РЕЧ НА МИТИНГА НА 18.ХI.1989 г.^[1]

ГРАЖДАНИ,

Отдавна сме разбрали, че обществото, което наричаме „развит социализъм“, не е нито развито, нито социалистическо. Това е едно диктаторско, тоталитарно общество, което в името на илюзорното красиво бъдеще съсипа живота на няколко поколения. На мястото на буржоазията дойде една нова потисническа класа – класата на апаратчиците, класата на номенклатурните кадри.

Ние днес сме щастливи от свалянето на Тодор Живков, от смъкването на този, който предизвикваше ужасен страх сред подчинените си, който предизвикваше присмех и срам сред народа. Щастливи сме, че се намериха хора и институции, които свалиха от власт този диктатор.

Но нека не се радваме прекалено. Той си отиде, като ни остави тежки икономически, политически и нравствени проблеми. Страната е в криза. Останаха си празните магазини, всезнаещите началници, безпразничното казармено всекидневие, съсипаната индустрия, замърсената природа. Той си отиде, но системата остана. Остана практически непокътната и господствуващата номенклатурна класа. Номенклатурата владее и в момента държавната собственост, тя владее средствата за масова информация, в нейни ръце е репресивният апарат. Някъде там, в нейните кабинети, в нейните вили и резиденции, на скришно от народа се решават нашето всекидневие и нашите съдбини.

Сред номенклатурата, разбира се, има и свестни и почтени хора. Хора професионалисти, защото и управлението е професия. Без тях държавата не може. Тези хора са наши съюзници в борбата за демокрация. Ние сме заедно.

Но сега става дума за господствуващата класа. Не е вярно, че е имало ръководна роля на партията. Имаше груба лична диктатура на Тодор Живков. Не е вярно, че властта е народна. Властта е номенклатурна.

Видяхме ги що за образи са по телевизията вчера на сесията на Народното събрание, където малцина имаха моралното право да говорят, а от останалите нито един не намери куража да се покае. Гласуват енергично и едновременно като на масови гимнастически упражнения, а някои излизаха и безсрамно се оливаха. Сякаш не виждат събудения народ, който с пълно гърло вика: „Искаме отчет за всичко! Искаме плурализъм!“

Днешният наш митинг беше обявен още миналата събота – на другия ден след Пленума, когато на родения в Правец беше даден правия път. Номенклатурата постоя пет дена като ударена, тя наистина получи тежък удар, и хукна да организира и тя митинг. Той стана вчера. Не беше лош.

Номенклатурата иска да си запази привилегиите и властта, да я кара, както досега, затова когато разбра, че ние – независимите сдружения, сме организирали митинг, с който ще приветствуваме свалянето на Тодор Живков, тя пъргаво изтича отпреде ни и легна на килимчето пред новите ръководители.

Нека номенклатурата ляга.

Ние, събраните тук, оставаме прави и заявяваме на Петър Младенов – генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет:

Другарю Младенов! Ние не искаме привилегии и власт. Ние си искаме правата. Искаме ги само с мирни и законни средства. Стига диктатура на многострадалната ни земя!

Ние искаме:

Първо: Българското законодателство да се приведе в съответствие с международните споразумения, които е подписала страната ни.

Второ: Да се осигури на дело незабавна и действителна свобода на словото, печата, сдруженията и събранията.

Трето: Да се проведат предсрочни свободни избори. В тях да има възможност да се кандидатира всеки, без каквито и да е политически ограничения.

Четвърто: Властта в страната да принадлежи на българския парламент. Народното събрание да бъде постоянен работен орган.

Пето: Да има пълна свобода на стопанската инициатива: индивидуална, групова или обществена. Да се изгради пазарно стопанство и трудово придобитата собственост да е неприкосновена.

Шесто: Държавна сигурност да се занимава само със сигурността на държавата, а не системно и безнаказано да нарушава законите. Да се разформирова нейното идеологическо отделение.

Седмо: Да се проведе без увъртания разследване на дейността на Тодор Живков, неговото семейство и обкръжение. Не желаем мъст. Отмъщението до добро не води. Искаме биографията му най-после да стане прозрачна и да спре изопачаването на историческите и делничните факти. Носят се слухове, че е вършел престъпления. Вярно ли е това? Ако е вярно, би трябвало да бъде съден. Сигурно е, че съдът над Тодор Живков ще бъде поука за всички – малки и големи политици, днешни и утрешни. Обаче длъжни сме да предупредим корумпираните, гузните номенклатурчици. Не искаме да си умивате ръцете с него. Изкупителни жертви не са ни нужни. Искаме друго обществено устройство, а не курбани.

Ние искаме, другарю Младенов, да живеем в прилична държава. Ако Вие работите за нашите искания, вие ще имате привилегията да се ползувате от нашата подкрепа и доверие.

Дойде денят да викнем открито: искаме чиста и свята република! Искаме свобода и демокрация!

Да живее България!

--------------------------------------------------------
[1] Тази моя реч, с която започна митингът на 18 ноември 1989 г., е обсъдена и приета от Управителния съвет на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Произнесох я от името на Клуба. На същия митинг говориха и членовете на Клуба (по реда на излизане на трибуната): Георги Мишев, Радой Ралин, Блага Димитрова, Кирил Василев, Едвин Сугарев, Петър Слабаков, Желю Желев. Желев прочете резолюцията на митинга. Това са половината от ораторите - общо 17 души./б.а. Петко Симеонов/