През 1981 г. бях в универсален магазин в Източен Берлин, когато хванаха една българка да краде. Беше голям скандал. Видях я, когато я водеха. Простакела с кожено палто. Ако имаше начин, щях да се разтопя във въздуха...

И сега - тук. Правя забележки на деца и младежи, когато видя, че грешат. Вероятно им приличам на заядлив старец, но проблеми досега, слава Богу, с тях не съм имал.

Опитите ми обаче да обясня на хора в активна възраст, че вършат недопустими неща (когато съм ставал свидетел на такива) е завършвало с пълно фиаско. Агресивни, зли, безотговорни, алчни, заплашителни, криещи се зад "такава е практиката", "ти ли ще ми кажеш" или "интересите на нашата партия". Готови са просто да ме бият...

Признавам си, не мога се боря с тях, а те прогонват връстниците си в чужбина, те обезлюдяват страната. Какво стана с активното поколение?!...

Но да се върна на магазина в Източен Берлин.

Много американски войници. Проявих любопитство - какво купуват. Купуваха предимно бельо. Както разбрах, било по-евтино и по-качествено от тяхното. Купуваха и ръчни инструменти. Пак по същите причини... Там или в съседство имаше щанд с хранителни стоки. И там купуваха.

След това се качваха на метрото (имало работещи спирки в Западната част или някъде наблизо до КПП, не разбрах) и си заминаваха. Не се разхождаха по улиците и заведенията. Поне аз не видях. От спирката - директно в магазина, оттам - директно на спирката, вече претоварени с покупки.

За мен, тоталитарната консерва, беше много чудно!

Сега не се учудвам.