Bilyana Gospodarska
 
Работила съм с хора с увредено зрение и с увреден слух. Превеждах им. Уврежданията им бяха в различни степени, но някои нищо не виждаха и нищо не чуваха. Слепоглухи ги наричат. Близките им общуваха с тях със специална азбука. Докосват и огъват пръстите им по особен начин. Нищо не знаете и по-добре да не знаете. Пожелавам ви никога да не научите. Нямате представа какво е за тези хора да си им водач и помощник. Колко е важен допирът на всяка ръчица и колко енергия им струва да живеят. Стотици пъти повече отколкото на здрав човек. И колко се радват на близките си - имат родители, братя, сестри, деца, които ги подкрепят. Сега може и вече да добивате представа как след това общуване с тях ми подейства гледката на млад пращящ от здраве несебърски рогач, който НАРОЧНО блъска с Мерцедеса си незряща жена, за да му се махне от пътя и да не му "пречи". Не съм на себе си. Този млад изрод, който се има за недосегаем, и си мисли, че никога няма да остарее, и че винаги ще е здрав, не е и чувал за белия бастун. Няма да го разпознае на улицата. И дори и това да стане, най-много още повече да се изнерви и да стане още по-брутален. И има и други като него. Страшно е. Трябва да го изключат от университета. И нито един друг български университет да не го приеме. За назидание. Просто се налага.