ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ - 6 август

Този голям църковен празник - един от 12-те най-тачени в православната църква - отбелязва средата на 15-дневния Богородичен пост, който се спазва от християните у нас в навечерието на най-големия летен празник - Успение на Пресвета Богородица. Нарича се още Второто спасение. Според Евангелието събитието станало осем дни след като апостол Петър признал Христос за Спасител.

Празникът ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ бил установен още в първите векове на християнството и се явява като един от най- важните евангелски събития, тъй като не всички юдеи познали в Христа очаквания Месия. Хората продължавали да се ровят в старите книги и да научават пророчествата, превратно тълкувайки техния смисъл в очакване да се появи спасител, който да ги избави от робството и да възвърне славата и величието на техния народ, като седне на престола Давидов и мъдро ги управлява. Дори на някои от апостолите не били чужди тези земни помисли и те били в недоумение защо Христос, като Син Божи, трябвало да изтърпи толкова много страдания и унижения.

За да укрепи вярата на учениците си, както и да покаже на хората истината, Иисус Христос се появил пред трима от най-ревностните си последователи - Петър, Йаков и Йоан.

Един ден с учениците си Петър, Яков и Йоан Христос се изкачил на планината и започнал да се моли. По време на молитвата лицето му се преобразило, а дрехите му станали бели и заблестели като сняг. Появили се пророк Илия и Мойсей и докато Учителят разговарял с тях, голям облак засенчил присъстващите и те чули глас: „Този е моят възлюбен син, него слушайте." Изведнъж другите двама изчезнали, останал Исус и той рекъл на учениците си на никого да не казват за случилото се пред очите им.

Ето защо до ден днешен този празник ни напомня всяка година за едно от най-важните евангелски събития - явяването на Христос в небесна слава пред учениците му.

На празника Преображение българите - християни приемат светото причастие след петдневен пречистващ пост, а  Църквата отслужвала тържествена литургия и целият народ ликувал, познал истината и вярата - най- силните и всемогъщи крепители на духа.

По народна традиция до тогава, макар и узряло, грозде не се къса и не се яде, тъй като все още „не е кръстено". Този плод, както е известно, най-много се свързва с Бога, тъй като от неговия сок се прави виното - символа на Христовата кръв. Затова стопаните, особено в лозарските райони, ставали рано. Жените замесвали хляб, варели обрядно жито за здраве и цялата фамилия отивала на лозето да откъсне първата чепка. След това се отивало в църквата, където след празничната литургия свещеникът освещавал плодовете, благословявал за богата реколта и давал на всеки причастие.
Освен обредния хляб, житото и гроздето, в църквата се носели за освещаване ябълки, круши и всички други плодове, които хората имали в градините си и които били почнали да зреят. След това раздавали помежду си. В селища, в които имало църкви, именувани "Преображение", или в околността -  манастир „Преображение Господне", народът се събирал на общ празник и трапеза.

По някои места на Преображение пчеларите прекадявали кошерите си, като това се считало за много благодатен ритуал, който щял да помогне на пчелите да съберат изобилно мед. Пчеларите изваждали и по някоя от питите, които се носели в църквата на следващия голям празник - Успение Богородично и се раздавали за здраве.

Хората вярвали, че в нощта на Преображение на Божия Син, небето пак се разтваряло и ако човек през цялата нощ не спял, можел за миг да види това чудо. Вярвали също, че ако нещо си пожелаел или за нещо се помолел в тази нощ, Бог щял да чуе молитвата му и да отвърне със знак.

В Северна България се счита, че от Преображение „времето започва да се преобразява". Водите стават студени и непригодни за къпане, а дните и нощите застудяват.^**

-----------------------

* "Православни традиции и български стародавни вярвания"  - Вера Грозева, София 1994 г.

** "Празници и обреди на българина"  - Надя Перова, трето преработено и допълнено издание, Парнас, 2003 г.