(модерен вариант)

Един глупак имал двама синове. Веднъж натъкмил колата и казал на синовете си:

- Ето ви я, момчета, времето е ваше, гората е ваша, свободни сте да ходите за дърва, когато и както искате.

Момчетата много се зарадвали и заподскачали:

- Абе тате, ако ни се повреди колата, кой ще ни я поправи?

- Не берете грижа - отвърнал бащата, - ако строшите колата, повикайте Неволята, тя ще я поправи.

Отишли момчетата в гората, разпрегнали волове и изведнъж видели разни диви зверове. Мечки, вълци, лисици, че даже бодливи таралежи, бързи костенурки и едни страшни катерици. Изплашили се момчетата:

- Този нашия старец, къде ни изпрати? Ще ни залъгва, че гората е наша, а в нея има мечки...

Впрегнали бързо добичетата и потеглили назад с празна кола.

Не щеш ли, насред пътя, като се спускали по едно нанадолнище, колата се засилила и на завоя се обърнала.

Разревали се младежите. Страх голям. Зверове в шумака, колата в дола, воловете преживят. По-големият се досетил и захванал да вика колкото му глас държи:

- Невольо! Невольо! Ела да ни поправиш колата!

Никой не се обадил.

- Невольооо! - екнал още по-силно гласът на малкия. - Ела, че загазихме!

Но само зверове разни се мяркат, а Неволята я нямало никаква.

Смрачило се. Като се показала бледата Луна, младежите хукнали към дома си. Изоставили кола, волове...

Пристигнали, хванали баща си и го набили:

- Лъжец си ти, тате. Изпращаш ни в гората, а си оставил живи мечките, вълците, лисиците, бодливите таралежи, бързите костенурки и страшните катерици. А и дървата си оставил на корен. Трябва сами да ги сечем.

- Виновен съм! - признал си бащата и си посипал главата с пепел.