20.01.2000

Били открили във вратата на Филчев „бръмбар“ – едно от онези устройства, които повечето българи не са виждали, а и да видят, няма да се досетят що е то. Твърди се, че те са в най-различна форма – имало като балтонски копчета, но имало и като гирички, да не говорим за такива, които заемат вида на фасонки, дюбели, крака на маси и тъй нататък

Обикновеният българин, който не е прокурор, може да помисли, че е намерил нещо за ядене или още по-полезно, докато то е подслушвателно произведение, чрез което властта, отпреди епохата на БТК, следи за неправилните думи, изречени от чиновниците и техните потърпевши.

Филчев е щастлив човек, защото все пак са му намерили „бръмбара “ и от него направиха национален въпрос, а според познавача Доган може да стане и „международен“.

Най-любопитното в цялата работа са децибелите, с които българското общество беше запознато с „бръмбара“ на Филчев.  Все едно ние падаме от Марс и не знаем, и изобщо не се досещаме, че освен Службите сега всеки тежък мердцедесар смята за нужно да увре на ближния си „бръмбар“, за да е наясно за какво мисли Той и за кое Той не се досеща.

Все едно не знаем, че всеобхватното подслушване е една от болестите  на  конкуренцията и междуличностния антагонизъм, без които пазарът и демокрацията са невъзможни. Все едно не разбираме, че победата на капитализма означава победа на егоизма с всичките му прояви и затова въпросът за ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА е съдбовен за демокрацията, която лесно се превръща в бостана, на който заприлича родината ни.

Няма проблем с „бръмбара“ на Филчев. Всички по-лични хора имат живи или хербаризирани „бръмбари“. Нещо повече – с развитието на техниката разнообразието и ефективността на бръмбарите ще расте. Публичните хора ще заплащат социално и материално положение с пълното разголване пред конкуретни и властови централи на личния си живот.

Проблемът не е в бръмбарите на Филчев, а в Глада, Безработицата и Безнадежността, които душат България. Властта знае това. Знаят го и добре поминуващите Опозициократи. За това, ако трябва, Властта ще мушне перка под опашката на някой от своите министри и ще го пусне да хвръкне, за да зяпнем и викнем „А-у-у, какъв проблем!“ За да забравим настъпващия Глад, Мизерия, Студ… За да онемеем пред идещата за милиони български граждани от всички етнически групи многогодишна Зима.

Политическият Дневен ред на България е с военна цена: Възможност за работа. Победа или капитулация: работа и поминък за всички. Безработният и гладният не могат да бъдат свободни. Те попадат в улея на десоциализацията и с тях гражданско общество и демокрация не се правят.

Това е задачата на Властта и щом тя, при сегашната ситуация, тресе държавната машина заради бръмбарите на Филчев, тя е свършила. Властта е в ситуацията на развеждащи се съпрузи, които обсебени от интересите си, се бият чий да бъде кривият кюнец и не виждат, че къщата им рухва…

А сега да помълчим в памет на мъртвите  бръмбари на Филчев. Той за живите, за Живите да мисли… И Костов – също. И двамата добре знаят, че дори да нокаутират Живота в Република Бръмбария,  до десет няма да могат да му отброят.