Рекорди в българската природа

30 декември 2011г.

 

 

РЕКОРДИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА

 

Най-дългата планина е Стара планина, наричана още Балкана - 530 км. Тя дава името на целия полуостров. 

Най-високата планина е Рила, чийто връх Мусала се издига на 2925 м над морското равнище. Това е най-високата точка на Балканите. Първото писмено свидетелство за изкачването на върха се отнася за цар Филип II, бащата на Александър Велики. 

Най-обширната низина в страната и на Балканите е Горнотракийската (с център град Пловдив). Тя е дълга около 180 и широка към 50 км. Общата й площ е 6032 кв. км. 


Най-големият залив е Бургаският на Черно море. Той е вдаден 31 км навътре в сушата. Най-голямата му ширина е 41 км, а най-голямата дълбочина - 25 м. 

Най-голямото крайморско езеро е Варненското - 18 кв. км. То е и най-дълбокото - 19 м. 

Най-голямото ледниково езеро е Смрадливото в Рила планина. Неговата площ е 21,2 ха. 

Най-високото ледниково езеро е Поповото в Пирин планина, разположено на 2715 м над морското равнище. 

Най-дългата река, която протича изцяло в границите на България, е Искър - 368 км. 

Най-високият водопад е Райското пръскало - 124 м. Той се намира недалеч от връх Ботев в Стара планина. Общият брой на водопадите в България е към 300, от които 70 се намират под държавна охрана. 

Най-мощният карстов извор е Глава Панега, в района на град Ловеч. Средният му дебит е 4178 литра в секунда. 

Най-много минерални извори има в градчето Велинград - над 70. 


Единственият български вулкан, при това отдавна загаснал, е Кожух (281 м над морското равнище). Той се намира недалеч от югозападния град Петрич. 

Най-дългата пещера е при село Боснек, в планината Витоша край София - над 15 км. Лабиринтите на нейните галерии са издълбани от 6 подземни реки. В България са изследвани и нанесени на картографирани около 4000 пещери. 


Най-ниската температура в населено място е регистрирана през зимата на 1947 г. в град Трън, западно от София - минус 38,3 градуса по Целзий. 

Най-високата температура е измерена през лятото на 1916 г. в Садово край Пловдив - плюс 45,2 градуса по Целзий. 

Най-обилният дъжд е отбелязан на 21 август 1951 г. в района на пристанище Варна, където само за 24 часа са паднали 342 мм валежи (за сравнение: средният годишен валеж за страната е 650 мм). 

Най-продължителната мъгла е била през декември 1948 г. в София - 29 денонощия. По същото време мъглите в Пловдив и Лом са продължили 28 дни. Столицата е и най-мъгливият град в страната - средно 33 дни годишно. 

С най-висока температура е минералната вода в село Сапарева баня край град Дупница - 103,8 градуса по Целзий. Според някои източници това е най-горещият извор в Европа. 

Най-старото дърво е един дъб в село Гранит край град Стара Загора. Възрастта му се изчислява на около 1650 години. Короната на дъба е 1017 кв. м, обиколката на стъблото - 7,45 м, а височината - 23,40 м. 

Най-високото дърво е 26-метровата Байкушева мура в Пирин планина. Тя е на около 1300 години. 

Най-високият кактус се намира в ботаническата градина на град Балчик на Черно море. Височината на "бодливеца" е 7 м. 

Последният лъв в българските земи е убит по време на похода на персийския цар Ксеркс (според свидетелството на Ксенофонт). 

Последният рис е застрелян през 1941 г. в планината Рила. 

Най-голямата мечка в Европа до 1936 г. пада жертва в околностите на курорта Боровец в Рила планина . "Рекордът" е признат на международна ловна изложба в Берлин. 

Последното сведение за ухапване от змия, завършило със смъртта на човек, е регистрирано през 1936 г. 

Бизоните в българските земи изчезват още пред средновековието. През 1961 г. ловното стопанство в района на град Разград се снабдява с 2 двойки бизони, които заселва във Воденската гора. Сега в различни български резервати има няколко десетки бизони. 

Най-едрото земноводно е една костенурка, уловена и после отново пусната на свобода край град Крумовград през 1987 г. Тя е тежка 5 кг, дълга 35 см, висока също 35 и широка 29 см, на възраст около 100-120 г. - пределната възраст за животно от европейската фауна. Друга костенурка с подобни размери е била уловена преди около 80 г. край гр. Котел, Централна България. 

Най-редкият животински вид е черноморският тюлен, от който са останали само 5-6 екземпляра. Те обитават пещерите при носовете Калиакра и Маслен на Черно море. 

 Най-дълга е миграцията на рибите-змиорки, които живеят в българските реки, а хвърлят хайвера си чак в Саргасово море, източно от Флорида, САЩ.

 

 

Консултант на рубриката "Земята на българите" е г-н Петър Берон, директор на Националния природонаучен музей

 

Можете да коментирате сайта и отделните му страници в профила на Омда във  Фейсбук