Занимават ме по телевизията как щял да дойде Дядо Коледа, показват ми елена Рудолф, как тръгвал червенобузкото от Лапландия за радост на послушните деца...
Думата "коледа" произхожда от думата "календи", така в римско време са наричали първия ден на всеки месец. Но първият ден на януари се чествал като начало на нова година с езически ритуали. Нямало го е белобрадия старец и неговия чувал с подаръци. Той "идва" в ново време с реклама на фирмата "Кока Кола". Така с Дядо Коледа и неговия елен Рудолф се измества празника.
Заменя се дълбинна цивилизационна опора - Рождество Христово, с белобрад старец, излязъл от реклама на газирана напитка.
На Бъдни вечер отбелязваме родилните мъки на Богородица при Раждането на Христа, затова нощта е "тиха и свята" и се яде постно, а на следващия ден - 25-и, отбелязваме Неговото Раждане.
Честваме Богочовека, сина Божи, който с раждане, живот и смърт, със слово и чудеса, е създал разказа за човека. Разказът, в които ние, християните, вместваме разбирането за себе си и случващото се. Върху този разказ, поел в себе си предходни натрупвания на представи и смисли, е изградена цивилизацията ни.
Отношението към словото, ближния, държавата, жената, детето, храната, богатството, страданието и смъртта... Всичко това и неизречимо още ни е дарено от Христос.
Вечерта на 24 декември честваме Неговия рожден ден! Честваме, ако не сте вярващи, раждането на метафората за индивидуална съдба. Метафора за живота на всеки един от нас. Обединяващата ни метафора. Формиращата нашето общество.
Раждаме се в ясла, почитат ни влъхви, някак си оцеляваме в детството, срещаме своите Кръстители, казваме на другите каквото знаем, имаме около себе си хора, които ни уважават, други не ни разбират, вървим напред, предават ни, обвиняват ни, разпъват ни, умираме, възкръсваме в спомените и думите на ближните...
Не е празникът на дядо Коледа!
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО Е!
Разбира се, че дядо Коледа трябва да се посрещне. Няма да го оставим пред залостена врата.