РЕАЛНОСТИТЕ^*

Когато рухваше комунизмът (края на 1989 и първата половина на 1990), Интернет не съществуваше. Още ги нямаше мобилните телефони. Факсовете бяха редки апарати. Фотокопирни машини имаше само в някои държавни учреждения и до края на 1989 те бяха под наблюдението на Държавна сигурност. Компютри (почти всички бройки са Правец 8 и Правец 16) с принтери (иглени) имаше тук-таме. Още се използваха забравените вече циклостили. (Текстът се написва на пишеща машина върху специална хартия, която се прикачва към омастиляван барабан. С едно копие на специалната хартия можеха да се отпечатат около сто четливи бройки.) Циклостилните апарати и техните консумативи (мастило и специална хартия) се наблюдаваха от Държавна сигурност и можеха да бъдат само държавна собственост.

Основно средство за размножаване на писмени материали беше механичната пишеща машина. На нея можеха да се отпечатват (в зависимост от хартията) до три, пет или десет четливи копия, след което текстът се преписваше отново. Документите на неформалните организации бяха предимно на пишеща машина. В края на 1989 започнаха да се използват и фотокопирни машини.

Нямаше частни радиостанции и телевизии. Работеха само Радио София (програма “Хоризонт“, програма “Христо Ботев“) и местните радиостанции в Стара Загора, Пловдив, Варна, Благоевград. Излъчват се двете програми (Първа и Втора) на Българската национална телевизия. Спътниковите антени са забранени. Неформалните организации използваха Радио Свободна Европа, Би Би Си, Дойче Веле, с които се свързваха по кабелния телефон.

Излизаха седем национално разпространявани всекидневника с норма за обема – от четири до осем страници на формат А1. Това са „Работническо дело“ (издание на ЦК на БКП), „Народна младеж“ (издание на ЦК на ДКМС), „Земеделско знаме“ (издание на ръководния орган на БЗНС - Постоянното присъствие), „Отечествен фронт“ (издание на Националния съвет на Отечествения фронт), “Труд“ (издание на Централния съвет на Българските професионални съюзи), „Народна армия“ (издание на Министерство на отбраната), „Вечерни новини“ (вечерно софийско издание на Градския комитет на БКП). Съществуваха два национални седмичника – „Поглед“ (издание на Съюза на журналистите) и „Антени“ (издаван от Министерството на вътрешните работи). Актуални вътрешнополитически проблеми от време на време се разглеждаха и в специализирания периодичен печат. Бих подчертал общественото влияние на вестниците „Народна култура“ (с главен редактор Стефан Продев) и „Литературен фронт“ (с главен редактор Марко Ганчев).

Всички печатници бяха държавни. Отпечатваните материали бяха под контрола на държавата.

-------------------------------------

*Петко Симеонов