Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) - (1923-2004).

Завършва право в СУ.

През 1941 заедно с Дучо Мундров и Щилиян Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин "Истината по антисъветската война".

През 1942 е арестуван. През 1944 г. завежда отдел "Агитация и пропаганда" в Околийския комитет на ОФ в Сливен, но поради несъгласие с "революционните" действия на ръководството заминава доброволец на фронта. Участвува във втората фаза на войната (1944-45).

Редактор в списание "Славяни".

Бригадир в Югославия (1947).

Редактор във в. "Литературен фронт", в. "Стършел", в. "Литературни новини", в Студията за игрални филми, в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири "Фокус".

През 60-те години, когато в Българияя джазът се смята за еретично изкуство, той поощри Милчо Левиев да създаде формацията "Джаз Фокус".

Редактор в изд. "Български писател”, в Българска кинематография , в. "Литературен фронт".

От 1992 заедно с Б. Димовски и К. Стоянов издава в. "Щастливец".

Автор е на сатирични спектакли, киносатири, сценарии за документални, игрални и мултфилми. Стихове, епиграми и други произведения на Радой Ралин са преведени на 37 езика.

Псевдоними: Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Раликор, Димитър Ралин, Ралко.

Радой Ралин умира на 21 юли 2004 г. във Военна болница в София.

"Десетилетия наред Радой Ралин беше един от най-популярните граждани на България. Той беше легенда и символ на свободния дух. Негови епиграми, реплики, цветисти изрази обикаляха страната.
Радой четеше ръкописи на млади автори, даваше съвети, помагаше им да пробият.

Книгата му  "Люти чушки" беше изгорена през 1968 в пещите на Полиграфическия комбинат в София. От комините на комбината, поради умишлена или случайна грешка на огнярите, се бяха разхвърчали полуобгорени страници. Минувачите, забързани в утринта, се споглеждаха. Заобикаляха страниците сякаш щяха да ги ухапят.

Ние, група младежи, с неизразходван ентусиазъм от снощи, препускахме по улиците. Грабвахме обгорял лист (сякаш в черна рамка поставен) и гръмко четяхме епиграмата на Радой. С хохот се затичвахме към следващата страница...

Не знаехме, че ще тичаме по тази улица трийсет години."

П. Симеонов

Вижте още:

• Интервю с поета Радой Ралин за Public Republic - март 2007 г. на адрес: http://www.public-republic.com/magazine/2007/03/237.php

• Почина Радой Ралин - българският Езоп - Vesti.bg, 22.07 2004 г. /адрес: www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=601302 /