Мир на праха на Велко Вълканов!
През 1990-91, подготвях във ВНС проект за изменение на Конституцията (още преди приемане на новата), с който дефинитивно да се отмени смъртното наказание. Знаех, че ако успеем с тази поправка, ще успеем да вкараме съответния текст и в новата Конституция. Като събирах нужните 134 (ако не греша!) подписа, обърнах се и към Велко Вълканов, за когото знаех, че отдавна отрича смъртното наказание -- неотменим атрибут на комунизма. Вече бях пледирал за излизане на България от Варшавския Договор и влизането ни в НАТО, Кувейт и ЕС, така че Велко не се колеба много-много и на поканата ми за подпис срещу смъртното наказание той на секундата отвърна: "Вие сте десен, Вие сте много десен!", обърна се и ме остави с висящата химикалка в ръка...
Подписите все пак ги събрахме...
Аз бях член на Комисията по човешки права и нейният шеф Светослав Шиваров ми беше казал при инициирането на подписката: "Захващаш се със справедлива, но абсурдна кауза. Хората искат друго и ти не можеш да им смениш мнението. Но, ако все пак събереш 99 подписа, от мене ще имаш 100тния!" По спомен май така и стана, но нека проверя...
Събрахме нужния брой подписи и внесохме петицията в деловодството на ВНС. Гиньо Ганев, обаче беше категоричен: да не поправяме Конституцията на парче, а да вкарваме каквото има в новия проект. Чисто юридически и технологически Гиньо бе прав -- така се прави! Но, аз знаех, че -- политически и психологически -- ако не изведем този дебат извън контекста на консенсуса и компромисите по новата Конституция, каузата ще пропадне. Което и стана. Смъртното наказание у нас все пак беше отменено (1998 ли?) -- макар не през Конституция, макар 7 години по-късно, макар и под натиска на европейски и световни тенденции и процеси, а не по изцяло българско вдъхновение. Но неколцина осъдени "смъртници" трябваше да изживеят в затвора вероятно най-безчовечните години от живота си....
Twitter
Facebook
