През февруари започна предизборната кампания. Още в първите дни страстите се нагорещиха. Премахването на член първи беше важно за освобождаването на напрежението, но властта на тоталитарната БКП беше всеобхватна и си оставаше в руслото на дотогавашните маниери. Цялата държавна машина работеше за победата на БКП/БСП.

Един от знаците за това беше покана на министър-председателя Луканов до Робърт Максуел да посети страната. Един авантюрист от международен мащаб, който имаше топли връзки с комунистическите власти далеч преди 10 ноември.

Максуел се обяви за спонсор на политическите сили у нас в предизборния период. На СДС, ДПС и другите нововъзникнали партии "даде" хартия за вестниците им, а на БКП спонсорира голям концерт на стадион "Васил Левски" и обяви, че дава и на тях хартия.

С какви средства е оперирал Максуел, чия в действителност беше тази хартия, е неясно.

София (24 април 1990). На път за Израел финансовият магнат Робърт Максуел - в центъра с червената папионка, направи техническо кацане на аерогара София, където проведе двучасови разговори с правителствени и партийни представители. Той бе посрещнат от финансовия министър Белчо Белчев (в сив костюм). Със синята риза с бяла яка е посланикът на Великобритания - Ричард Томас. Посланикът не успяваше да скрие негативното си отношение към Максуел, което личи и на снимката, и беше скептичен към неговите обещания да даде хартия на СДС. Хартия на СДС той наистина не даде. Но използва влиянието си върху фондация "Св.св. Кирил и Методий", чиято печатница беше негова собственост, и се разпореди да отпечатат нашия плакат със свещите...

Робърт Максуел (Robert Maxwell) е британски медиен магнат със спорна репутация. Той е роден през 1923 г. като Ян Лудвик Хох (Jan Ludvik Hoch) в Слатинске Доли, днес част от Солотвино, Украйна. През 1940 г. емигрира във Великобритания. Там се записва в британската армия и воюва по време на Втората световна война в Европа, участвайки в битките от Нормандия до Берлин. Неговата интелигентност и владеенето на езици са особено ценени в армията и той достига до чин капитан, а през 1945 г. е удостоен с Военен кръст (Military Cross). Междувременно Ян Хох се преименува на Робърт Максуел. След войната получава правото да бъде дистрибутор за Великобритания и САЩ на германското издателство за научна литература Springer Verlag и през 1951 г. откупува от същото издателство Pergamon Press Limited (PPL), като започва собствена издателска дейност. През 1960-те години Максуел е вече богат бизнесмен, който продължава да проповядва социалистически идеи. През 1964 г. влиза в ръководството на Лейбъристката партия, но не е особено популярен, тъй като неговите подходи в бизнеса се определят като непочтени. През 1970 г. Максуел създава своя фондация в Лихтенщайн, а цялостната й̀ дейност остава до голяма степен забулена в тайна. До края на 1980-те години бизнесът на Максуел е много успешен; той установява много добри контакти с тоталитарните режими в Централна и Източна Европа. У нас Тодор Живков го представяше като свой доверен бизнесмен и приятел, което не беше пречка да бъде доверен човек и на сменилите Живков - Андрей Луканов, Огнян Дойнов и новото ръководство на БКП. След окончаталното рухване на комунизма, бизнесът на Максуел се изправи пред непреодолими проблеми. Вероятно потребността от него беше отпаднала.  Очакваха го банкрут и съдебно разследване.

Максуел загина на 5 ноември 1991 г. на 68-годишна възраст при неясен инцидент. Както съобщиха информационните агенции, беше паднал зад борда на луксозната си яхта и се удавил. На яхтата е бил сам.