Любомир Кольовски
Прочетох някъде, че сутринта показвали по някаква телевизия Марешки, кандидат за президент, който разправял, че започнал капиталистическия и бизнесменския си живот в дълбока мизерия и бил принуден заедно с баща си да разбива с чук изоставени електрически стълбове. По нашия край на такива чукове им викат варии и ударната им част е най-малко 5 килограма. Та, Марешки и баща му с вариите разбивали стълбовете и вадели арматурата, продавали я на вторични суровини и така, лека полека, натрупали първия милион.
Тая легенда ми напомни един любопитен епизод от моя живот. Преди повече от десетина години тръгнах да правя градински център в един пущинак близо до Ботевград. Трябваха ми общи работници, та да разчистим терена. И видях един циганин с вария да разбива едни захвърлени панели, за да извади арматурното желязо от тях. Спрях до него и му викам: "Пич, давам ти 25 лева надница, две бири и четири кюфтета на обед, ако ми изкопаеш една канавка!". А циганинът ми вика: "Малко даваш, бате!". И ме отряза.
След няколко дни попитах в един пункт за вторични суровини колко кинта могат да се изкарат за един ден от разбиване на панели. Приемчикът ми отговори "Три до моксимум пет лева, ако блъскаш яко с варията!"
И сега си мисля колко ли диреци е потрошил милионерът Марешки, за да стигне до финансовите си и предприемачески висоти? Трябва да били милиони тия диреци, майна, а?