саша Тодорова и доц. д-р Николай Михайлов, и особено на научния си редактор доц. д-р Здравка Тонева – човек и учен, достоен пример за следване в моята научна дейност – за моралната и експертно научна подкрепа, без които и този сборник може би нямаше да види „бял свят“.

Благодарен съм и на моя издател – доц. д-р Петко Симеонов и на библиотека „Омда“ за възможността да бъда сред плеяда прекрасни български учени.

доц. д-р Божидар Ивков

 

Цялата книга: