19 февруари 2013 г. · · София ·
Ако не бъдат изродени от партийни и футболни агитки, за което вече има знаци, гражданските протести за пръв път в последните двадесет години застават на ясната позиция: защита на гражданското достойнство и справедливостта в обществото. Достойнството и справедливостта са стълбовете на цивилизованата държава, но те се защитават с НАТИСК ЗА ПРОМЕНИ върху управляващите, както започнаха протестите, а не с претенция за тяхното сваляне независимо от утвърдените процедури. (Нещо, за което преди месец Станишев направи заявка.) Осъществяване на такава претенция е революция или контрареволюция, в зависимост от резултата.
Революционерите, не е необходимо да вървят с гилотина, са против всички партии, а контрареволюционерите са за запазване на статуквото като яхнат недоволството чрез "извънредни избори", "оставки", "експертни правителства". На "революционерите" трябва да се обясни, че без партии не може, а на "контрареволюционерите", че демокрацията има процедури и мандати, в рамките, на които върви еволюцията на обществото и държавата. Ако това не се разбере от двете групи, едните ни водят към хаос, а другите към трайна политическа нестабилност, което е също хаос.
Всъщност в критични ситуации, проличават не само индивидуални характери, а и общностни (на партии, корпорации, селища, региони, държави) култури.
В момента най-доброто е: охрана от властта на справедливите и законови уредени граждански протести; постоянен политически диалог с протестиращите и съобразяване, според възможностите на закона и държавата, на техните искания; редовни и честни избори!...
....Завиждам на моя стар приятел Йоло Денев, че благодарение на покровителството на Тангра, може да участва във всички протестни граждански движения. Ако Пловдив има паметник на Мильо, София е задължена да издигне паметник на Йоло, Тангра живот и здраве да му дава.
Twitter
Facebook
