Горнището и Сланището – едното грее, цъфнало, зелено, другото мрачно и мъгливо, покрито с локви, тръни и обриви солени. Двете половини на Света познат.

През Горнището реки текат и бързат към Морето. За да не объркат пътя и тръгнат наобратно, на безброй места са закопчани със мостòве. Гори и махали, села, поле без педя запустяла.

А нататък са простори, океани, прерия, савана, джунгла, че и полюсите два, но надалеч стоят един от друг.

Там е Горенград. В неговия Център се шири покрит с паваж площад. Означен с каменосделна часовникова кула. Часовникът времето следи. Правилно ли то върви все в една посока. Брои му всеки изминат час. Не може то да спре, дъх да си поеме.

Църква стара, камбанария с камбани гръмотворни. Чуват ги на далечни кубични километри.

Друг площад към края на града, постлан с чакъл, туктаме трева прорасла, в средата старото бесило и кóлът на позора. Народът тук се сбира, гледа на екзекуциите сеира.

Осем хиляди жители заможни, двайсет кръчми, участък полицейски.

(Горенград, красив, уютен, за забава проститутки две - тъжни жертви на конкуренция нелоялна, весел поп, бръснарпевец в бръснарница "Севиля", Смахнатия - вечно бос, със кърпен генералски брич, портупей и сабя само с дръжка и капия. Те повече не ще се появят.)