През 1905 година "младите демократи" - Найчо Цанов, Тодор Влайков се отделят от Демократическата партия и създават Радикал-демократическата партия. В нея са членували - Пенчо Славейков, Пеьо Яворов, Петко Тодоров, Тодор Влайков, Йордан Йовков, проф. Венелин Ганев, проф. Йосиф Фаденхоф, проф. Стефан Гидиков, проф. Михаил Арнаудов...

Партията, която влезе в СДС, не търсеше (поне в 1990) историческа връзка с предишната Радикална партия, а се подчертаваше интелектуалната приемственост с нея.

Нейното възстановяване през 1989 година стана на два етапа. Отначало (първите дни на декември 1989) дейността й беше възстановена от стари радикали представяни от Асен Колушки, който започна разговори с новоучреденото СДС. Но сетне напред излязоха група литератори, оглавени от  професор  Елка Константинова. В ръководството влизаха   Александър Джеров, Александър Йорданов, Михаил Неделчев, Николай Слатински, Андрей Андреев.

Вероятно, за да дадат признание на старите радикали, те по-късно създадоха -

КЛУБ НА РЕПРЕСИРАНИТЕ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА КЪМ РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

Учреден през месец април 1990 година. Официалната му цел беше изследователска: Да събира, систематизира, проучва и предоставя информация за престъпленията, гонитбите и репресиите, на които са били подложени хиляди български граждани от тоталитарния режим на БКП, да работи за пълното разкриване на геноцида, провеждан над българския народ". Според документите на Клуба за политически репресии, освен сградите на милицията и Държавна сигурност, са били използвани затворите: Софийски централен, Стара Загора, Плевен, Пазарджик... лагерите: Белене, Ловеч, с. Скравена, "Свети Врач" край Сандански, мини Куциян и Богданов дол, край Перник, с. Ножарево - Силистренско, с. Николаево - Казанлъшко, "Росица" - край язовир "Александър Стамболийски", с. Бошуля - Пазарджишко, Босна - Малко Търновско, лагера край Петропавловския манастир край Лясковец, Зелени дол - Благоевградско, Заград...

 На Конгреса, проведен в София на 14 - 15 юли 1990 г., РДП приема Устав и Програма, която е актуализирана през 1993 г. Пръв председател на РДП е проф. Елка Константинова. В програмните си документи РДП се обявява за отворено гражданско общество по либерален модел. Тя отстоява правото на абсолютното политическо равенство, което поставя обществените интереси над личните. РДП е постоянен член на СДС и с нейната листа има свои представители във ВНС, 36-то,37-то и 38-то НС. Депутатите от РДП напускат ВНС и не подписват Конституцията на Република България.

Към партията е създадена Младежка радикалдемократическа федерация.

През септември 1991 г. РДП е приета за член-наблюдател на Либералния интернационал, а през 1994 г. - за редовен член.

Партиен орган бе в. "Век 21" с главен редактор Александър Йорданов.

Партиен празник - 24 май.

Ръководни органи: Конгрес, Национална конференция, Национален партиен съвет, Изпълнителен комитет на НПС, Проверителен съвет.

На 25-ия Конгрес на РДП на 19 - 20 юни 1993 г. в София за председател на РДП беше избран Александър Йорданов. Той беше и председател на 36-то НС.

Как РДП са се виждали през 1991 г., прочетете тук.

Първата програма на възстановената през 1990 г. Радикалдемократическа партия