П Р О Г Р А М А
НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЛИТЕРАТУРНАТА КРИТИКА
Във връзка с поставените от партията високи изисквания пред литературната критика за извисяване на ролята й в литературния процес и с оглед развитието й предимно през следващите пет години, ръководството на Съюза на българските писатели състави конкретна програма, която обхваща главните задачи и форми на работа, свързани с основните творчески звена, както и с възловите проблеми на критиката и литературата.
Съюзът на българските писатели, неговото ръководство следва да извърши най-целенасочена, задълбочена и активна дейност в решаване проблемите на критиката, да ръководи оперативно и отговорно дейността й за изпълнение решенията на XII конгрес на БКП и за достойно посрещане на предстоящата национална конференция на БКП и партийния конгрес.
Ръководството на СБП да насочи вниманието си преди всичко към ключовите стратегически задачи, които произтичат от партийните решения в последните години за ролята на марксистко-ленинската критика като "главен метод за влияние върху художественото творчество" /Ю. Андропов/.
Необходимо е да се вземат решителни мерки за повишаване на класово-партийните критерии, за настъпателност и активна политизация на критиката, за засилване на нейния социален патос, с цел да се съдействува за още по-голямо извисяване на художествената литература, за създаване на крупни литературни творби.
Нужно е да се обърне особено внимание върху единството на идеологическо и професионално начало, при голяма взискателност за качеството както на критическата продукция, така и на художественото творчество.
Следва да се наблегне на отговорността на критиката, на ролята й за обективно изграждане на правдиво градиране на ценностите, за създаване на критически преценки, адекватни на високата принципност, на партийната взискателност.
Голямо е значението на издигане ролята на литературата и литературната критика за утвърждаване духовните основи на социалистическия начин на живот.
Необходими са задълбочени теоретически и конкретни разработки, свързани с метода иа социалистическия реализъм и неговата идейно-естетическа същност, с оглед въздействието и значението му за обогатяване на литературата, за очертаване облика на новия положителен герой на нашето време.
Необходими са усилия, за да се постигне максимално единство на професионална и народна оценка.
Нужно е да се активизира и задълбочи съвместната работа на СБП с университетите и институтите на БАН, със средствата за масова информация за възпитанието на кадрите, за повишаване на идейно-естетическата взискателност.
За реализиране на основните задачи, ръководството на СБП следва да организира усилията на всички писатели и критици за осъществяване решенията на Партията и по-специално на принципните изисквания на др.Тодор Живков.
Бюрото на СБП да набележи конкретни мерки, за да може априлската дискусия занапред да се развива и усъвършенствува, като творческото внимание на участниците в нея трябва да се съсредоточи към главните въпроси на нашето литературно развитие; още по-определено да се поставят въпросите на социалистическия реализъм и класово-партийния критерий за обогатяване на тази успешна форма на критика, с отстраняване на всичко дребно и несъществено, едностранчиво субективистично и безпринципно - в максимална степен. Априлската дискусия не бива да бъде изолиран факт, а трябва да се прехвърли в литературния печат, да се превърне в стил на нашия литературен живот. А това може да стане само с активното участие на широк кръг от критици и писатели.
В Управителния съвет, в Бюрото и в творческите звена на СБП по-често да се обсъжда състоянието на критиката с оглед осигуряване организация и контрол за постигане на пълноценни творческо-критически прояви. Системно да се подлага на анализ дейността и състоянието на критическите отдели на литературните списания и вестници, критическите публикации в тях. Бюрото на СБП веднъж годишно да обсъжда поотделно дейността на всяко от литературните издания, с доклад от главния редактор, насочен предимно към литературната критика и нейните задачи. Да се обърне специално внимание на основните звена - работните площадки: издателствата и изданията.
По-конкретно изпъкват следните важни задачи:
1. Секцията на критиците да заработи още по-активно, да се превърне в истинска творческа лаборатория, в която открито, задълбочено и конкретно се анализират както общи въпроси на литературния процес, така и отделни характерни произведения и критически книги, които са се наложили на вниманието на писатели и читатели в положителен или отрицателен смисъл. Да се уреждат ежегодно "малки дискусии" - по подобие на априлските, в които да се анализират частични творчески прояви през определен период; да се организират сесии, съвместно с литературния институт на БАН и СУ "Климент Охридски". Докладите на подобни обсъждания и най-интересните изказвания с творчески дискусионен дух да намират широко отражение в печата. Секцията да разглежда различните издания, с поставяне въпроси на образованието и естетическото възпитание, в съответствие с програмата на СБП по въпросите на естетическото възпитание. Да се засилят връзките с обществените организации, просветните дейци и др.
Срок: постоянен
Отг.: Секретариатът на СБП, председателя на секцията на критиците
2. В секцията на критиците периодично да се разглеждат критическите материали във вестник "Литературен фронт" и списанията - в творчески критичен дух, с конкретни препоръки за подобряване на работата, с активното участие на критиците в секцията, които да поемат конкретни задължения за написване на материали, съобразно с творческите планове.
Срок: постоянен
Отг.: Секретарят по критиката, председателят на секцията
3. Секцията на критиците да вземе дейно участие в националната конференция на тема "Работническата класа и литературата" в Пловдив, като подготви задълбочени изказвания.
Да се набележат мерки за по-тясно свързване на литературната критика с трудовите хора, с големи промишлени обекти и др., с обсъждания на книги, творчески срещи и разговори. Да се предвидят и други подобни конференции с участието на общественици, писатели и критици в творчески разговори, при които да изпъкне социалната роля на критиката, отношението към народната оценка с нейното голямо значение; да се засили връзката с работническите среди, да се направят научни разработки, социологически проучвания и др.
Срок: декември, 1983 г.
Отг.: Секретарят по критиката, председателят на секцията
4. Да се организират от секцията събрания с доклади по възлови въпроси: за метода, за традицията и новаторството, за партийността, за социалистическия начин на живот и проблемите на литературата, за патриотичиото възпитание, за героичното в революционната тема, за ролята на критиката и др.
Да се обсъждат книги на критици, особено на млади. На подобни обсъждания да се канят и писатели.
Специални мерки да се вземат за повишаване на квалификацията и компетентността, както и за информиране на критиците, с цел те убедително и пълноценно да воюват срещу идеологическата диверсия.
Съвместно с Дружеството на естетиците, литературоведите и изкуствоведите да се организира творчески семинар по история и теория на критиката, като се изнесат от специалисти лекции за литературната критика в античността, в по-нататъшното й развитие в различни страни, за критиката в Русия и СССР в различни европейски страни, с утвърждаване на пълноценното в проявите й, с атакуване на идеологически вредното, на формалистическите, идеалистическите и вулгарно-социологическите насоки.
Срок: постоянен
Отг.: Секретарят по критиката, Председателят на секцията на критиците
5. Да се организира национална конференция по въпросите на литературната критика с разглеждане в доклади на въпросите за отношенията между писатели и критици, печата и критиката, естетическото възпитание и литературната критика, класово-партийния критерий, художественото майсторство и критиката.
Срок: март 1985 г.
Отг.: Председателят на СБП, секретариатът на СБП, секция "Критика" при СБП
Оригиналът на Програмата в pdf файл: