СДС означава Съюз на демократичните сили. Ние сме за демокрация, Демокрация за човека и гражданина.

Демокрация без прилагателни. Демокрация, която превърна много страни в богати и добре уредени държави. Ние можем и искаме да станем част от онази Европа, в която през последните две столетия прилагането на принципите на демокрацията доведе до най-големия напредък в историята на човешката цивилизация. НИЕ ИСКАМЕ НЕЗАВИСИМА, ДЕМОКРАТИЧНА И БЛАГОДЕНСТВАЩА БЪЛГАРИЯ!

Съюзът на демократичните сили се роди в борбата за демокрация. Обединените в него политически партии и организации се вдъхновяват от идеята да премахнат античовешката тоталитарна система и да осъществят мирен и цивилизован преход към демократично устройство на страната ни. Ние сме наследници на демократичните традиции на Възраждането, на политическите и културните постижения, на идеалите на строителите на нова България след Освобождението. Всичко това – отречено и брутално погазвано в годините на комунистическата диктатура – е наше и ние ще го възродим.

Ние наследяваме заветите на хилядите мъченици, преминали през затворите на диктатурата, на загиналите или преживелите ужасите на лагерите, на безследно изчезналите или пожизнено тормозените заради тяхната привързаност към демокрацията. Сред нас са репресираните политически дейци, както и всички онези личности, които и преди, и след 10 ноември 1989 г. поведоха борба за премахване на комунистическия тоталитаризъм.

Управляващата комунистическа партия /БСП/ като организазция носи в себе си идеологическа обремененост, нравствена поквара, управленски цинизъм, престъпност и историческа обреченост. Ние съзнаваме, че всеки от нас, който е рискувал свобода, здраве и живот за демократична България, е бил политически и духовно непълноценен. Нека в борбата за демокрация всеки реализира най-пълноценно своята личност. Българският народ има историческия шанс да влезе заедно с другите народи от бившия “социалистически лагер” в Общоевропейския дом.

За няколко месеца СДС се превърна в мощна опозиционна коалиция, доби самосъзнание и национална отговорност. СДС настойчиво, последователно и достойно защити ценностите на демокрацията и промени политическата обстановка. СДС наложи да бъдат зачеркнати срамни текстове в досегашната конституция. Подписаха се споразумения. Създадоха се нови закони. Откри се пътят към свободни избори за Велико Народно събрание.

Ние предлагаме програма за работа, която ще започнем всички заедно още на другия ден, след като спечелим изборите. Ние сме убедени, че като създадем условия за развитие на демокрацията, страната ни ще излезе от кризата и ще се превърне в цивилизована и богата държава.

 
КРИЗАТА НА КОМУНИЗМА И ДЕМОКРАТИЧНИЯТ ИЗХОД

Тоталитарният комунистически режим доведе обществото ни до всеобща криза. Под формата на “прогресивни идеи” и “социалистическа революция” ни бе натрапена с чужда “помощ” враждебната на нашите демократични традиции деспотична власт на комунистическата партия. Възникна едно репресивно общество с централизирана държавна икономика и еднопартиен монопол върху властта. Насилието беше оправдано с “класова борба”, с “наследството от миналото”, с “индустриализацията” на България. Този модел на обществено развитие се оказа неефективен и аморален. Скъпа е цената, която плащаме и тепърва ще плащаме за този утопичен опит. Партийно организираната държава се градеше на монопола върху властта от страна на една малобройна политическа олигархия, обслужвана от такива подчинени и безлични организации като ОФ, БПС, ДКМС и т.н. Номенклатурата потискаше компетентността на професионалиста, инициативата и отговорността на гражданина. Подмяната на междуличностното съревнование с комунистическа кадрова политика доведе до диктатура, но не на пролетариата, а на посредствеността. Успяваха в живота онези, които най-малко даваха на обществото.

Идеята за равенство бе практически сведена до равенство в бедността и невежеството. Всъщност всички бяхме еднакво неравни по отношение на номенклатурата. Производителите бяха превърнати в закрепостена наемна сила на държавата. Липсата на свобода доведе до липса на отговорност, загуби се връзката между стимул и труд, между усилия и резултати. Бяхме подложени на най-тежката форма на експлоатация и потисничество от държавата-монополист.

Кризата в България е част от кризата на “социалистическата система” – резултат от следвоенното разделение на света. Днес ние сме сподвижници на идеята за една нова, обърната към мирно бъдеще Европа. Приобщаваме се към силното желание за среща – културна, политическа, икономическа – на Изтока и Запада на нашия континент. Така ние схващаме Общия европейски дом.

Всеобхватната криза в България и след 10 ноември продължава. Това се дължи на съпротивляващата се тоталитарна система.

Необходима е решителна и цялостна промяна! Необходими са гаранции за нейната необратимост! Нова политика се прави с нови организации и с разкрепостени умове. Съюзът на демократичните сили, който обединява в себе си партии и движения с различни политически ориентации, е в самата си същност демократична коалиция. СДС приема всички, които искрено търсят изход от кризата. В него се обединяват всички политически сили в страната, включително и неопетнените членове на комунистическата /социалистическата/ партия. СДС заставя и управляващата комунистическа партия да извършва известни промени, но те са крайно незадоволителни. Единствено СДС може да премахне политическия и идеологическия монопол на комунистическата партия във всички сфери на социалния живот, като създаде условия за развитието на демокрацията.

Апаратът на комунистическата партия трябва да се отдели докрай от държавата във финансово, кадрово и структурно отношение. Държавата засега не е надпартийна общонационална институция. За това все още липсват не само политически, но и икономически предпоставки като пазарно стопанство, независими производители, жраждански живот и т.н. Апаратът на нито една следваща управляваща партия не трябва да се слива със структурата на държавната власт.

Ние сме за реалното разделение на трите държавни власти: изпълнителна, законодателна и съдебна. Те трябва взаимно да се контролират и уравновесяват. Това би дало гаранции, че никоя от тях не ще може да узурпира властта или да превиши правомощията си по отношение на другите.
Ние сме за пълна деполитизация на армията, милицията, съда и прокуратурата. Тяхното кадрово обновление трябва да става не въз основа на социален произход или партийна принадлежност, а единствено според личностните, делови, интелектуални и морални качества.

Ние сме за независимост на националните средства за масова информация /телевизия, радио, БТА/, които да отговарят единствено пред Народното събрание.

Стабилната държава се изгражда върху многообразно гражданско общество. Ето защо държавата би трябвало да се намесва в управлението само там, където хората не могат по извъндържавен път да се самоуправляват. Разделението на държавните власти трябва да почива върху силна гражданска власт – свободен достъп до инфорация, широка публичност, свобода за инициативите и движенията, действено обществено мнение, висока политическа култура, легитимност на властта.

Социализмът беше измислено общество. Ние сме за естествено общество. Ние не се обявяваме за “разтурянето” на която и да е казионна организация. Ние сме за такова общество, в което самият живот ще покаже от какви движения и организации гражданите имат нужда.
Стратегията на СДС е ориентирана към публична дискусия по основните проблеми на обществото, към постигане на национално съгласие по отношение на основните демократични ценности. Затова ние бяхме инициатори на националната Кръгла маса и утвърждаваме с дейността си използването на легални и цивилизовани средства за политическа борба. Всеки акт на насилие, терор, репресии, разчистване на сметки, политически реваншизъм за нас е недопустим и ще бъде удар срещу идеите и целите на СДС, удар срещу демокрацията.

Новото ръководство на комунистическата /социалистическата/ партия извървя дълъг път от насилие към поучаване, приспособяване и накрая копиране на идеите на опозицията. Ние оценяваме заслугата на малцината комунисти, които извършиха първия акт на промяната. Но комунистическата партия извърши промяната не по своя воля, а под натиска на революционно-демократичните процеси в цяла Източна Европа, поради икономическа принуда и под напора на новите опозиционни сили у нас.

Днес тази партия издига лозунга за демокрация, пазарно стопанство и хуманно общество, дава обещания за приобщаване към цивилизацията на Европа. Тези обещания не са нито първите, нито последните в дългата история на комунистическия монопол върху властта. Програмата за “демократичен социализъм” на БКП /БСП/ е само поредният опит да продължи експериментите си над българското общество – след тези на “строящия се социализъм”, “победилия социализъм”, “зрелия социализъм”, “реалния социализъм”. Последният лозунг на комунистите е в интерес единствено на политическата олигархия и номенклатурните кадри, които отчаяно се опитват да запазят своята власт.

Но 45 години стигат! При демокрацията има място за всякакви идеи, включително за социалистическите, но при социализма нямаше място за никакви други идеи, дори за демократичните. Времето е наше, защото ние се обявяваме решително и без уговорки за демокрация. А бъдещето е на демокрацията! Погледнете света!

 

ПРЕХОДЪТ КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ ЩЕ БЪДЕ САМО МИРЕН

Трайна демокрация може да бъде постигната само с мирни средства. Първите свободни избори са и първият исторически шанс да се решават обществените проблеми по ненасилствен начин. По-добре остра предизборна и парламентарна борба, отколкото политическо насилие и терор.

Деситилетия наред нечовечността на обществените отношения се прикриваше като грижа за “добрите хора” чрез уличаването на “лошите хора” – като се започне от “вредителите, шпионите, гражданята, гнилите интелигенти, кулаците, еснафите, бюрократите” и се стигне до “предателите, родоотстъпниците и екстремистите, ястребите и лешоядите”. Примитивното болшевишко мислене разделяше и разделя хората на добри и лоши, прогресивни и консервативни, революционери и контрареволюционери. То не можа да проумее, че не хората, а отношенията, които им натрапваше, са лоши. “Образът на врага” бе постоянно поддържан и преоткриван. В резултат на това социални групи и личности, политически и етнически малцинства бяха духовно, а дори и физически малтретирани и ликвидирани.

Истината за процесите, лагерите и масовите гробове едва сега започва да се разкрива. Тази истина е жестока, дори непоносима. Но нашият отговор може да е само един: социално и национално помирение! Никога повече лагери! Никога повече насилие! Никога повече “класова борба”! Никога повече революция като “акушерка” на “обективната историческа необходимост”! Никога повече беззакония!

СДС е против всякакви форми на политическа, социална, етническа и религиозна дискриминация. Той е за плурализъм на интересите, за диалог, компромис и съгласие в името на националните и общочовешките ценности. За всяка политическа сила и други граждански обединения има място в обществения живот.

Има общочовешки стойности, национални интереси, които са надпартийни – следователно по-висши както от нас, така и от политическите противници. Пътят за помирението е този на преговорите, на канализирането на конфликтите, на заставането върху основата на демокрацията. Ние зачитаме своите политически противници и признаваме правото им да не бъдат кано нас, като изискваме същото и от тях. Както те, така и ние трябва да се учим на изкуството на компромиса, но компромис с една тоталитарна политическа сила, каквато е БКП /БСП/, може да се приеме само дотолкова, доколкото тя осъзнава своята историческа обреченост и не нарушава законите на страната.

Промяната, която се извършва у нас, не може да се определи с идеологическите клишета ПРЕХОД КЪМ “КАПИТАЛИЗЪМ” ИЛИ КЪМ “СОЦИАЛИЗЪМ”. Тя е много по-дълбока. Ние днес продължаваме прекъснатия процес на цивилизоване и възстановяване нарушения ритъм на българскат история. 

 

СВОБОДНИ ЛИЧНОСТИ В СВОБОДНО ОБЩЕСТВО

Свободно общество се гради от свободни личности. Нашият единствен критерий за свободата на обществото и държавата е степента на свободата на отделния гражданин.
Човешкото достойнство е свято и нищо не може да оправдае неговото накърняване. Намесата на държавата в личния живот на гражданина е допустима само в точно определени от Конституцията случаи. За нас човешките права са естествено присъщи на всяка личност. Демократизацията за нас не е “даване”, а възстановяване на изконните права. Ние няма да допуснем защитата на интересите на държавата и обществения ред да става чрез досегашните общи формулировки в законите, превърнали свободата на личността в нещо, зависещо изцяло от благоволението на властващите.

Държавата това сме всички ние.

Досега партийно-държавният апарат беше истинският субект на властта. Ние трябва да възстановим суверенитета на народа и да организираме държавния апарат като инструмент на този единствен господар. Години наред друг решаваше вместо нас къде да живеем и да работим, какво има да даваме на децата си и как да ги възпитаваме, как да организираме личния си и семеен живот, каква собственост да притежаваме, как да мислим и да действаме. Така частните интереси на номенклатурата се узаконяваха и “легитимираха” като “обществени интереси”.

В обществото, които ние с вас искаме и можем да изградим, нито държавата, нито която и да е партия или организация могат да нарушават личната свобода, независимост и автономност на всеки един от нас. Държавата не може да определя целите, които всеки един от нас преследва – в икономиката, в политиката, в културата. Правовата държава трябва да насочи своето внимание единствено върху общовалидността на правилата, по които всеки свободно да постига своите цели. Грижа на държавата е да осигури еднакви шансове за всеки, а лична грижа е кой, как и доколко ще изпозва тези шансове.
Държавата може да се намесва чрез правната си уредба само там, където има постигнато съгласие по общите ценности. Ние сме за отстранявамено на всякакви привилегии, които бяха превърнали нечии частни интереси в “законен интерес”. Ние сме за възможно най-минималната намеса на държавата в обществения живот, за просто, разбираемо и ефективно законодателство. Не може да има никакви посредници между човека и закона, които да увеличават несвободата.

 

ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СЕ ПОДЧИНЯВА НЕ НА ДРУГ ЧОВЕК, А САМО НА ЗАКОНА.

Ние сме за приоритет на морала над правото. Държавата трябва да е оговорна за нас само там, където не можем сами да отговаряме за себе си. В одържавеното общество правото изтиква морала, но колкото повече то се разширява, толкова повече се обезсилва. Всяка диктатура е аморална.

Само когато естествено е стъпило върху фундамента на морала, правото придобива значимост. Силен морал – силно право!

Основен принцип в дейността на СДС са и ще бъдат правата на човека и гражданина, провъзгласени във Всеощтата декларация за правата на човека, в Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, и в други международноправни актове. Те трябва да се прилагат пряко, в съответствие с принципа за приоритета на ратифицираните международноправни документи по отношение на вътрешното законодателство. СДС поема задължението да изгради конкретни правни административни и обществени механизми, които да гарантират практическото осъществяване на правата и свободите на гражданите. В това отношение ние ще разполагаме с богатия опит на развитите демократични страни.

Някои от нашите инициативи ще бъдат например, създаването на Конституционен съд, на институт на парламентарния защитник на гражданските права, на самостоятелно административно правосъдие с върховен административен съд, на съдебно производство с три инстанции, на съд с обосноваване на съдебни заседатели при решаване на въпроса за вината и т.н.

Освен това ние сме за премахване на особените юрисдикции; за независимо следствие под надзора на прокуратурата; за осъвременяване на: Наказателнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс, Закона за административните нарушения и наказания, Закона за административното производство и др.

Досега дори там, където съществуваха защитени от закона права, гражданите често не бяха запознати с тях и не умееха да ги ползват. Затова ние ще провеждаме линия на ОГЛАСЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ДЕЙСТВУВАЩИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ И ЩЕ ИЗГОТВИМ СПЕЦИАЛНА ОБРАЗОВАТЕЛНА И РАЗЯСНИТЕЛНА ПРОГРАМА.

Защитата на гражданските права е невъзможна без висока правна култура. Ние ще информираме гражданите за всички възможности за защита на техните нарушени права и ще се борим за широка публичност на дейността на правозащитната система. Особено ще насърчаваме и ще подкрепяме независимите организации и инициативи за обществен контрол върху правозащитната дейност.

Проблемите на кризата родиха демократичното движение, което първо разкри нейните измерения и пропагандира начините за нейното преодоляване. СДС е убеден не само, че една партия – било то комунистическа или друга – не може сама да се справи с кризата, но че дори многопратийната система не е достатъчна гаранция за това. Ние виждаме и занапред ролята на новите социални движения и граждански инициативи инициативи като начин за възбуждане на общественото мнение. Партиите са само част от политическата реалност.

Ние сме за широко и реално участие на всеки гражданин в управлението на държавата, в местното самоуправление и в обществения живот. Гражданските движения и инициативи осигуряват все по-широко участие на населението в процесите на вземане на решения и затова за нас те са особено важен резерв на демокрацията.

Свободата на човека в политическата област е неосъществима без неговата икономическа свобода. Само икономически независимият от държавата може да влияе политически върху нея. Ето защо раздържавяването за нас е не само път към по-висока икономическа ефективност, а преди всичко начин за освобождаване на личността от настойничеството на държавата. Когато говорим за преструктуриране на общественото богатство, ние имаме предвид не само по-доброто стопанисване в резултат на премахването на анонимната собственост, но и така нужната на гражданина икономическа сила и свобода, върху които се гради неговото достойнство. Досега държавата беше заинтересована да поддържа цял народ от социално слаби, за да го държи в политическа зависимост от нейната “социална помощ”. Ние ще изградим общество от икономически силни личности, в което възможно най-малко хора да се нуждаят от социалната помощ на държавата. Тогава тази помощ ще бъде достатъчна и ефективна.

СДС е за законово закрепване на всички основни човешки права, залегнали в европейската социална харта и ще работи за тяхното практическо осъществяване: право на труд при здравословни условия и справедливо обезщетение; право на сдружаване на работници и работодатели за защита на техните социални и професионални интереси; право на колективни преговори и на стачки; социална закрила за труда на младежите, жените и хората с увередено здраве; право на професионално образование и преориентиране; изграждане на система от конкретни мерки за социална, правна и икономическа закрила на работниците и техните семейства.
Човешките права са основата на правовата държава! От верноподаници към граждани! Достойнството на личността – единица мярка за демокрация! 

 

ПО-МАЛКИ, НО ПО-ЕФЕКТИВНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

Сигурността и спокойствието на българския гражданин, ненакърнимостта на границите на нашата държава трябва да бъдат надеждно защитени. Нашата позиция е, че армията трябва да се изгражда на принципите на все по-висок професионализъм. Нужно е внимателно да се обмисли и поетапно да се въведе доброволност и платеност, особено за родовете войски със съвременна техника. Това ще доведе до намаляване срока на военната служба – на първо време до 18 месеца, а сетне до 12 месеца. Срокът на алтернативната гражданска служба следва да е равностоен на военната. Алтернативната служба трябва да се въведе за онези, чиито религиозни и нравствени убеждения не им позволяват да носят оръжие. Тя ще бъде в сферата на социалната помощ, няма да уврежда здравето и няма да засяга достойнството на младежите. С това ние ще направим още една карчка въвъ вътрешното омиротворяване на обществото и ще отговорим на съвременните изисквания за цивилизовани отношения между граждански и военен дълг.

Какво означава за нас по-малка, но по-ефикасна армия? В никакъв случай не премахването на редовната военна служба. Но тя трябва да се проблематизира, да се наблегне върху професионализацията и доброволността, да се съобразят новите структури с геополитическото и военностратегическото положение на страната. По-решително отпреди трябва да се стимулират и издигат специалистите и компетентните – особено от средата на младите офицери, - които да подобрят застарялата възрастова структура на висшия офицерски състав. На офицерите свободно да се разрешава пътуването в чужбина; да се гарантира социално-битово осигуряване на младия офицерски състав.

Деполитизацията на армията означава не само нейното пълно отделяне от политическите структури – например отделянето на институциите ЦИВИЛЕН МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА, от тази на висшето военно командване или на политическата структура от военната. Деполитизация означава още далновидна кадрова политика, която да не е обвързана с идеологически, партийни и възрастови критерии. За българския офицер интересите на отечеството трябва да са над всички лични пристрастия. Статутът и униформата на българския войник, сержант и офицер трябва да бъдат символ на сигурна защита на националния суверенитет.

Реорганизацията на МВР трябва да продължи. От неговия състав следва да се извадят разузнаването и контраразузнаването, които да се обособят в комитет за национална сигурност към Министерския съвет. Службата за защита на Конституцията трябва да е на подчинение на Народното събрание – тоест да се обособи извън системата на МВР и Главно следствено управление.

Необходима е ясна и детайлна законова уредба, която да премахне номенклатурното срастване между милиция и политическа власт. Необходими са правни гаранции за пълната партийна безпристрастност, за привързаност към човешките права и спазване на законите от органите за защита на обществения ред.

Ще повишим обществения контрол над органите на МВР. Това трябва да стае както по парламентарен, така и по извънпарламентарен път – например чрез граждански комисии, широка публичност, журналистически изследвания и т.н.

Ще премахнем откритите листове и скъпите гранични съоръжения, както и останалите ограничения в паспортия режим. Ще премахнем институциите на жителството, домовата книга и всички други форми на открито и прикрито следене и териториално закрепостяване на гражданите.

Сигурността на гражданите не трябва да застава срещу техните свободи. Тя трябва да почива върху тяхната самоотговорност, независимост на личността и автономност на основните човешки права. Гражданите трябва да са защитени дори от тези, които защитават тяхната свобода; от всякакви произволни тълкувания на начините и средствата за това.
 

ПО НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС

Съюзът на демократичните сили ще направи основна ревизия на цялата досегашна политика по националния въпрос, провеждана в продължение на повече от половин век от БКП. Ще бъдат променени както принципите, така и приоритетите на тази политика.

В този смисъл Съюзът на демократичните сили:

Категорично отхвърля доктрината за ограничения суверенитет, налаган в името на т.нар. “пролетарски интернационализъм и социалистическа общност”, тъй като на практика това е политика, обслужваща чужди интереси и укрепваща международните позиции на номенклатурата. Накърняването на националния суверенитет на страната не може да се оправдава с каквито и да било идеологически или политически съображения.

Осъжда опитите на БКП /БСП/, зад гърба на българския народ, на два пъти да превърне България в 16-а република на Съветския съюз като типичен случай на национално предателство.

Осъжда практиката на БКП /БСП/ да подчинява решаването на националния въпрос на своите теснопартийни, котерийни и егоистични интереси. Тази практика започна още в началото на века, когато тесните социалисти са обявиха против освободителните войни на балканските народи през 1912–1913 г. – определяйки ги като несправедливи и завоевателни. По-късно, по нареждане на Коминтерна, беше организирано провеждането на предварително обреченото на неуспех Септемврийско въстание през 1923 г., което трябваше да разстрои тила на противниците на Октомврийската революция. През 30-те години пак под влияние на Коминтерна, БРП /БКП/ прие предателската теза за наличието на различни нации, на базата на единния български народ: тракийска, македонска, добруджанска и т.н. Това подхрани апетитите на балканския национализъм спрямо българското историческо наследство. И след 9.IX.1944 година партията отстъпи под натиска на СЮК по макеноския въпрос, като се съгласи по същество да предаде Пиринския край на Югославия, предателство, изрично огласено в резолюцията на нейния ЦК от 1946 година по македонския въпрос, според която македонските българи бяха насила обявени за македонци. В Пиринския край бяха доведени учители и културни дейци от Югославия, а във Великото Народно събрание беше предвидено създаването на македонска фракция. Тази антинационална дейност продължи през 1984 година, когато, за да скрие демографската катастрофа, до която е докарала страната, БКП се реши на една от най-големите авантюри в политическата история на България.

СДС осъжда насилствената смяна на имената на българските граждани с турско и друго етническо самосъзнание – акт, който хвърли страната в дълбока икономическа, политическа и морална криза и в още по-дълбока изолация.

СДС осъжда решението на Народното събрание за връщане на имената на мюсюлманското население по съдебен ред, вместо по обикновения административен ред. СДС разглежда този акт като пореден опит на живковистите да поддържат междуетническите напрежения в страната, поради теснопартийните си предизборни цели.

СДС осъжда нехайното и нихилистично отношение към българите, живеещи в чужбина, напуснали майката родина в различно време, по различни причини, и особено към компактните групи българско население, прокудени по време на турското робство.

Съюзът на демократичните сили предвижда разработването на дългосрочна и научнообоснована политика по националния въпрос, която да се опира едновременно върху културно-историческите традиции и ценности на българския народ, и съвременните политически реалности – национални, регионални и световни.

Според СДС “националният въпрос” може да се решава само върху основата на радикалната демократизация на страната. Демокрацията замества всички тоталитарни структури в политиката, културата и икономиката, с форми за управление, производство и култура на тези дейности, гарантиращи човешките права за всички български граждани и интеграцията ни с Европа.

Главните цели на националната политика днес трябва да бъдат:

1.Създаване на сплотена национална общност в държавата чрез осигуряване на равенство пред закона, равенство в правата и отговорностите на всички етнически групи, които я съставляват.

2.Гарантиране на нерушимостта и териториалната цялост на страната.
3. Нормализиране на отношенията със съседните страни и решаването на всички спорни моменти по националния въпрос с мирни средства – според съвременните правови норми и общоприетите решения на международните форуми.
4. Отстояване на гражданските и човешките права на българските малцинства в чужбина.
5. Поддържане на тесни връзки с всички емигрантски колонии от българи, независимо от времето и мястото на тяхното заселване.

Средствата и пътищата, по които тези цели могат да бъдат постигнати, са:

1. Създаване на демократично законодателство като гарант за равноправието и правовия ред в страната

2. Радикална демократизация на политиката, икономиката и културата като условие за намаляване на напрежението в цялата нация.

3. Създаване на условия за утвърждаване на етническа идентичност само доброволно, по вътрешно убеждение.

4. Отговорност пред закона за рушителите на националната цялост, независимо от етническото им самосъзнание.

5. Свободен избор на име

6. Национално съгласие под егидата на българските национални символи – знаме, герб, химн; официален език – българският.

7. Право на етническите групи да използват свободно майчиния си език, традиции и култура. Нека следваме заедно думите на Левски: “Не ще бъде така в наша България, както е в турско сега... Всичките народи ще живеят в нея под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът. И за турчинът, и за евреинът, и пр., за всички еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наше, в българско ... Всекиму свобода и чиста република”.
 

ДОСТОЙНО МЯСТО НА БЪЛГАРИЯ В СВЕТА

Вътрешната стабилност на комунистическия режим се поддържаше през последните деситилетия чрез външна изолация на България от света. Ако сега някои говорят, че България трябва да се придвижи към Европа, то трябва да напомним, че България някога е била в Европа.

Изолацията ни от модерните европейски общества доведе до принизяване на обществения живот в страната до равнището на провинциализма. Границите приличаха повече на крепости, на “санитарен кордон”, през който трудно проникваше така нужната на всеки информация за света. Съзнателно се пречеше на връзките ни с чужденци, въпреки обявяването на България за туристическа страна. “Желязната завеса” не беше само географско, но и политическо понятие. Тя се спускаше пред всеки българин, навсякъде, където той можеше да има контакти със света. В тези печални времена, в които ние трябваше да догоним Запада, без да си даваме сметка къде се намира той, ръководна беше доктрината за “мирното съвместно съществуване като форма на идеологическа и класова борба”. Какво тя означаваше на практита ни подсказват някои дати и имена на страни: 1953 г. – ГДР; 1956 г. – Унгария, 1968 г. – Чехословакия; 1980 г. – Полша. Друг “ръководен принцип” беше “социалистическият интернационализъм”. Като изключим неговата идеологическа натовареност, която в последна сметка свеждаше нещата до това, че нашата външна политика беше еднозначно подчинена на “големия брат”, този “интернационализъм” имаше твърде избирателно поведение. От една страна, той се състоеше в конгресен туризъм на част от номенклатурата, в показни демонстрации на “дружба и сътрудничество”, в приеми с богати трапези и разорителни манифестации, празненства, конференции, асамблеи ... От друга страна, той се изразяваше в тайни сделки – като износът на оръжие и боеприпаси, който беше извън парламентарен контрол.

 

НИЕ СМЕ ЗА МОРАЛНА ПОЛИТИКА. Демократизирането на външната политика означава преди всичко стимулиране и подкрепа на демократичните процеси по света.
Нуждаем се от преразглеждане на нашите външнополитически ориентири. България не би трябвало да подкрепя последните деспотични режими по света нито по идеологически, нито по финансови причини.

Ние сме за външна политика, ориентирана към пълна интеграция с европейските структури – стопански, финансови, политически и т.н. СДС приветства обединението на двете германски държави и искрено се надява, че то ще бъде пример и стимул за по-нататъшното обединяване на всички европейски народи.

Ние сме за незабавното премахване на всички ограничения, отделящи българина от света, за премахване на всички паспортни, визови и финансови пречки за пътуване.
Досега външната политика беше монопол на една номенклатурна по характер дипломация. Стимулираха се на различни официални форуми “връзки между народите” там, където народите бяха фактически разделени от телени заграждения, двойни стени и самострелящи устройства. За нас външната политика трябва да се основава: първо – върху професионалната дипломация, свободна от влиянието на политическата партизанщина; второ – върху “народната дипломация”, което означава рязко облекчаване и целенасочено стимулиране на контактите между обикновените хора от всички страни – делови, лични, политически, културни.

През последните десетилетия тенденциите в нашата дипломация бяха точно противоположни на тези две изисквания. От една страна, професионализмът беше унищожен поради това, че дипломатическата служба се разглеждаше като “ъгъл за наказание” на провинилите се или загубилите в номенклатурните игри. Номенклатурата наказваше “своите хора”, като ги изпращаше посланици в някои чужди страни и по този начин ги и подкупваше да мълчат. Така редица хора съсипаха страната първо отвътре, а после и отвън. Това допълнително засилваше икономическата, политическата и културна изолация на България, тъй като некадърността на тези посланици не позволяваше съдържателното задълбочаване на тези връзки и уронваше престижа на родината ни в очите на света.

От друга страна, външната политика не беше подвластна на никакъв контрол. Не само, че нямаше контрол “от долу”, на обществени начала, но и Народното събрание не представляваше действителен регламентиращ фактор. Например, работата на Комисията по външната политика към Народното събрание беше дълго време един празен ритуал по прочитане на отчети.

Плачевно е състоянието на нашите културни центрове по света. То доказва, че ние досега нямахме компетентна политика за нашето културно присъствие както в по-развитите, така и в по-неразвитите страни. Тези културни центрове, на чиито витрини нерядко имаше скамо произведения на Тодор Живков, пирографирани чинии и мускалчета, не представляваха най-доброто от нашата култура.

Състоянието на центровете се дължи на нещастното стечение на две обстятелства, свързани с т.нар. “остатъчен принцип”: “остатъчност” на външната политика и “остатъчност” на националната култура, съответстващи на целите и ценностите на номенклатурата.

СДС е за ефективен парламентарен контрол върху външната политика. Ние сме за съчетаване на “професионалната дипломация” с “народната дипломация”. Ние сме за пълно отваряне на страната към Европа и света. Ние сме за разширяване на връзките с Гърция, Румъния, Югославия и Албания, за нормализиране и задълбочаване на отношенията ни с Турция.

Ние сме за едновременно разпускане на Варшавския договор и НАТО, когато се създадат необходимите условия за това. Дотогава България ще изпълнява с чувство за отговорност съюзническите си задължения, но и ще работи за по-скорошното премахване на двете конфронтиращи се групировки. Нашата страна трябва да участва активно в изграждането на системите и механизмите на общоевропейската сигурност като основна гаранция за териториалната ни цялост, за мира и стабилността на Балканите и в Европа.

Ние сме за преоценка на участието на България в СИВ, поради очевидно неефективния характер на тази организация. Същевременно ние настойчиво и неотстъпно ще действаме за приобщаването ни към световните и особено към европейските икономически, търговски и политически организации.

Ще активизираме участието на България в рамките на ООН и другите международни организации, като отделяме приоритетно внимание на проблемите, свързани с човешките права, разоръжаването, демократизацията на международния живот и защитата на околната среда. Но реализмът във външната политика на една страна е функция на цялостния й демократичен живот. Честно, открито и взаимоизгодно сътрудничество с другите страни е възможно само като демократично контролирана дейност: професионално, парламентарно и граждански! 

 

СТОПАНСКИЯТ УПАДЪК – НЕИЗБЕЖЕН РЕЗУЛТАТ ОТ ГОСПОДСТВОТО НА БКП

Неразделна част от продъжителната агония на цялостния обществен живот е икономическата катастрофа, към която неумолимо отиваше страната. Освен с чисто стопанските си аспекти, кризата се характеризира с изчезването на едни от най-ценните качества на българина – трудолюбието, предприемчивостта и любознателността му, чувството за справедливост, доверието между хората. Безстопанствеността и апатията към труда влошиха самия човешки потенциал на нацията.

ПРИЧИНИТЕ ЗА КАТАСТРОФАТА НЕ СА Т.НАР. “ДЕФОРМАЦИИ” НА СОЦИАЛИЗМА. Напротив, те са ЗАКОНОМЕРНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ДЕФЕКТИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО, основано върху узурпацията на политическата и икономическата власт от една партия, тотално проникнала във всички форми и принципи на организация на стопанския живот, и върху ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ТРУДОВИЯ НАРОД В СЛУГА НА АПАРАТА НА ТАЗИ ПАРТИЯ.

ЗАДЪЛБОЧАВАНЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКАТА, ПОЛИТИЧЕСКАТА, КУЛТУРНАТА И ЕКОЛОГИЧЕСКАТА КРИЗИ КАТЕГОРИЧНО ДЕМОНСТРИРА НЕСПОСОБНОСТТА НА УПРАВЛЯВАЩАТА ПАРТИЯ ДА СЕ СПРАВИ СЪС СИТУАЦИЯТА И ДА НАМЕРИ СПАСИТЕЛНИЯ ИЗХОД. ЕТО ЗАЩО ТЯ Е ИСТОРИЧЕСКИ ОБРЕЧЕНА!

Ние обвиняваме комунистическата партия за това, че тя безотговорно проигра уникалния исторически шанс – следвоенна България да преодолее своята изостаналост като приеме демократичния модел на развитие. Тази тъжна констатация доказва и примерът на много страни, тръгнали от сходно равнище, но отдавна превърнали се в пълноправни членове на световната общност, с висок жизнен стандарт.

Какво беше направено у нас?

Вместо ефективна мобилизация на националните ресурси – прекомерна концентрация на производството в ръцете на държавата, обезличена и одържавена икономика.

Вместо интеграция със световната икономика – самоизолация и отстраняване от прогресивните тенденции в международното разделение на труда, обвързване със себеподобни тоталитарни структури.

Поголовната централизация, сливането и отъждествяването на държавата с икономиката изсушиха жизнените сокове на стопанската инициатива и разрушиха логиката на икономическия живот. “Планът” прикриваше властта на една политическа върхушка, готова във всеки момент да пожертва социалните придобивки, благосъстоянието, дори и бъдещето на нашите деца, обречени да плащат чужди дългове в името на мегаломански волунтаристични амбиции. ИСТОРИЧЕСКИ ДОКАЗАНА ИСТИНА Е, ЧЕ ОБЩЕСТВО, ЧИЯТО СЪДБА ЗАВИСИ ОТ БЕЗКОНТРОЛНАТА ВЛАСТ НА ШЕПА ХОРА, НЯМА БЪДЕЩЕ.

Възраждането на стопанските традиции на България днес е задължително! Но то не може да стане без промяна в отношенията на собственост.
На мястото на държавната политика, фаворизираща отрасловите ведомства, които така и не се научиха да живеят без дотации, трябва да дойдат онези малки и средни предприятия, онези инициативни творчески личности, които, освободени от стопанския бюрократизъм, сами могат да намерят своето място в националната и световна икономика. Те сами ще определят “приоритетите” си, ефективно ще се разпореждат със собствените си ресурси. Те не се нуждаят от опека, а от разумно регулиране, от последователна макроикономическа политика.
 
 
ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА СРЕЩУ УТОПИЯТА НА “ДЕМОКРАТИЧНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ”

Днес ни трябват нови очи, нов поглед и към миналото, и към бъдещето. Този, който не иска да признае това, както и досега ще търси спасение в магическата формула на поредното заклинание – “демократичен социализъм”, “социална справедливост” ... И отново няма и помен от критичен, да не говорим за самокритичен анализ. Същите хора, по същия метод на “проби и грешки” искат да изведат страната от кризата ... Затова ние сега казваме: край на обещанията, край на експериментите! Изход от кризата има. Но за това е нужно първо да си отидат тези, които са я причинили, като понесат цялата отговорност за нея. Това е акт на социална справедливост – така, както ние я разбираме.

Обществото и икономиката трябва да се управляват от истински професионалисти – хора високообразовани, висококомпетентни, с висок граждански морал и съвест – независимо от политическите им убеждения. СДС ще полага специални грижи за създаването и дейността на нашите стопански ръководители, които са призвани да изведат страната ни от разрухата, предизвикана от некомпетентната номенклатура. Ние ще им гарантираме независимост от политическите и държавни структури, свобода при вземането на решения, възможност за риск, маневреност, гъвкавост в пряката работа.

 

Изходът от кризата налага БЕЗАЛТЕРНАТИВНО, БЪРЗО И ВСЕОБХВАТНО ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА. Под натиска на обстоятелствата БСП също е принудена да говори с понятията на пазарната икономика и радикалната икономическа реформа. Но те са органически чужди на нейния мироглед, на начина на мислене и на психологията на управляващата върхушка. Ето защо трябва да се подложи на дълбоко съмнение всичко, което сега се издига от БСП и правителството като някаква алтернатива на опозиционните дамократични сили. За тях реформите в икономиката носят технически характер на средства, целящи да заздравят властта им над обществото.

 

РАДИКАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА РЕФОРМА И ПРЕХОДЪТ КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА СА ОРГАНИЧЕСКИ ПРИСЪЩИ ИМЕННО НА СДС, НА НЕГОВИТЕ СОЦИАЛНИ, ПОЛИТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ И ЦЕЛИ. ЗА НЕГО ПЛУРАЛИЗМЪТ НА СОБСТВЕНОСТТА НЯМА САМО ИКОНОМИЧЕСКИ СМИСЪЛ, А Е ОСНОВОПОЛАГАЩ ЕЛЕМЕНТ НА СОЦИАЛНАТА И ПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ. СВОБОДАТА НА ПАЗАРА И ИКОНОМИЧЕСКОТО ПОВЕДЕНИЕ СА НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА И ГРАЖДАНСКАТА СВОБОДА НА ХОРАТА.

На обществото не са нужни измислени модели, по които то да се “изгражда”. Ние предлагаме “ПРИНЦИПИ” и “НАСОКИ” на функциониране на икономиката, които ще дадат простор за изява на професионалиста, инициативния, работливия и ще защитят социално слабия. Ние предлагаме модерна пазарна икономика, а не капитализъм от миналия век. Стремим се към цивилизовано пазарно стопанство, което има изпитани в практиката на развитите страни надеждни механизми за предотвратяване на ненаситна експлоатация и грабеж.

Преминаването към пазарни принципи в стопанския живот създава качествено нова среда за макроикономическото регулиране. ВМЕСТО АДМИНИСТРИРАНЕ ЩЕ СЕ ОТИВА КЪМ ДЪРЖАВНО РЕГУЛИРАНЕ.

От една страна, държавата, лишена от досегашните възможности за всекидневна административна намеса в икономиката, ще се насочи към решаването на стратегическите проблеми на икономическия растеж. На тези цели ще служат структурната, промишлената и научно-техническата политика, дългосрочните социални програми, външноикономическата и регионалната политика и пр.

От друга страна, акцентът ще се пренесе върху косвените методи за регулиране със средствата на парично-кредитната и данъчната политика.

 

НИЕ НЕ ПРЕНЕБРЕГВАМЕ СЪЗДАДЕНИЯ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 45 ГОДИНИ МАТЕРИАЛЕН ФОНД В НАРОДНОТО СТОПАНСТВО. ТОЙ Е ИЗГРАДЕН С УСИЛНИЯ ТРУД И ПОТТА НА НАРОДА. И НИЕ ИСКАМЕ ДА ГО ЗАПАЗИМ И УМНОЖИМ КАТО СЪЗДАВАМЕ ПОДХОДЯЩИ УСЛОВИЯ ЗА ТАЗИ ЦЕЛ! 

 

“НЕ” НА АПАРАТНАТА СОБСТВЕНОСТ

За нас въпросът за собствеността е въпрос, който стои в основата на икономическата демокрация. Правото на собственост е основно човешко право.

Ние сме за истинско, гарантирано от конституцията и закона равноправие на частна, общинска и държавна собственост, и на техните производни – кооперативна, акционерна, институционална, на чуждестранни лица, смесена, на обществени организации и др.

Но това не е достатъчно. При смазващото господство на държавната собственост, особено сега – в преходния период, са нужни изрични гаранции, подкрепа, закрила и помощ на частната собственост!

Мярата между различните форми на собственост в демократичното общество се установява сама, без предписания. То само настройва механизмите на тяхното взаимодействие.

 

СЪВРЕМЕНЕН ПАЗАР ИМА ТАМ, КЪДЕТО ИМА СБЛЪСЪК НА ИКОНОМИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ, СРЕДСТВА ЗА ТЯХНОТО РЕГУЛИРАНЕ И СОЦИАЛНА ЗАЩИТА – ВСИЧКО ТОВА НИ ПРЕДСТОИ И ТОЗИ ПЪТ ТО ЗАВИСИ ОТ НАС! НЕ БИВА ДА СЕ ПЛАШИМ ОТ ВЪЗНИКВАЩОТО МНОГООБРАЗИЕ НА СТОПАНСКИЯ ЖИВОТ, ОТ ВЪЗМОЖНИТЕ ВАРИАНТИ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЕВОЛЮЦИЯ. МНОГООБРАЗИЕТО И СПОНТАННОСТТА НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ИНИЦИАТИВИ НОСЯТ НОВИ СТЕПЕНИ НА ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА, АДАПТАЦИЯ И ПРОСПЕРИТЕТ.

Собствеността е свобода, тя е преди всичко капитал. Работната сила е стока. Капиталът и трудът са двата основни фактора на производството, които не могат един без друг. Капиталът има законно право на доход, за да се запазва, възпроизвежда и разширява. От същите законови гаранции за право на труд и справедливо възнаграждение се нуждаят и наемните работници.

Икономическият живот в страната ще се развива върху основата на взаимодействието и взаимното обогатяване на различните форми на собственост. НО ПАЗАРНОТО СТОПАНСТВО НЕ МОЖЕ ДА ФУНКЦИОНИРА БЕЗ ЗНАЧИМ ЧАСТЕН СЕКТОР В ИКОНОМИКАТА. ИСТИНСКИЯТ ДВИГАТЕЛ НА СТОПАНСКИЯ ЖИВОТ Е ЧАСТНИЯТ КАПИТАЛ. НИЕ СМЕ ПРОТИВ ПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕМАГОГИЯ В ОТНОШЕНИЯТА НА СОБСТВЕНОСТ, С КОЯТО КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 45 ГОДИНИ РАЗРУШАВАШЕ И ПРЕСЛЕДВАШЕ ЧАСТНАТА ИНИЦИАТИВА.

 

Ускореното развитие и утвърждаване на частната собственост е един от решаващите фактори за излизането на страната от кризата чрез създаването на мотивация за труд, доход, инициативност и предприемчивост. СЪЩЕВРЕМЕННО СЪЗДАВАНИТЕ РАБОТНИ МЕСТА В ЧАСТНИЯ СЕКТОР ЩЕ ПОГЛЪЩАТ ОСВОБОЖДАВАНАТА РАБОТНА СИЛА, ЗАТОВА НИЕ СМЕ ЗА ОБЛЕКЧЕНИЯ И СТИМУЛИ НА ЧАСТНИЯ, ДРЕБНИЯ И НОВОСЪЗДАВАЩИЯ СЕ БИЗНЕС.

От премахването на монополизма на държавата върху собствеността зависи лишаването от власт на управляващата партийна олигархия. В сегашния си вид държавната собственост е материална основа за господството на апарата на управляващата партия над стопанските структури на всички равнища.

Действителното равноправие на всички форми на собственост ще остане само благопожелание, ако не се пристъпи незабавно към преобразуване на държавната собственост – централен проблем на радикалната икономическа реформа.

 

ГЛАВНАТА ЦЕЛ Е ДА СЕ ОТСЕЧЕ ПЪПНАТА ВРЪВ, СВЪРЗВАЩА УПРАВЛЯВАЩАТА ВЪРХУШКА С ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ. Държавните предприятия трябва да се превърнат в самостоятелни стопански субекти, осъществяващи дейността си на пазарни принципи. Това е начин за очистване от паразитиращата десетилетия наред бюрократична каста, обхванала всички сфери на нашия живот и превърнала се в непосилно бреме за немощната ни икономика.

За началния етап на икономическата реформа държавният сектор по необходимост ще преобладава. Затова значение ще има РАДИКАЛНАТА ПРОМЯНА В МЕХАНИЗМА НА ФУНКЦИОНИРАНЕ И РЕГУЛИРАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.

Ние сме за СВИВАНЕ НА ПОЛЕТО НА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ ДО ИКОНОМИЧЕСКИ ОПРАВДАНИ РАМКИ. Необходимостта от поетапна приватизация е очевидна. Тя може да започне с оценка и разпродажба на търг на малки и средни предприятия в леката, хранително-вкусовата промишленост и услугите. С укрепването на другите форми на собственост, които на началния етап при тоталното одържавяване на икономиката трябва да бъдат стимулирани, натрупаният доход от частен капитал ще се превърне в потенциал за по-нататъшна приватизация. Определена роля в приватизацията трябва да играе привличането на чужди капитали.

За да има успех, приватизацията трябва да започне от печеливши, а не от губещи предприятия. Важно е в процеса на преобразуването на държавната собственост да вземат участие работниците и управляващите. Ние сме за активно включване на пенсионните, здравоохранителните и други фондове в преобразуването на собствеността на акционерен принцип.

 

Необходимо е РАЗГРАЖДАНЕТО НА МОНОПОЛНИТЕ СТРУКТУРИ, където това е технологично и икономически възможно. Раздробяването на държавните монополи на по-малки и по-гъвкави производствени единици трябва да се съпътствува от разработване на съвременна система за стимулиране на дребния бизнес. Демонополизацията, деконцентрацията и децентрализацията на държавната собственост предполагат свобода на сдружаването и отделянето на производствените единици от монополните структури, както и разграждането на системата на материално-техническото снабдяване, вътрешната и външната търговия. Но истинска конкуренция може да има единствено чрез тясно обвързване на вътрешния с международния пазар.

 

ПЪЛНОТО ОБОСОБЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ означава радикална промяна в принципите и механизма на тяхното функциониране – поставянето им в условията на здрава икономическа среда чрез премахване на дотациите и субсидиите, приучаването им към икономически рационално поведение, съвместимо с пазара.

Ние сме за нов подход към интелектуалната собственост, признаващ собствеността верху интелектуалния продукт и стимулиращ природно иновативния ум на българина, който при подходящи условия е показвал своите възможности за върхови постижения.

Ние сме за връщане на незаконно одържавената кооперативна собственост на нейните истински собственици, за създаване на условия за пълноценно функциониране на кооперацията във всичките й форми.
Смятаме, че поставянето на ударението предимно върху арендата е погрешна стъпка. Тя ще блокира бъдещата приватизация, тъй като чрез арендните договори се създават отношения, които траят с години. 

 

КЪМ ДЕМОКРАТИЧНА АГРАРНА РЕФОРМА

Основен проблем в нашето селско стопанство е провеждането на демократична аграрна реформа. Тя не може да се проведе, ако се стъпи върху една историческа справедливост. СДС издига като основополагащи принципи на реформата:

 

ВРЪЩАНЕТО НА ЗЕМЯТА НА НЕЙНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ ОТПРЕДИ НАСИЛСТВЕНАТА КОЛЕКТИВИЗАЦИЯ ИЛИ НА ТЕХНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ.

Ние сме за изграждане на пазар на земята. Същевременно ще създадем и гаранции против прекомерното й раздробяване.

Всички произтичащи от тези основни принципи взаимоотношения ще се регламентират със специален закон.

Желаещите ще могат да образуват кооперативи в селското стопанство. Чрез разнообразни форми на коопериране ще се възродят принципите на традиционната земеделска кооперация.

Редно е стопанският живот да се регулира от принципите на общинското самоуправление. Държавните обекти на собственост в селското стопанство ще бъдат строго и конкретно определени и при отчуждаване ще се защитават преди всичко правата на собственика.

Ние сме за държавна помощ на селското стопанство!
 

“ПАРИТЕ” ДА СТАНАТ ПАРИ!
Политиката на СДС ще бъде насочена към създаването на модерен паричен и капиталов пазар, на който свободно да се формира цената на парите – лихвените проценти. Това ще стимулира спестовността на гражданите и на фирмите, ще ги кара да инвестират само в печеливши начинания и да икономисват паричните ресурси.

 

НИЕ СЕ ОБЯВЯВАМЕ ПРОТИВ ОБМЯНАТА НА ПАРИТЕ КАТО ПЪТ ЗА ПОСТИГАНЕ НА РАВНОВЕСИЕ НА ПАРИЧНИЯ ПАЗАР. ТЯ БИ УНИЩОЖИЛА ЗНАЧИТЕЛНА ЧАСТ ОТ СПЕСТЯВАНИЯТА НА НАСЕЛЕНИЕТО.

Първоначалните стъпки ще се концентрират към повишаване доверието към лева и недопускането на растяща инфлация, която би стопила спестяванията на населението и би създала психоза, подтикваща към необосновано изразходване на наличните парични средства. Пазарът ще стимулира влагането на парите в банки, в акции и облигации, на земя и жилища и т.н. Високото доверие към лева е основната предпоставка за един реален пазарен курс на чуждите валути, чрез който да се балансират интересите на износители и вносители, на чужди инвеститори и на туристи, пътуващи зад граница и у нас. Нормалните лихвени проценти на този пазар ще защитават от обезценяване парите на населението и на фирмите в банките.

 

БНБ ЩЕ БЪДЕ ОТДЕЛЕНА ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО И ЩЕ СЕ ОТЧИТА САМО ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. ТЯ ЩЕ БЪДЕ ДЕПОЛИТИЗИРАНА, КАТО СЕ ИЗКЛЮЧИ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПОДЧИНЯВАНЕТО Й НА ИНТЕРЕСИТЕ НА НЯКОЯ ПАРТИЯ ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА.

БНБ ще изпълнява само емисионни функции, ще контролира чрез икономически средства банковата ни система, ще се грижи за поддържането на бърз и гъвкъв разплащателен механизъм. Ще се прекрати крайно порочната практика на инфлационно финансиране на държавния бюджет от централната банка. ЕВЕНТУАЛНИЯТ ДЕФИЦИТ НА БЪДЕЩИЯ БЮДЖЕТ, КАКТО И ЕДНА ЧАСТ ОТ ДОСЕГА НАТРУПАНИЯ ВЪТРЕШЕН ДЪЛГ ЩЕ БЪДАТ ПОКРИТИ С ЕМИСИЯ НА ДЪРЖАВНИ ОБЛИГАЦИИ ПРИ ПАЗАРНИ УСЛОВИЯ.
Ще бъде изградена система от силни, самостоятелни търговски банки, обслужващи фирмите и гражданите. Ще се премахне досегашната система на тотален административен “контрол чрез лева”. С парите ще се разпореждат техните собственици без ограничения. Ще се премахне разделението между различните фондове на фирмите. Търговските банки ще се превърнат в желан и търсен партньор на фирмите и гражданите, което ще повиши техния интерес към стопанската дейност, към печалбата. Стимулиращите кредити с ниски лихви за жилища и други ще се покриват за сметка на държавата или общините, а не за сметка на гражданите или фирмите, както беше досега. СДС е и за възкресяване на кооперативните традиции в банковото дело у нас.
ЩЕ СЕ ИЗГРАДИ И ПАЗАР НА ЦЕННИ КНИЖА – АКЦИИ, ОБЛИГАЦИИ И ДР., ВКЛ. И НА ДОКУМЕНТИ НА ФИРМЕНИЯ КРЕДИТ. ЩЕ СЕ ВЪРВИ КЪМ СЪЗДАВАНЕТО НА ФОНДОВА БОРСА, КЪМ ОБВЪРЗВАНЕ СЪС СВЕТОВНИТЕ КАПИТАЛОВИ ПАЗАРИ. 

 

ОТ ПРАХОСНИЧЕСТВО – КЪМ МОДЕРНА ДАНЪЧНА И БЮДЖЕТНА СИСТЕМА

В своята политика СДС изхожда от постановката, че без дълбока данъчна и бюджетна реформа преходът към пазара е невъзможен. ЦЕНТРАЛИЗИРАНЕТО НА СРЕДСТВАТА И РАЗПРЕДЕЛЯНЕТО ИМ ЧРЕЗ БЮДЖЕТА СЛЕДВА РЯЗКО ДА БЪДЕ НАМАЛЕНО – ВМЕСТО СЕГАШНИТЕ 85-90 НА СТО ОТ НАЦИОНАЛНИЯ ДОХОД ДО МАКСИМУМ 45-50 НА СТО. А ВПОСЛЕДСТВИЕ И ПО-МАЛКО. ЗА ЦЕЛТА РЕШИТЕЛНО ЩЕ СЕ СЪКРАТЯТ СУБСИДИИ, ДОТАЦИИ, ПРЕМИИ И ДР. ПОДОБНИ РАЗХОДИ НА БЮРОКРАТИЧНАТА СИСТЕМА. ТОЗИ ПРОЦЕС СЛЕДВА ДА СТАВА СИНХРОНИЗИРАНО С РЕФОРМАТА В ЦЕНИТЕ И РАЗГРЪЩАНЕТО НА СТОПАНСКАТА ИНИЦИАТИВА, ЗА ДА СЕ ИЗБЕГНАТ СОЦИАЛНИТЕ СЪТРЕСЕНИЯ, НО СЪЩЕВРЕМЕННО ДОСТАТЪЧНО БЪРЗО, ЗА ДА НЕ ПРЕРАСНЕ В АГОНИЯ.

Редица дейности в социалната сфера – пенсионното осигуряване, здравеопазването, помощта за безработните, трябва да се обособят от държавния бюджет с възможност за еднократна помощ при необходимост и при началното образуване на фондовете.

РАЗГРЪЩАНЕ НА СТОПАСКАТА ИНИЦИАТИВА Е НЕВЪЗМОЖНО БЕЗ ЗНАЧИТЕЛНО СНИЖАВАНЕ ОБЛАГАНЕТО НА ПЕЧАЛБИТЕ НА ФИРМИТЕ И НОВА СХЕМА НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ПЕЧАЛБАТА, КОЯТО ДА ОСИГУРЯВА ВИСОК РАЗМЕР НА ДОХОДА. ЦЕЛТА ЩЕ БЪДЕ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЕДИНЕН ПРОПОРЦИОНАЛЕН ДАНЪК ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА С ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОБЛЕКЧЕНИЯ ПРИ НОВОСЪЗДАВАЩИ СЕ ФИРМИ ЗА ЧАСТНИЯ БИЗНЕС ПРЕЗ ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД И ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА, ТЕХНОЛОГИЧНАТА И ИНВЕСТИЦИОННАТА ПОЛИТИКА.

Данъкът върху оборота ще се замени от данък върху добавената стойност с ниски и нулеви ставки за някои основни хранителни стоки, съобразно практиката в западноевропейските страни.

Централно място в облагането ще заеме единният прогресивен данък върху личните доходи чрез попълването на данъчна декларация, който ще осигури значително по-висока степен на социална справедливост – този, който печели повече, ще плаща и повече за цялото общество. Този данък ще бъде съобразен със семейното положение на данъкоплатеца, а максималната му ставка следва да съответства на ставката за облагането на печалбата на фирмите.

Финансовият контрол ще бъде преди всичко данъчно насочен, като се премахне излишната дейност. Ще се промени коренно счетоводната отчетност у нас, съобразно практиката на развитите страни. Това ще утвърди свободата на стопанската инициатива и ще изключи възможността за данъчна безотговорност.
 

ПАЗАРНАТА РЕФОРМА – ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ СВЕТА

АКО БЪЛГАРИЯ ИСКА ДА СЕ ПРОМЕНИ, ТЯ ТРЯБВА ДА НАМЕРИ НОВО МЯСТО В ОТДАВНА ПРОМЕНЕНИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ. ПОВИШАВАНЕТО НА ОТНОСИТЕЛНАТА КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТ НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА, ПОСТИГАНЕТО НА РАВНОВЕСИЕ В ТЪРГОВСКИТЕ И ПЛАТЕЖНИТЕ ОТНОШЕНИЯ – ВСИЧКО ТОВА СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТРУДНИ ЗАДАЧИ, БЕЗ ЧИЕТО РЕШАВАНЕ Е НАМИСЛИМА САМАТА ПАЗАРНА РЕФОРМА.

Интеграцията със световната икономика предполага преразглеждането на досегашната външноикономическа стратегия, неоправдано ориентирана към една малка група страни и към “приоритетни” отрасли. Осигуряването на благоприятни външни условия отдавна се е превърнало в задължително условие за успеха на стопанската реформа.
Проблемът на структурната адаптация на малката отворена икономика има следните най-важни страни:

ВКЛЮЧВАНЕ В ОСНОВНИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ ИНСТИТУЦИИ, РЕГУЛИРАЩИ ТЪРГОВСКИТЕ И ВАЛУТНО-ФИНАНСОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ – Международен валутен фонд, Международна банка за възстановяване и развитие, Общо споразумение за митата и търговията /ГАТТ/.

ПОСЛЕДОВАТЕЛНА ПОЛИТИКА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С РЕГИОНАЛНИТЕ ИНТЕГРАЦИОННИ ГРУПИРОВКИ: кризата в Съвета за икономическа взаимопомощ засяга най-важните ни търговски партняори и затова нашата страна трябва да търси нови форми на интегриране с тези страни. Успоредно с това следва да се задълбочи сътрудничеството, облечено в подходящи договорно-правни рамки, с Европейската общност и Европейската асоциация за свободна търговия.

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПРОМЕНИ В СТРАНАТА. Фактическото премахване на монопола на държавата верху външната търговия и плащанията е необходимо, но недостатъчно условие за освобождаване на външноикономическите отношения. Администрирането и забраните трябва да бъдат заменени с активна система за стимулиране и подпомагане на износа; необходимо е управлението на външната търговия и валутно-кредитните отношения да се осъществява с икономически средства – митнически тарифи, реален валутен курс, лихвени проценти и пр.

ФИРМИТЕ-ПРОИЗВОДИТЕЛКИ, СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ТЪРГОВСКИ И ДРУГИ ПОСРЕДНИЧЕСКИ КОМПАНИИ в новите условия ще заемат централно място във външноикономическата стратегия на България. Не стремеж към отраслова специализация в произволно избрани или наложени отвън области, а гъвкаво търсене на продуктови “ниши”, на най-подходящи за българския износ пазари, разширяване на гамата от средства на търговската политика, прилагани в стопанската практика.

СЪЗДАВАНЕ НА ОРГАНИЧНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШНИЯ ПАЗАР, МЕЖДУ НАЦИОНАЛНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ И ИЗНОСА /ВНОСА/. Поддържането на оживена международна търговия в никакъв случай не трябва да става за сметка на вътрешния пазар, за сметка на българския гражданин. И само онези производители , доказали своите възможности в условията на конкуренция, трябва да разчитат на стимулиране.

Преходът към пазарна икономика и органичното включване в международните икономически отношения решават една важна политическа задача. БРЕМЕТО НА ВЪНШНИЯ ДЪЛГ, НИСКАТА КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТ И УЯЗВИМОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР ПРАВЯТ НАПЪЛНО РЕАЛНА ВЪЗМОЖНОСТТА НА НАС ДА БЪДЕ НАЛОЖЕН ЗАВИСИМ ТИП РАЗВИТИЕ, РОЛЯТА НА ПЕРИФЕРНА ИКОНОМИКА С ТВЪРДЕ НЕБЛАГОПРИЯТЕН ПРОФИЛ НА СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ В ТРУДОЕМКИ, МАТЕРИАЛО- И ЕНЕРГОЕМКИ ПРОИЗВОДСТВА, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ОТДАВНА НАСИТЕНИ МЕЖДУНАРОДНИ ПАЗАРИ. КОЛКОТО И ДА Е ТРУДНА ЗАДАЧАТА, БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА НА ВСЯКА ЦЕНА ТРЯБВА ДА СЕ СТРЕМИ В МАКСИМАЛНА СТЕПЕН ДА ИЗПОЛЗВА СЪЩЕСТВУВАЩИЯ НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ ПОТЕНЦИАЛ, ДА СЪХРАНИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАЙ-ВАЖНИТЕ НАУКОЕМКИ ОТРАСЛИ НА СЪВРЕМЕННАТА ПРОМИШЛЕНОСТ – ИЗЧИСЛИТЕЛНАТА И СЪОБЩИТЕЛНАТА ТЕХНИКА, ТОЧНОТО МАШИНОСТРОЕНЕ, БИОТЕХНОЛОГИИТЕ И МАЛОЕТАЖНАТА ХИМИЯ. Като отчитаме важността на селското стопанство, леката и хранително-вкусовата промишленост, туризма, търговията, услугите, ние трябва да заявим открито, че връщането към традициите на българското стопанство не трябва да означава скъсване на контакта със световните технологични промени и тенденции.

СДС е за създаването на система от мерки за гарантиране и стимулиране на чуждестранни инвестиции, за кредитиране на частни лица и фирми от външни банки при сълюдаване на националните интереси, социалните и екологичните стандарти. Важно значение в това отношение ще има бързото изграждане на необходимата информационна инфраструктура, която в максимална степен облекчава дейността и частната инициатива на чуждестранните фирми и лица. 

 

КАК ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ КРИЗАТА?

УСПЕШНАТА АНТИКРИЗИСНА ПРОГРАМА ТРЯБВА ДА СЕ ОПРЕ НА СЛЕДНИТЕ ПРИНЦИПИ: РЕШИТЕЛНОСТ И БЕЗКОМПРОМИСНОСТ В ПРОВЕЖДАНЕТО Й; ВЗАИМОСВЪРЗАНОСТ В РЕШАВАНЕТО НА ВСИЧКИ ВЪПРОСИ НА ПАЗАРНАТА РЕФОРМА; ЕДНОВРЕМЕННОСТ И КОМПЛЕКСНОСТ В ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО Й; НЕОТСЛАБВАЩ ТЕМП НА РЕФОРМАТА И НА ПРИДВИЖВАНЕТО КЪМ ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА; ЧЕСТНО ИНФОРМИРАНЕ И ПОДГОТОВКА НА ХОРАТА ЗА ПРЕДСТЯЩИТЕ ПРОБЛЕМИ; ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПЛАН И МАКСИМАЛНО ТОЧНА ОЦЕНКА НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ РАЗЛИЧНИТЕ ВАРИАНТИ.

ДИЛЕМАТА МЕЖДУ ШОКОВА ТЕРАПИЯ ИЛИ УСКОРЕН ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНО СТОПАНСТВО Е ФАЛШИВА ДИЛЕМА. Тя се лансира от БСП, за да дезинформира и дескридитира едновременно възможния радикален преход към пазарно стопанство. Зад “разумните противокризисни мерки” на БСП се крият нежелание за пълно скъсване с компрометираната административна система, нерешителност да се проведе истинска пазарна реформа, некомпетентност за изработване на цялостна и ефективна антикризисна програма. Плашейки с хаос, тя само показва своята неспособност да овладее пазарните процеси.

АНТИКРИЗИСНАТА ПРОГРАМА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И ПРЕДИЗБОРНАТ ПЛАТФОРМА НА БСП ОБЕЩАВАТ ПОЛОВИНЧАТИ МЕРКИ, КОМПРОМИСНИ ХОДОВЕ, ЧАСТИЧНИ РЕШЕНИЯ.
СДС е за РАДИКАЛЕН ПРЕХОД към пазарна икономика, защото:
Половинчатата реформа е обречена на неуспех и осъжда страната на икономическо бедствие.
Нерешителните и компромисни стъпки водят до агония на стопаството. Опитът на СССР и Полша през осемдесетте години доказа това.
Социалната цена на бавния и мъчителен преход е многократно по-висока, отколкото цената на една решителна реформа.

Опитът на всички успешни антикризисни програми показва, че половинчатите решения подхранват инфлацията и само резките и ударни мерки са в състояние да я спрат.

Успешно излизане от кризата може да има само при монетаризиране на икономиката, а този ключов въпрос може да се реши единствено с решителни и бързи крачки.

Само по този начин може категорично и необратимо да се скъса с тоталитаризма в икономическия живот, който ще бъде лишен от възможността да възкръсне в новите стопански структури.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА РАДИКАЛНА И УСПЕШНА АНТИКРИЗИСНА ПРОГРАМА Е ВЪЗМОЖНО САМО ПРИ СЪЩЕСТВЕНА И ЕФЕКТИВНА ПОМОЩ ОТВЪН. НА НЕЯ МОГАТ ДА РАЗЧИТАТ ЕДИНСТВЕНО СИЛИТЕ, КОИТО СТОЯТ ТВЪРДО ЗАД ЧАСТНАТА ИНИЦИАТИВА И БЪРЗИЯ ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА, ПРИ СИЛНО ВЛИЯНИЕ НА бсп В СТРАНАТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОЧАКВА ПОМОЩ И ПРИТОК НА ЧУЖДИ КАПИТАЛИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ИЗИГРАЯТ СЪЩЕСТВЕНА РОЛЯ ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ НА ИКОНОМИКАТА НИ. ЕДИНСТВЕНО СДС ЩЕ ПОЛУЧИ ДОВЕРИЕТО НА СВЕТОВНАТА ФИНАНСОВА ОБЩНОСТ.

С антикризисната програма на сегашното правителство БСП показа, че може да предложи само мерки, които ще парализират окончателно икономиката, ще консервират съществуващите структури, ще деформират още по-силно цените, ще поддържат бюджетния дефицит и огромните му преразпределителни функции, ще подкопаят доверието към лева, ще задушат в зародиш капиталовия пазар.

СДС ПРЕДЛАГА ДВУЗВЕННА АНТИКРИЗИСНА ПРОГРАМА, КОЯТО ДА Е СИЛНО КОНЦЕНТРИРАНА ВЪВ ВРЕМЕТО И С КОЯТО ИКОНОМИЧЕСКАТА РЕФОРМА ЩЕ СТАРТИРА НЕОБРАТИМО.

I. ПОДГОТВИТЕЛНА ФАЗА, ПРЕЗ КОЯТО ДЕ ИЗГРАЖДАТ ИНСТИТУЦИИТЕ И МЕХАНИЗМИТЕ, БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗВЪРШИ РЕФОРМАТА. ОСНОВНИТЕ МАРКИ В ТАЗИ НАСОКА СА:

Преразглеждане на приетия бюджет и провеждане на драстични съкращения на дотациите. Освобождаване на голяма част от цените.

Отделяне на БНБ от правителството. Откъсване финансирането на бюджетния дефицит от БНБ. Начало на реформата на парично-финансовата сфера. Въвеждане на вътрешна конвертируемост на лева. Ангажиране на свободните пари на населението чрез приватизация, продажба на държавни облигации, по-високи лихвени проценти по депозитите, което ще отслаби натрупания огромен инфлационен потенциал.

Решителен напредък в провеждане на данъчната реформа.

Демонополизиране, особено на потребителския пазар.

Влизане в международните финансови организации и осигуряване на външна финансова подкрепа за бъдещите стъпки.

 

II. РАДИКАЛЕН ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНО СТОПАНСТВО И ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ИЗХОДНИТЕ НЕРАВНОВЕСИЯ В ИКОНОМИКАТА. ПРЕЗ ТОЗИ ПЕРИОД:

- се освобождава останалата част от цените. Прекомерното нарастване на цените ще се регулира със средствата на паричната политика и чрез активизиране на конкуренцията;

- либерализира се вносът и се въвежда единна митническа тарифа;

- лихвените проценти се формират на пазарен принцип;

- премахва се основната маса от дотациите и рязко се съкращава бюджетния дефицит;

- преструктурира се външният дълг;

- въвежда се пазарен валутен курс.

 

РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ АНТИКРИЗИСНАТА ПРОГРАМА ЩЕ СЕ ПОЧУВСТВУВАТ БЪРЗО И ВЪВ ВСИЧКИ ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА ПРЕХОДА КЪМ ПАЗАРНО СТОРАНСТВО. ТЕ ЩЕ СЕ ИЗРАЗЯТ В:

- поява на реална вътрешна и външна конкуренция;

- активизиране на частния сектор, който ще погълне част от освободените работници при преструктуриране на икономиката;

- реален стимул за растеж на износа и ограничения на вноса чрез валутния курс;

- установяване на цените и доходите на ново, равновесно равнище;

- пресичане на инфлационните импулси, произхождащи от бюджета;

- оживление на икономиката, нарастване на предлагането на стоки и услуги. Това ще осигури разширяване на данъчната основа и увеличаване на бюджетните приходи;

- укрепване на доверието в лева и пресичане “доларизирането” на българската икономика.

ОСНОВА НА АНТИКРИЗИСНАТА ПРОГРАМА НА БСП Е УТОПИЧНАТА ИДЕЯ ЗА ПРЕХОД КЪМ ПАЗАР С АДМИНИСТРАТИВНИ СРЕДСТВА.

АНТИКРИЗИСНАТА ПРОГРАМА НА СДС Е ЗА БЪРЗ, НО НЕИЗБЕЖЕН ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА. ТЯ НЕ Е САМОЦЕЛ, А ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СТЪПАЛО, КОЕТО ЩЕ ДАДЕ ТЛАСЪК НА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ, ОСНОВАН НА ЗДРАВИТЕ, СПОНТАННИ ПАЗАРНИ СИЛИ.

Пътят към пазарното стопанство, икономическата свобода и демокрацията съвсем няма да бъде лек и безгрижен. Целият български народ ще трябва да плаща тежкото наследство на комунистическия режим – безотговорно прахосал националното богатство и бъдещето на страната. Но СДС вярва в българския народ, който многократно е доказал своето право за съществуване и е излизал победител в борбата с всяка тирания и несправедливост. 

 

ДЕМОКРАЦИЯ + ПРИРОДА = ЕКОЛОГИЯ

Социализмът е не само измислено, но и изкуствено общество. Идеята за властта на човека над природата е само обратната страна на идеята за властта над човека. Човекът беше обявен за “най-висша цел” и същевременно беше използван като най-евтино средство! В името на човека беше жертван човекът! Погрешната индустриализация превърна България, която се славеше с природните си красоти, в един от най-замърсените райони в света.

Никой не може да каже къде е границата между екологията и демокрацията. През последните десетилетия бе изградено общество – неуютно, враждебно и опасно за човека. Общество, което се развиваше по свои естествени закони, а остави върху природата отпечатъка на една идеологическа фикция. Затова демократизацията на обществото, завръщането към свободната изява и толерантното съревнование между личностните и груповите интереси е същевременно и екологизация на обществото – прекрояването му по човешка мярка. Насилието срещу природата не е нищо друго освен насилие срещу личността!

 

НИЕ СМЕ ЗА ЕСТЕСТВЕНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ОБЩЕСТВОТО И ЗА СОЦИАЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА!

Неслучайно новите обществени движения през последните години, които днес са включени в СДС, възникнаха като протест срещу накърняването на човешкото в природата и на природното в човека. Това бяха, от една страна, движения, алармиращи срещу замърсяването на околната среда, и от друга, срещу нарушенията на човешките права. Преди да кристализират новите концепции за бъдещото демократично общество у нас, самозащитата без оръжие на човека и природата даде първите импулси на нашето освобождаване.

Ние ще приспособим екологичните норми към критериите на най-напредналите страни, като приемем стратегията на свеждане до минимум на вредите от стопанството и урбанизацията. Всеки нов стопански, градоустройствен и др. Проект се нуждае от компетентна екологическа експертиза и обществен контрол. Екологическите критерии са както в началото, така и в края на всеки социален проект.

В замърсяването на въздуха най-голямо участие има енергетиката. Нашата програма е насочена към възможно най-бързата реконструкция и към построяването на нови пречиствателни съоръжения на ТЕЦ. По отношение на енергийната политика нашето мнение е твърдо. Ние произвеждаме не недостатъчно, а твърде много електроенергия. Затова инвестициите, проектите и нормативите ще се пренасочат преди всичко към намаляване на енергоемкостта на стопанството и домакинствата, към пестенето на гориво. Със същата енергия можем да произвеждаме значително повече и да зъмърсяваме значително по-малко. Ще променим отношението си към алтернативните енергийни източници, на някои от които нашата страна е богата – към слънцето, геотермалните води, вятъра, биопродуктите и т.н. Нашата енергетика за съжаление не бе пощадена от гигантоманията на тоталитарното мислене. Експерименталният блок 5 на АЕЦ “Козлодуй” е само последен пример. Екологична енергетика означава не само енергетика, която да дава краен вреден продукт, а и енергетика, чието производство да бъде съобразено с разнообразието на нашите природни дадености.

В металургията ще подпомагаме въвеждането на най-съвременни технологии за улавянето и използуването на серните окиси и праха. Наша конкретна цел е да не се използват руди с нестандартно ниско съдържание на метали. Стоманодобивът да се преориентира главно към производство на висококачествени стомани. Ще се подложат на обществено обсъждане силно разрушителните технологии, например за добив на уран чрез вкарване на сярна киселина под земята, която опустошава подземните недра и води, и пр.

Наша цел е в химическата и циментовата промишленост да се рециклират повечето от отпадъците; рязко да се намали употребата на фреони и други вредни за озонния слой на атмосферата елементи.

В транспорта ще преследваме по-ефективна електрификация, производството и вноса на каталитично неутрализиращи уредби с достъпни цени, изграждането на подземни паркинги, рязкото увеличаване на велосипедните алеи, на шумозаглушителните зелени пояси. Ще премахнем алогичния данък върху газовите уредби в личните превозни средства.

СДС ще спре авантюристичните корекции на реките. Ще въведем нови гъвкави норми за качеството на пречистените отпадни води. Спешно ще реконструираме редица водоснабдителни системи, в коит се губи голяма част от водата. Ще въведем технологии със затворен цикъл на водопотребление.

Обект на особена грижа ще бъде и намаляването на “цъфтежа”, стареенето и умирането на езерата, язовирите и Черно море. Рационалните мерки в това отношение са известни отдавна, но за съжаление у нас те не се прилагат. Специално по отношение на Черно море ще си сътрудничим с държавите, разположени около неговия басейн.

Ние сме за природосъобразно селско стопанство. Трябва да се използва историческият шанс на предстоящото преструктуриране на селското стопанство, при което може от самото начало да се въведе един нов стил на екологично стопанисване на земите. Ние сме за рязко разширяване на държавния и гражданския контрол над естествените и изкуствените торове, над хербецидите и пестицидите. Самите пазарни механизми ще стимулират производството на екологично чисти селскостопански продукти. Същото се отнася до радиоактивната защита на населението. Ние имаме печален пример за това как не трябва да се действува у нас при радиоактивна опасност – случаят в Чернобил. Ще осъществим разширено производство на специални храни за бебета и майки в най-чистите райони на страната. Ще инвестираме значително повече средства за мерки против ерозията на почвите. Нужна е нова стратегия по опазването на планините у нас. Ще съкратим строителството върху плодородни земи, във високите части на планините, ще прекратим посегателството върху националните паркове и резервати.
Ще увеличим броя и размерите на защитените територии.

 

ОТ ПОДАЯНИЕ КЪМ ГРИЖА И СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ

Пазарът сам по себе си не осигурява защита на социално слабите. Затова е необходима активна социална политика. Тази политика е в пряка зависимост от икономическата мощ на (страната. Предпоставка за успешна социална политика е икономическият подем. И обратно - провеждането на социална политика, несъобразена с реалните ни възможности, ще подкопае икономическото положение и ще обрече реформата на гибел.

Изхождаме от принципа, ЧЕ НАЙ-ДОБРАТА ПОМОЩ Е СЪЗДАВАНЕ НА ТАКИВА УСЛОВИЯ, ПРИ КОИТО ВСЕКИ ЩЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ И ПЕРСПЕКТИВИ САМ ДА ОСИГУРИ СВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ И СВОЕТО БЪДЕЩЕ, СВОБОДНО ДА СЕ СДРУЖАВА С ДРУГИТЕ ХОРА И ДА ПОДПОМАГА БЛИЖНИТЕ СИ.

Наред с това обществото трябва да гарантира жизнения минимум на работещите и пенсионерите. Освен социалните фондове следва да функционират разгърнати държавни и общински програми за подпомагане на социално слабите граждани, за насърчаване на раждаемостта и за решаване на други важни въпроси. Също така ще действуват общности за милосърдие и ще се използва помощта на частни и кооперативни фондации. 

 

ЗДРАВЕТО И ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА НЕ СА ПРИВИЛЕГИЯ ЗА ИЗБРАНИЦИ

Системата на здраеопазването в нашата страна в сравнение с други европейски държави бе обречена на мизерно съществуване, в което безправни са както пациентите, така и лекарите. Широко рекламираната “безплатна” медицинска помощ бе само една привидност. Всъщност съществуваше централизирано и военизирано здравеопазване. В пълния си размер наговата “безплатност” бе привилегия на най-ограничена прослойка – номенклатурните велможи, техните деца, внуци и правнуци. Единствено те имаха достъп до висококачествено медицинско обслужване, лечение в чужбина и ефективни вносни лекарства.

“Реанимацията” на здравеопазването изисква делът от националния доход да се увеличи повече от два пъти, като средствата се отделят приоритено, а не по остатъчния принцип, както досега.

Предлагаме двуетапна здравна реформа:

I. Децентрализация на сегашния централизиран здравен бюджет до равнището на здравни колективи на базата на обслужваното население и свобода на избор от страна на пациента.

Нашата цел е осигурено безплатно лекарствоснабдяване на всички лица под жизнения минимум, за бременни и майки с деца до 16-годишна възраст.

II. Същевременно още веднага ние сме за поставяне на начало на формиране на система от здравно осигурителни фондове, която да включва: задължително минимално здравно осигуряване за всички граждани с безплатно лекарствоснабдяване за социално слабите /хронично болни, инвалиди, пенсионери, майки и деца/.

Задължително здравно осигуряване от работодателя.

Доброволно допълнително здравно осигуряване от гражданите.

Съюзът на демократичните сили разглежда ефективността на здравеопазването в условията на пазарната икономика като резултат от:

Свободен избор на здравно заведение и лекар.

Реална икономическа оценка на видовете дейности в здравеопазването.

Плурализъм в организацията на здравеопазването /държавни, фирмени, кооперативни и частни заведения, равнопоставени пред закона/.

Данъчни облекчения за всякакъв вид финансова помощ за здравни нужди.

Ние сме за законодателно уреждане на данъчни, лихвени и митнически облекчения за даренията в здравеопазването.
Обществото, към което се стремим, е отворено за милосърдни дейности, за развитие на мисосърдни здравни заведения. 

 

КЪМ СЕВРЕМЕННО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

Обявяваме се за отделяне на пенсионните фондове от държавния бюджет и тяхното децентрализиране. Фондовете трябва да бъдат организации на самите осигурени и да бъдат използвани изключително в техен интерес. Имуществото им следва да се формира първоночално със средства на ДОО, като към него бъдат предавани пакети от акции на трансформираните акционерни фирми. Средствата на фондовете могат да се влагат в акции, облигации и други печеливши инвестиции с цел те да се предпазват от инфлацията. НАША ЦЕЛ Е ТАКАВА ПЕНСИОННА СИСТЕМА, КОЯТО ДА ОСИГУРЯВА НЕПРЕКЪСНАТАТА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ПЕНСИИТЕ: ДВАМА ДУШИ НА ЕДНА И СЪЩА ДЛЪЖНОСТ, ПЕНСИОНИРАНИ ПО РАЗЛИЧНО ВРЕМЕ, ДА ПОЛУЧАВАТ ЕДНАКВА ПЕНСИЯ.
Тази система ще ликвидира сегашното положение, прие което една огромна част от пенсионерите получават минимални пенсии доста под жизнения минимум, а друга част са незаслужено привилегировани.

С оглед увеличаването на размера и подобряването на структурата на пенсионното осигуряване трябва да се обезпечи възможността за доброволно определяне размера на осигурителната вноска.
 
ТРУДОВИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ В ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА
Нашата програма за заетостта не е насочена към запазване на всяко работно място на всяка цена, защото това ще направи невъзможно закриването на неефективните производства и преструктурирането на икономиката.

Ние сме за създаването на система за непрекъсната ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ на работната сила в съответствие с възникващите потребности. Тя ще бъде изградена с участието на фирмите, общините и държавата и ще функционира под контрола на синдикатите.

СРЕДСТВАТА ВЪВ ФОНДА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА БЕЗРАБОТНИТЕ ЩЕ БЪДАТ НАБИРАНИ ОТ ДЪРЖАВАТА, ОБЩИНИТЕ, ФИРМИТЕ И РАБОТНИЦИТЕ. НИЕ ИЗХОЖДАМЕ ОТ ПРЕДПОСТАВКАТА, ЧЕ РАЗГРЪЩАНЕТО НА ЧАСТНАТА ИНИЦИАТИВА, СТИМУЛИРАНЕТО НА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ И АГРАРНАТА РЕФОРМА, ЩЕ СЪЗДАДАТ УСЛОВИЯ ЗА ПОГЛЪЩАНЕ НА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ОСВОБОЖДАВАНАТА РАБОТНА РЪКА.

Ние сме против това борбата с инфлацията да се води изключително за сметка на ограничаване на доходите и най-вече на работната заплата. НЕИЗБЕЖНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ИНФЛАЦИЯТА ЩЕ БЪДАТ КОМПЕНСИРАНИ ЧРЕЗ ОБВЪРЗВАНЕ НАРАСТВАНЕТО НА ДОХОДИТЕ НА СОЦИАЛНО СЛАБИТЕ, МИНИМАЛНИТЕ ПЕНСИИ И ЗАПЛАТИ И НА ЧАСТ ОТ СОЦИАЛНИТЕ ПОМОЩИ С НАРАСТВАНЕТО НА ЦЕНИТЕ ПОСРЕДСТВОМ ПОДХОДЯЩ МЕХАНИЗЪМ НА ИНДЕКСАЦИЯ НА ДОХОДИТЕ.

НЕОБХОДИМА Е КАРДИНАЛНА ПРОМЯНА ПРИ УРЕЖДАНЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ РАБОТНИЦИТЕ И ТЕХНИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ НА ДОГОВОРНА ОСНОВА. Тези отношения трябва да се уреждат чрез договаряне по реда на колективните трудови договори, а в Кодекса на труда и другите нормативни актове е необходимо да остане минимумът нормативни условия, които държавата предварително ще регулира и които ще имат преди всичко защитен характер. Това е пряк резултат от обстоятелството, че работодателят и работниците не са противници, а страни, на които интересите съвпадат – нарастването на производството води до по-висок жизнен стандарт на всеки един работник.

Законът за трудовите конфликти сравнително бедно урежда един твърде важен момент при наличието на вече оформен конфликт – непосредствените преговори. Той твърде бързо довежда нещата до стачката, която обаче е еднакво неблагоприятна и за работниците, и за работодателя, и за цялото общество. Ето защо е необходимо да се изгради ефективна система за водене на преговори, която да е в състояние действително да превърне възникването на стачния конфликт в последна мярка за решаването на трудовите спорове.

С ОГЛЕД НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ РЕАЛНОСТИ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПРЕРАЗГЛЕДА И ЦЯЛАТА ДЕЙСТВАЩА НОРМАТИВНА УРЕДБА НА ПРОФСЪЮЗИТЕ. ВСИЧКИ ПРОФЕСИОНАЛНИ СЪЮЗИ ТРЯБВА ДА ПОЛУЧАТ ПРАВОТО НА ЗАКОНОДАТЕЛНА ИНИЦИАТИВА И ПРАВОТО ДА УЧАСТВАТ ПРИ ИЗРАБОТВАНЕТО НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ВЪПРОСИТЕ НА ТРУДА, СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ И ЖИЗНЕНОТО РАВНИЩЕ.

Обезщетението при безработица сега е в размер на една заплата, като слезд това се гарантира заплащането на една прогресивно намаляваща сума в продължение на 9 месеца. РАЗУМНО Е ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ОТ СТРАНА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ДА БЪДЕ УВЕЛИЧЕНО НА 6 МЕСЕЦА, КАКТО Е В НАПРЕДНАЛИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ДЪРЖАВИ, И ЕДВА СЛЕД ТОВА ДА ВЛИЗА В ДЕЙСТВИЕ ОБЩЕСТВЕНОТО ОСИГУРЯВАНЕ С НЕГОВИТЕ ПО-МАЛКИ ПОМОЩИ.

 

ШАНС ЗА СЛАБИТЕ И БЕЗЗАЩИТНИТЕ!

Наша най-голяма грижа ще бъдат и така наречените социално слаби или казано направо – най-беззащитните и поради това най-занемарените и онеправданите при досегашното комунистическо управление категории хора. Имаме предвид инвалидите, хронично болните, трудоустроените, възрастните хора с най-ниски доходи, изоставените деца и особено тези с увредено здраве и т.н. Вниманието към тях трябва да бъде задължение преди всичко на държавата, но и на всички нас: на стопанските единици, на независимите обществени сдружения, на институциите от духовната сфера, на всеки пълноценен член на нашето общество! Важно значение в това отношение ще отдаваме и на сътрудничеството с религиозните организации и общности.
СДС ще създаде необходимите предпоставки, условия и механизми за практическата реализация на тази първостепенна социална грижа. Това ще стане чрез изграждането на мрежа от целеви фондове с най-широко обществено участие, чрез специално данъчно стимулиране и благотворителната и дарителската дейност в това направление, чрез сътрудничество и помощ от страна на чуждестранни включително и специализирани, организации и инвеститори, и създаване на трайни и взаимоизгодни връзки с тях.

Ще се стремим да стимулираме по икономически път такива форми, които осигуряват условия изоставените деца да растат и се развиват в обстановка, близка до домашната.
Системата на общественото осигуряване е безнадеждно остаряла и се нуждае от спешно обновяване. Необходимо е ада се разшири кръгът на осигурените лица, осигурителните случаи и размерът на изплащаните обезщетения. Особено важна задача е да се създаде ефикасно действащ обществен механизъм, пресичащ опитите да се посегне на средствата, събрани във фондовете на общественото осигуряване, и гарантиращ по-нататъшното им правилно и целесъобразно изразходване.
 

ЗА ЖЕНИТЕ И ДЕЦАТА НА БЪДЕЩА ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ

Българската жена е подложена на най-безжалостна експлоатация. Социалната цена на националната икономическа и нравствена криза се стоварва с цялата си сила върху нея. Бедността, липсата на жилище, ниските заплати, дефицитът на всичко – стоки, услуги, свободно време, толерантност – са фактори, които отдавна са прескочили прага на “допустимата” тежест на експлоатация на българката.

Във връзка с това ще отделяме специално внимание и грижи на работещите жени и особено на майките. ИЗХОЖДАМЕ ОТ УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДЕЦАТА Е НАЙ-ВИСОКОПОЛЕЗЕН ОБЩЕСТВЕН ТРУД! По тази причина ще реализираме чувствително нарастване и постоянна индексация на детските надбавки, и ще осигурим един ден платен отпуск седмично на всяка работеща майка-жена, за нуждите на нейното семейство и домакинство. СДС ще направи всичко възможно там, където гарантирането на такава придобивка среща трудност, да осигури по законен път намален работен ден за жените-майки, без това да се отрази на тяхното трудово възнаграждение. Предвиждаме и съответните мерки срещу деквалификацията им.

СПОРЕД НАС ЖЕНИТЕ, КОИТО ИСКАТ ДА СЕ ПОСВЕТЯТ НА ОТГЛЕЖДАНЕТО НА СВОИТЕ ДЕЦА И НА СЕМЕЙСТВОТО СИ, ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОСТАВЕНИ В РАВНОСТОЙНО ИКОНОМИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ С РАБОТЕЩИТЕ ЖЕНИ. ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ ДЕЦА ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ДОХОДОНОСНО ЗАНЯТИЕ! Жената ще има право на истински избор!

Освен това ще се стремим последователно към осъществяването на законодателни инициативи и социални програми, които да гарантират равенство между половете; към осигуряване на информация и практическа помощ в живота на семейството, в рационалното водене на неговия бюджет; към създаване на алтернативни на държавните форми за предучилищно отглеждане на децата – частни и кооперативни детски градини, езикови клубове и т.н.; към по-пълноценно представителство на жените във всички равнища на вземане на политически и управленски решения.

 

СДС Е УВЕРЕН, ЧЕ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ОБЩЕСТВОТО, КЪМ КОЕТО СЕ СТРЕМИМ, БЪЛГАРКАТА НАИСТИНА ЩЕ ИГРАЕ ПЪРВОСТЕПЕННА РОЛЯ.

Предвиждаме серия от програми за съхраняването и развитието на детето – от неговото зачатие до отглеждането му като пълноценен български гражданин. Децата на България трябва и вкъщи, и в широкото социално пространство да растат в атмосфера на обич, толерантност и зачитане на техните естествени склонности и интереси. Ще стимулираме физическото, интелектуалното и общокултурното развитие на децата и младежите. Те ще растат като самостоятелни, предприемчиви, пастеливи и преизпълнени с уважение към възрастните хора, способни да се трудят, да печелят и да преуспяват.
Наш идеал е хармонията във взаимоотношенията между всички поколения при зачитане на мирно разрешаване на възникващите противоречия.

 

ДОМЪТ НА БЪЛГАРИНА

Дълбока ирония се крие във факта, че именно жилищното строителство свидетелствува за алчността и безчовечността на комунистическите управници. Домът на българина всякога е бил святото място, където той осъществява себе си и мечтите на ближните си. Земята и къщата всякога са създавали чувството му за сигурност. И за да убие това чувство, режимът изграждаше панелните бетонни бункери.

Изчезна улицата с дюкяните и кръчмите, майсторите и кафенетата – хората се затвориха в собствения си дом, изолирани и самотни, без възможност да общуват помежду си. Това беше философията на казарменото общество, в което индивидуалното мислене граничеше с престъпление. Неимоверната и безконтролна концентрация на хора без общностна връзка направи живота непривлекателен и потискащ.

Въпреки големите строителни усилия, жилищният проблем се оказа непосилен за БКП /БСП/.

Съюзът на демократичните сили съзнава драматичната обстановка, довела градското население до точката на отчаянието. СДС ще осигури на българския народ действителни възможности за свободна строителна инициатива. Той ще се бори за приемането на Закон за жилищното строителство, гарантиращ помощи на социално слабите слоеве от населението, за промяна в планирането и разпределението на общинските жилища, за освобождаване на заеманите под наем държавни и общински жилища от лица с висок социален стандарт и предоставянето им на граждани с доходи под жизнения минимум.

Нашите основни цели са: премахване на бордеите; всестранно подобряване и естетизация на жизнената среда; осигураване на жилища за социално слабите, старците и бездомните деца; възвръщане на човешките измерения на архитектурните обекти; опазване и възстановяване на годните жилищни сгради; осигуряване на комуналните услуги.

Ние ще работим с обществото, а не против него.

С подкрепата на държавата, с частни и обществени средства ние ще се борим за възраждане на живота в загиващите стари части на градовете и запустяващите български села. На основата на частната собственост и свободната инициатива СДС ще осигури защитно законодателство на индивидуалния дом на българина.

Ние искаме да върнем на хората радостта от живота и способността да строят сами своя дом. Модерната еднофамилна къща с дворно място ще бъде високата мярка в задоволяването на жилищните потребности.

 

ЗА НОВО ДЕМОКРАТИЧНО РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА

При обмисляне на нова концепция за бъдещото развите на културата, ние не можем да изтрием миналото като черна дъска, за да започнем да пишем на чисто. Импулс за нашето оттласкване от неотдавна приключилото позорище трябва да бъде не чистото отричане, а осмислянето на всичко онова, което деситилетия беше наше битие, наша култура ВМЕСТО културата. Скъсването с миналото може и трябва да бъде радикално, но то ще бъде толкова по-радикално, колкото по-добре си даваме сметка за механизмите на тоталитарната културна политика и функциите на социалистическия /анти/ реализъм и неговите псевдокултурни продукти.

На богатството, на сложността и многоплановостта на културата до социализма т. Нар. Социалистическа култура противопостави няколко елементарни, но кристално ясни за всекиидеологически постулати. Въоръжена с класова нетърпимост, с омраза към “гнилата буржоазна култура”, убедена, че е истински народна, тя се опиваше от възможността да бъде “гняв народен – гняв божи”. Тя имаше амбицията да раздава справедливост от последна инстанция, като подбере от културната история на човечеството само онова, което можеше да й служи. Другото беше обречено на забрава.

Първата задача на СДС е да освободи културата от тоталитарните идеологии.

Ние сме за политика, която да подкрепя културното многообразие. Разцветът на бъгалската култура няма да бъде резултат на официални мероприятия и паказна елитарност, а ще представлява естествено съчетание на традиции и авангардизъм, на световни и регионални културни инициативи. Необходимо е да се толерират онези места в периферията на културата, където се експериментират нови форми на масова култура. Плурализмът в изкуството няма да се породи само в сферата на високите образци, в сферата на професионалното изкуство. Той се поражда и в аматьорските изкуства. Аматьорството и професионализмът в изкуството бяха разкъсани от провежданата тоталитарна политика с рязка граница. Терминът самодейност е придобил отдавна обиден смисъл. Досега дипломата определяше професионализма в изкуството. Централизмът налагаше стриктна цензура върху динамиката на изкуствата и то още в кадровото им възпроизводство.
Нека творците в изкуствата и литературата в България занапред да се професионализират по критериите на своите собствени постижения на един свободен пазар на културни ценности.

Политиката на СДС за развитие на изкуствата и литературата, както и на културата на бита и в другите сфери, ще се стреми да поддържа преходите от онези културни ниши на периферията – към центъра на високите образци. Периферните ниши в културата, колкото и да изглеждат необичайни днес, може утре да се окажат важни за новата ни демократична култура.

СДС е за премахване на държавния монопол върху разпределението на бюджета за културата. Веднъж гласувани от Народното събрание, тези средства трябва да се предоставят преимуществено на различни фондации, ефективно контролирани от обществеността. Икономическото регулиране на процесите в културата ще спомогне за отмирането на монопола на централизирания поръчител – един от анахронизмите на тоталитаризма. В гражданското общество ще се утвърди както фигурата на продуцента, така и фигурата на спонсора. Това са онези хора, които професионално ще свързват, при използването на конкуренцията и конкурса, потребностите на потребителя на изкуството с алтернативните светове от бъдещето, създавани от художника.

По този начин СДС ще съдейства за спиране на изтичането на “сиво вещество” от страната. При отварянето на обществото ни и кризата, в която сме, емиграцията вече започна да набира сила. Емигрират предимно млади, но висококвалифицирани учени и способни хора на изкуството. Трябва незабавно да се въведат онези нови механизми, които ще доведат до необходимата промяна на условията за творчество. Творците в изкуствата и литературата не трябва да бъдат мамени с висока цена на техния труд. Защото художникът мечтае преди всичко за това да може да твори, мечтае за своята публика, за признание.

Чрез своята културна политика СДС ще се стреми, въпреки икономическите трудности на страната, да не позволи да бъдат обрулени възможностите на творците в изкуството и литературата, да могат те да работят пълнокръвно и пълноценно. Защото СДС си дава сметка, че те спомагат за раждането на човека награжданското общество.

Чрез своята културна политика СДС ще се стреми не само да доведе културата до човека, а и да въведе хората в съзидателните клетки на културния процес. От пасивен потребител българинът трябва да израства до позицията си на творец на културата. Необходима е нова инфраструктура, при която всеки да има достъп до културни ценности и естетически изживявания, които са били недостъпни и немислими за мнозинството български граждани.

В сферата на изкуствата няма място за други фигури, освен за твореца, продуцента, спонсора и ценителя. Фигурата на цензора ще остане в миналото, което всички бихме искали да забравим. Това ще ни постави пред равни условия за творчество.

В духовната сфера собствеността също е от значение. Тя е регламент за свободата на твореца. За него не е безразлично дали ще бъде равноправна страна, която влиза в свободни договорни отношения с един независим от политическата и идеологическата конюнктура продуцент, или ще бъде изправен пред една контролирана от държавата фирма. За него не е все едно дали спонсорът ще му диктува цензурни условия, или той, чрез правото си на своя интелектуална собственост, ще работи свободно и без ограничения. В областта на културата частната и кооперативна собственост могат да осигурят нормални условия както за мецената, така и за твореца. Спонсориращите частни, коорепативни и държавни фирми ще получат данъчни облекчения.

В своята културна политика СДС не подценява взаимодействията между художествената и материалната култура. Те трябва взаимно да се преливат и обосновават. Например чрез дизайна нашата икономика трябва да стане културен фактор в бита. Ние сме за развитие на културата на човешките отношения, културата на труда и свободното време, на физкултурата.

Единствено в условията на свободното културно битие можем да говорим и за отвореност на българската култура към света. Така и за българските творци на изкуствата и литературата ще станат възможни междунационалните формации, смесените творчески колективи, издателства, филмови и театрални продукции и т.н. Това е шанс за българската култура да напусне границите на малката страна и да тръгне по света. Никой не се съмнява в това, че нашият малък народ е богат на таланти. Големият Аворов беше казал, че този народ има път в духовното повече, отколкото в материалното. Такъв е пътят за отваряне на малка България за голямата световна култура.
Излишно е да си затваряме очите пред факта, че нашата култура изглежда регионална по характер и значение, че ние все още малко знаем за света, че светът знае малко за нас, и че това, което знае, е до голяма степен изкривено и невярно. И тук причините са много повече идеологически, отколкото народопсихологически. Деситилетия наред нашият т. Нар. Социализъм предпочиташе да има една затворена култура, с неоправдано високо самочувствие и химерични “постижения”, отколкото да допусне свободен обмен на идеи и светоусещане, способни да поставят под въпрос неговите едноизмерни представи за живота и неговата казармена естетика. По същата причина по културната карта на това, което познават нашите творци и нашата публика, еят осакатяващо бели петна: в края на XX век не познаваме много имена от европейската класика. Днес наистина се превежда много, но тези преводи създават една фрагментарна мозаична картина, в която съжителстват стилове и епохи и която не дава усещане за някаква цялост / а и как ли би могла да създава, след като четем литература, изградена върху християнска основа, без да познаваме Библията/.

СДС е за културно многообразие!

СДС е за отваряне на България към световната култура! За развитие на регионалните култури! Само специфично регионалното се утвърждава като световна ценност!

СДС ще възроди и поддържа естествените форми на преход от аматьорство към професионализъм в изкуствата и летиратурата!

Както няма култура без център, така няма култура и без периферия!

СДС е за конституционни и нормативни гаранции за културата!

СДС ще направи възможното и за това спонсорът, мецанатът и продуцентът да добият свое публично лице, да станат представителни фигури в обществения ни живот!
Само в условията на демократична България творъцът – художник ще осъществи призванието си, ще получи истинско признание! 

 

РЕЛИГИОЗНОСТТА – НА ПОЧИТ

Всички изповедания са равни в България!

СДС е за нов демократичен закон за вероизповеданията, за отменяне на монопола на държавата върху възпитанието на младежта и учащите се и даване възможност за факултативно обучение по основи на религията, както и за младежки религиозни организации.
Ще се отмени монополът на държавата върху откриването, ръководенето и финансирането на болници, сиропиталища и други. Ще открием простор за милосърдието.
Ще спрем вмешателството на държавата при назначаване, преместване и уволнение на свещениците. Ще установим пълна свобода за религиозната проповед във и извън храма – религиозни беседи, религиозни процесии и служби на открито. Нуждаем се от масов тираж на религиозната литература – Библията за всеки дом, религиозни филми по кината, телевизионно и радиопредаване на богослужението от представител на храма, свободен достъп на военнослужещи и учащи се до неделни и празнични богослужения в храмовете, връщане имотите на църквата, семинарии, земите на манастирите, иконното имущество на храмовете.
Няма истинска демокрация без религиозни права, нито има истински хуманен морал без вяра. 

 

ЗА СВОБОДНА НАУКА И МОДЕРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Комунистическият режим превърна българската наука в наукообразна идеология. Така нареченият принцип на партийността, чрез номенклатурна кадрова политика, отреди на учените мястото на идеолози, които трябва да утвърждават с научни аргументи властта. И това не се отнася само до обществените науки. Същото постигна и останалите хуманитарни науки, и естествените, и техническите науки. Бяха разгромени съществуващите научни школи в биологията и философията, в правото и икономиката.

Научната кариера се превърна в трамблин за политическа кариера. И обратно! Стана модно номенклатурчикът да краси своя авторитет с фиктивни научни степени и звания. Държавният мъж вече не беше само “другар”, а “професор” и “доктор”. И тъй като “големият” политик трябва ше да бъде “голям учен”, то и ученият можеше да бъде “голям”, само ако е “политик”.

Така науката беше разгромена отвън и отвътре.
СДС е за освобождаване на българската наука от диктата на политическата конюнктура. Ще разделим функцията на учения от тази на политика.

Науката – и университетската, и академичната, не може да съществува, ако не е свободна. Свободна трябва да е съвестта на учения, изследователя и преподавателя.

Ще се стремим да премахнем информационните бариери, които съществено затрудняват учените. Ученият, освен че е човек като всички останали, е гражданин на света. Досега науката беше затваряна в граници и монополизирана от властта. Ние ще премахнем тези граници и ще се стремим да превърнем науката в наука за човека.

Решително трябва да се интегрират и ще се интегрират изследователската с преподавателската дейност. Днес и студентите, и учениците от горните класове трябва да се включат ве реални научни изследвания. Ще се подобри рязко материалното положение на науката и на учения.

Университетът и училището трябва да се превърнат и ще се превърнат в територии на бъдещето.

Ученият е особен човек. Той не е съвсем от земния свят. За него материалните условия за научна работа, творческата свобода, реализацията на научните му идеи, славата, са не по-малко важни от материалното му възнаграждение. Израстването на учения не трябва повече да зависи от мястото му в политическата йерархия. Кариерата на учения е преди всичко нарастване на реалното му право да определя насоката на изследванията, право, което той получава само въз основа на доказана компетентност в научната работа. Кариерата на учения ще му носи онзи социален престиж, който е съответен на неговия научен престиж.

Тежко на онази нация, която призовава учените си да решават само проблемите на настоящето. Защото основната функция на науката е да намира алтернативи за бъдещето. Като поема тежката отговорност за настоящето на страната, СДС е за едно нормално и престижно бъдеще на България. Поради това СДС ще следва една нова политика спрямо науката, която да спомага развитието й като законодател на бъдещето на нашия народ.

Като управляваща коалиция СДС ще формира своято политика спрямо науката на основа на следните принципи:

- приоритетно, всестранно и без условия осигуряване на научните изследвания;

- следене на научните постижения;

- следване на тези постижения и избор между тях за бързото им превръщане във факти на нашата национална култура.

Науката по начало е, а българската наукта все повече ще бъде активен източник на промени в нашата култура. Но не науката трябва да дава, или както беше прието досега да се казва – “да внедрява” – своите продукти. Те трябва да бъдат вземани от нея. Икономическата ефективност на науката не е проблем, който може да се реши чрез каквото и да е управленско въздействие. Икономическата ефективност на науката е преди всичко проблем на прехода към пазарно стопанство в България. Пазарната икономика ще активизира онези сфери, които естествено и с оглед на своето развитие, ще започнат да търсят и да ползуват научни резултати. Пазарът на научни продукти е невъзможен без пазар за икономическите сфери.

До днес истинска наука не беше необходима на тоталитарното общество. Утре тя ще стане търсена в гражданското общество.

За СДС науката и образованието са най-ценният капитал на нацията. Който инвестира повече в тези сфери, той ще поизвежда повече и по-качествено. Но това не значи, че при пазарна икономика няма да е необходима държавна поддръжка за науката. Напротив, науката все повече ще се нуждае от разнообразни форми на субсидиране на научните изследвания, но основната субсидия за науката и образованието си остава държавният бюджет. Тези фондове, трябва да се гласуват от Народното събрание отделно, и да се предоставят на автономните научни организации. Занапред няма да се допуска какъвто какъвто и да е диктат при разпределянето на ресурсите за научни изследвания. По този начин ще се освободят доста затормозените механизми на саморегулиране в науката.

За да бъде в крак с динамиката на съвременния свят, човекът трябва да се образова през целия си активен живот. Според СДС науката и образованието са едни от големите резерви и безценни шансове за България да излезе от икономическата криза при минимална социална цена. Много от изправящите се пред нас проблеми като безработица, ниска рентабилност, техническа изостаналост и др., могат да се решат преди още да са станали болезнени. Гарант за тяхното решаване е една модерна научно-образователна система за непрекъсната професионална квалификация и преквалификация. Както в развитите страни, така и у нас, училищната скамейка и студентската банка трябва да се превърнат в неизменен спътник както на младия, така и на възрастния, както на ученика, така и на учителя. Една от тези възможности е свободният университет.

Коренно трябва да се промени и ще се промени положението на българския учител. Да бъдеш учител в България е тегоба, нервна разруха и безперспективност. Защото деситилетия, та и до днес нашият учител е принуждаван да изпълнява незавидната роля на бездушна трансмисия за подаване към детските глави на учебни програми. Тези програми нямат нищо общо с учителя. Те се разработват от някого там, “горе”, по калъпа на тоталитарната идеология, призсоила си правото на монопол върху единствената истина. Поради това най-важното за тоталитарното управление на образованието и досега не е учителят, а учебната програма. За тоталитарния идеал съвършеното училище е училището със съвършена програма. Това е училището, което трябва да “произвежда” и то произвеждаше конвейерно програмирани хора за програмирано общество.

За нашите деца са нужни не програми–норми, а учители–личности! Само учителят, който е личност и трезво преценява промените, може да направи от децата личности!

СДС е за свободната инициатива на българския учител! За неговото право на призвание! За правото му да може отговорно и гордо да заяви, че децата са негови ученици!
Днес, след деситилетия власт “в името на народа”, след “крупни” и “всенародни” програми за “многостранно” и “всестранно” развити личности, и въпреки героичната съпротива на българския учител, нашето училище е в дълбока морална, интелектуална и материална криза. То разполага с жалка материална база. Управлява се от некомпетентни апаратчици-чиновници, които виждат училища само в документите, на празненства или от прозорците на високите си кабинети. За началници и директори често биваха назначавани бивши офицери, партийни работници, комсомолски кадри. И обратното – тъкмо учителите, които печелеха искрената обич на своите ученици, ставаха обект на подозрения, инсинуации и нерядко на открит терор от страна на завистливите и некадърни колеги и началници.

Това се отрази и върху нашите деца. Едно образование, което нито образова, нито възпитава, е способно да превърне бъдещето на нацията в незаинтересована, инертна, затъпяла маса. Скучните политизирани учебници внушават ненавист към училището, агресивност не само към учителите, но и към съучениците. За ученика усвояването на учебния материал вече не беше цел, а повинност, чийто срок тежи. Защото програмираният учебен материал нямаше отношение към бъдещето, а само към оцеляването чрез получаването на бележки и дипломи. Пред очите ни децата в училище закърняваха не само морално и интелектуално. Те се поболяваха и физически, и психически в нехигиеничния режим за учение, поболяваха се и се поболяват от претовареност, формализъм и всякакъв тормоз.

Неврозите сред учениците, високото кръвно налягане, тревожността и депресиите нарастваха. Това са симптоми на деградацията на нашето училище. Получи се така, че младите хора придобиваха необходимите им познания и се възпитаваха по-скоро в неформални групи, в приятелските компании и дори на улицата, отколкото в училище. Неслучайно и времето, и парите за тай наречените “частни уроци” нарастват застрашително.

Доведеното до криза образование е може би най-страшното престъпление на тоталитаризма, защото неговата цена ще плащаме дълго.

Нужни са спешни мерки за действително и цялостно оздравяване на образованието. Иначе не ще можем да осъществим нито една от амбициозните си цели за бъдещето. Без морално устойчиви, образовани хора и най-добре замислените икономически, социални и културни промени ще се окажат неосъществена мечта.

Ние сме за обществена, а не за партийно-държавна образователна система! Ние сме за плурализъм във формите и начините за организиране и осигуряване на българските училища! Ние сме за разнообразни и алтернативни форми на обучение!

Нека възродим демократичните традиции на българското училище – обществения контрол чрез училищни настоятелства, хуманно и деполитизирано обучение. Върху тези традиции ще изградим и онези форми на образование, достигнати в развитите страни. Ще наложим училище, в което се зачитат достойнството и индивидуалността както на учителя, така и на ученика. Ще създадем училище, в което ще се ползва най-актуалната научна информация. Ще въведем в училището модерни средства за обучение и ще ги направим достъпни за всеки ученик. Децата ще получат правото свободно да избират профила на обучение, подпомагани от своите учители. Ще въведем факултативното обучение. Ще дадем приоритет не на количеството знания, а на уменията за придобиване на знания, на творческото мислене и на способността за саморазвитие и постоянно самообразование.

Училището не трябва да бъде повече място за пълнене със знания и промиване на мозъци. Училището трябва да се превърне в място за пълноценен социален живот, в територия, където се ражда бъдещето! Нашето училище отново трябва да стане привлекателно както за учениците, така и за учителите. Нека изградим образованието върху морално-етична чистота и професионална компетентност.

Ние сме за разнообразни форми на обучение, като се даде свобода на частни, кооперативни училища и университети, на чуждестранни колежи, професионални училища и отделения на големи фирми.

Нека цел на образованието стане развитието на всяка индивидуалност! Нека критерий да бъдат моралът и знанията, уменията и творческата нагласа! Обществото ни се нуждае от личности, които могат да мислят самостоятелно, да вземат решения, да имат критична позиция и да избират свой собствен път за самоосъществяване.

СДС ще се бори за конституционни гаранции за образованието и науката. СДС ще увеличи рязко средствата за образование и наука. Трудът на учителя ще се заплаща по достойнство!

Основните ценности на демокрацията ще са съставна част от възпитанието. Оръжие на диктатурата беше невежеството. Оръжие на демокрацията е просвещението!
Чрез просвета и наука – към демокрация!

Напред, науката е слънце,
което във душите грей,
напред, народността не пада
там, гдето знанието живей! 

 

МЛАДЕЖТА Е НАША, НАШЕ Е И БЪДЕЩЕТО!

Управляващата партия отсрочваше катастрофата за сметка на бъдещето, на потомците. Днес младежта трябва да плаща за греховете на една престъпна политика. Вината остава, но последствията се стоварват върху настоящите и бъдещите поколения.

Номенклатурата е на старческа възраст. Навсякъде се наблюдава нейната алергия срещу просветеността на младежта. В най-отчайващо положение са младите специалисти – тези, които градят бъдещето на нацията като бъдеще за себе си. Орязани са техните възможности за реализация. Обикновено получават нискоквалифицирана работа.

Тревожно за нашето общество е не само нежеланото образование, но и нежеланата професия. Младите хора често пъти попадат на труд, който не могат или не искат да упражняват. Особено тежко е положението на село, където недостойните условия на живот и труд, дедовщината в селскостопанския колектив и застарялото на селение просто гонят младите хора към големия град.

Младите специалисти не могат дълго време да стъпят на крака. Младият човек много трудно придобива икономическа самостоятелност. Голяма част от младите семейства живеят при своите родители или на обирджийски “свободен наем”, или претъпкват общежития без всякаква надежда и перспектива за жилище. Мизерните заплати на младите се дължат и на възрастовото неравенство, при което стажът играе по-голяма роля, отколкото умението и познанията. Редица млади семейства се издържат от техните родители, което допълнително снижава стандарта на живот на баби и дядовци.
Обвиненията, че младежта не работи, че иска само пари и е потребителски настроена, отговарят на истината само дотолкова, доколкото нейните ръце са вързани за нормален, неексплоатиран труд.

Младите и образовани хора се ориентират към демократичните сили, защото не искат да се разминат с шанса за по-добро бъдеще. Те най-трудно могат да бъдат уплашени от настъпващите промени. Те желаят искрено тези промени и са готови да поемат отговорността за тях. Бъдещето е наше, защото е наша младежта!

Младежта иска щастие, любов и радост днес и за бъдещето!
 

КАКВА КОНСТИТУЦИЯ НИ Е НУЖНА?

За да постигнем всичко казано, СДС се нуждае от Велико Народно събрание. То е призвано да постави края на партийно организираната държава и да положи конституционните основи на съвременната парламентарна демокрация.

За пръв път от деситилетия насам нашият народ има шанса да приеме конституция, която да бъде действително върховен закон, а не фикция за нашето равенство в лицето на държавата.

Досега властта функционираше до голяма степен по извънконституционен начин. Тя не беше тъждествена с държавните органи. Парламентът само единодушно гласуваше за решения, взети предварително на друго място. Ние сме за конституционна държава, в която държавната власт, както и всеки друг вид власт, е подчинена на върховния закон. Ние сме за тъждеството между реална власт и държавни органи. Досега номенклатурата използваше закона като средство за удържане на върха ... За нас законът е цел, а властта само средство за нейното постигане.

Ние сме ЗА ДЪРЖАВА БЕЗ КОНСТИТУЦИОННИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ. СДС е за парламентарен конституционен строй. На България е нужен силен парламент. Ние не приемаме надпарламентарната президентска власт. Парламентът може да бъде ограничен единствено от волята на народа и от конституцията.

 

От какъв парламент имаме нужда?

Ние сме ЗА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩ ПАРЛАМЕНТ. Избраните в него депутати ще са професионални парламентаристи. Тяхната работа не може да е хоби или трупане на политически капитал за “черни дни”, а призвание. Парламентът ще работи почти непрекъснато. Той ще бъде съществено подкрепян от специализирани комитети и подкомитети, които са допълнителен източник на неговата сила.

Ние сържим ПАРЛАМЕНТЪТ ДА БЪДЕ ЕДИНСТВЕНИЯТ ЗАКОНОДАТЕЛ НА ДЪРЖАВАТА. Необходимо е конституцията да разшири значително кръга от въпроси, които се регулират единствено със закон. Самите закони не трябва повече да бъдат декларации с идеологически характер, а да бъдат детайлни нормативни актове, които могат да се допълват от подзаконови актове единствено във връзка с прилагането им. Ние сме категорично против делегирането на законодателни права на правителството или предоставянето на нормотворчески правомощия на държавния глава.

Само парламентът трябва да определя как и при какви условия да се използва държавният бюджет и да не позволява д се изразходва дори лев извън предназначените цели. СДС е за силна финансова власт на парламента.

Каква трябва да бъде ролята на правителството? Силата на парламента трябва да се проявява и в непрекъснатия ефикасен контрол от негова страна върху дейността на правителството и държавната администрация. СДС е ЗА СТАБИЛНО И СИЛНО, НО ОТГОВОРНО ПРЕД ПАРЛАМЕНТА ПРАВИТЕЛСТВО.

България има нужда от авторитетен държавен глава, който да изразява и гарантира единството и неделимостта на държавата и да стои над политическата борба. Ние отхвърляме идеята за президента като олицетворение на изпълнителната власт. СДС е ЗА ПРЕЗИДЕНТ В УСЛОВИЯТА НА ПАРЛАМЕНТАРЕН РЕЖИМ.

Конституционният съд трябва да бъде гаранция срещу това, което се случи с конституцията по време на тоталитарния режим. Опитът ни от последните деситилетия ни кара да мислим за усилване на механизмите по защитата на конституцията. Затова ние сме ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД, който да има право да обявява за невалидни всички юридически актове, противоречащи на конституцията в законите.. Но преди всичко той трябва да е надеждна защита на свободата на личността и правата на отделния гражданин срещу евентуалните посегателства на ведомствените и държавните институции.

Не е достатъчно личността и институцията да са равноправни, тъй като те са неравностойни в полза на институцията: правата на личността са по-лесно накърними, от тези на ведомствата и държавата. Конституционният съд би трябвало да е гарант и бариера срещу нарушаване на правата на отделния индивид от страна на групови и корпоративни интереси, което може да стане и по парламентарен път. Като стаж на конституцията той ще контролира и решенията на административните, съдебните и другите държавни органи, с оглед защитата на конституционните права на гражданите. Конституционният съд може да играе стабилизираща роля, както вътре в държавата, като решава споровете между държавните органи във връзка с разпределението на техните компетенции, така и между държавните и обществените образувания – например, когато държавата превишава правомощията си по отношение на груповите и индивидуалните интереси.

Ние сме ЗА ВЪВЕЖДАНЕТО НА ИНСТИТУЦИЯТА “ПАРЛАМЕНТАРЕН ЗАЩИТНИК НА ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ”. Неговата най-важна функция ще бъде разглеждане на оплаквания срещу администрацията и нейните служители, на нарушения на гражданските права поради небрежност, произвол или злоупотреба с власт. Защитникът на правата на гражданите ще се избира от парламента, но ще действува независимо от него и правителството и ще разполага с широки възможности за контрол върху цялата администрация.

Ние сме ЗА ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД. Защитата на правата на гражданите диктува да се постави по нов начин въпросът за съдебния контрол върху актовете на администрацията. Длъжни сме да възродим нашите следосвобожденски традиции в осъществяването на административното правосъдие. СДС е за обособяване на административното правораздаване в самостоятелна система и за учредяване на върховен административен съд като съдебен защитник на гражданите от грешките и произвола на административни органи и чиновници. Ва Върховния административен съд трябва да са подсъдни по принцип всички жалби срещу административните актове.
Водени от идеята за народния суверенитет, ние сме ЗА ШИРОКО ИЗПОЛЗВАНЕ В КОНСТИТУЦИОННАТА ПРАКТИКА НА НАРОДНИЯ И МЕСТНИТЕ РЕФЕРЕНДУМИ. СДС ще се стреми референдумите да бъдат начин за решаване от народа на конкретните въпроси за обществения живот или за народно вето по приети от парламента закони. Случаите и начинът на провеждане на референдуми трябва да бъдат регламентирани в конституцията.

СДС е ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНО НЕЗАВИСИМ СЪД. Съдийската длъжност трябва да е несъвместима с членство в която и да е партия. Ние искаме съдиите да бъдат хора с най-голям обществен авторитет и да бъдат материално и морално независими от другите органи на властта.

Ние сме ЗА ТРИСТЕПЕННА СЪДЕБНА СИСТЕМА, при която първата инстанция да разглежда делото, като събира всички доказателства, втората отново да ги проверява, а Върховният съд да упражнява надзор с оглед на законите. СДС смята, че съдебните заседатели трябва да се запазят, но в увеличен състав, като се избират за всяко дело по жребий и решават самостоятелно въпроса за вината.
Всеки гражданин трябва да има право да си осигури адвокат по свой избор още от неговото задържане или предявяване на обвинението. Затова е нужна ПРИНЦИПНО НОВА СИСТЕВА НА АДВОКАТУРА със свободен достъп до тази професия на морално чисти и професионално вещи юристи. Във връзка с това следва да се премахнат административните права на Министерството на правосъдието. Нужно е да се възстанови адвокатството сато една наистина свободна професия, която да бъде подчинена само на своите професионални правила и морал.
ОТ ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ТРАДИЦИИ СЕ НУЖДАЕ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ. Ние отхвърляме досегашната форма на “самоуправление”, при което управляващата партия беше свела тази хубава идея до самоуправство в общините на местната номенклатурна прослойка и до областни правителства, пречещи на общините действително да се самоуправляват. Идеята за самоуправлението беше в немалка степен компрометирана от явления, имащи малко общо с истинското самоуправление.

Под рубриката на “самоуправлението” държавата се децентрализираше неведнъж през последните деситилетия. Но децентрализацията не доведе до демократизация. Под прикритието на самоуправлението или се прехвърляше отговорността за икономическата криза от висшата администрация към редовите трудови колективи, или се реставрираше местното натурално стопанство от предмодерните времена /например идеята за “самозадоволяване”/, или се прехвърляше корупцията от политическата олигархия към местните “величия” на общините. А истинското самоуправление има преди всичко политически измерения.

То означава например не избор на директора от работниците в предприятието, а свобода на избора на политически дейци от регионално значение. Силни общини в рамките на закона означава преди всичко свобода за решаване на всички местни проблеми, без каквото и да било вмешателство и опекунство на централните държавни органи.

Също така силни общини и кметства означава преди всичко силни и самостоятелни бюджети. Трябва да се сведе до мининум преразпределителната роля на централните органи, които живееха за сметка на общините. Пред очите ни са катастрофалните последици от свръхцентрализацията на финанси, стоки, информация, власт, култура и т.н., които доведоха до днешните резлики между столица и провинция, бивши окръжни, сегашни областни центрове и останалата част от страната.
 

ЗА НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ ПО ОСНОВНИТЕ ЦЕННОСТИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

СДС се стреми целият обществен живот и отношенията между хората да се градят върху свещените ценности на демокрацията. За нас главни са онези общочовешки хуманни стойности, които бяха отричани и потъпкани от тоталитарната власт. Тя замени свободата на мисълта и действието с идеологическа вярност, вътрешната независимост – с контрол върху личния живот, чувството за пълноценен живот – с непрекъснат страх да не загубиш и малкото придобивки, получени с непосилен труд. Тя замени здравословния живот и душевното равновесие със систематично тровене на населението и психичен тормоз при най-малката проява на другомислие или самостоятелност.

Ние вярваме, че за едно общество, което се освобождава от оковите на тоталитаризма, е от изключителна важност да постигне съгласие между всички обществено-политически сили на основните ценности на демокрацията. Това са ценности, с които компромис не може да има. Тях никой и при никакви обстоятелства не трябва да погазва. Опитът на обществата с вековни демократични традиции показва, че колкото по-ненарушимо е съгласието по основните ценности, толкова по-ясно, по-точно и по-конструктивно се води спорът по проблемите, по които мненията се различават.

Демократизацията се гради върху ценности, които стоят над партийни интереси, идеологически различия и делнични страсти. От всички тях най-актуална за нашето общество, изстрадало толкова деситилетия в скрита гражданска война и открит политически терор, е ценността на НЕНАСИЛИЕТО. СДС е против насилието във всичките му форми. Ние сме не само против физическото издевателство, което отне живота и осакати хиляди хора в зловещите социалистически лагери, ние сме не само против икономическото насилие, което доведе половината страна до границите на бедността, ние сме не само против политическото насилие, което задушаваше всяка опозиция и всяко свободно волеизявление. Ние отхвърляме и моралното насилие, принудата върху човека да говори неща, в коит не вярва, да възхвалява управници, които презира, да лицемери пред силните, от които зависи хлябът и оцеляването му.

Ние отхвърляме и психическото насилие, държането на човека в подчинение, откритите заплахи, намеците за последствията при неподчинение и другомислие.
За нас СВОБОДАТА е свещена и неприкосновена ценност на всяко демократично общество. Тя стои в основата на демокрацията, която не съществува без нея. Най-големият цинизъм на комунистическата власт беше непрекъснатото тръбене, че нашето общество е свободно и всеки от нас има лична свобода.

Ние всички изпитахме на гърба си тази лична свобода и плодовете на “свободното” общество: да живееш в недоимък, да мълчиш, да се стпрахуваш, да живееш и работиш там, където те закрепостят, да боледуваш, да се подчиняваш, да бъдеш раболепен и лицемерен пред силните, да не пътуваш по света.

Парадоксът на “свободата” в тоталитарната държава беше, че и тези, които заемаха по-високите етажи на властта, не бяха действително свободни. Техните “свободи” да упражняват произвол, да нарушават законите, да се облагодетелствуват, да пренебрегват нуждите на обикновения човек се крепяха на послушанието доносничеството и жестокостта към по-слабите народи, страха ог по-силните. Такъв вид “свобода” на нашите управници разруши най-близката по сродство ценност – ОТГОВОРНОСТТА.

Колективната отговорност, проповядвана от номенклатурата, се превърна в индивидуална безотговорност. Да не забравяме истината, проверена в столетната биография на демокрацията:

САМО ИНДИВИДУАЛНО СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК Е ОБЩЕСТВЕНО ОТГОВОРЕН. Свободата да избираш вяра и идеи, да избираш къде да живееш и да се учиш, да се изразяваш открито, да работиш това, на което си способен, и там, където се чувстваш най-удовлетворен – тази свобода ни прави и отговорни да осъществяваме нашия избор според правилата на човешкото общежитие и общочовешкия морал.

Голямо наследство от номеклатурата, раздаваща “свобода” за сметка на безотговорността и послушанието ни е, че се превърнахме в общество на обвинители. Нека отново се превърнем от обвинители в отговорни хора! Нека да търсим причините за нещата не вън от себе си, не в някакви бюрократични партийни сили, а вътре в себе си, в разбирането на своята отговорност пред света. Свободата е рамката на отговорността. Само отговорният човек е вътрешно свободен!

Ценността, с която най-цинично се спекулираше досега, гласеше: РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ВСИЧКИ. Но ние не искаме равенство на всяка цена! Ние ще се стремим към равенство при “старта на живота”, а не в получаването на благата! Демократичното общество дава на отделния човек РАВНИ ШАНСОВЕ, еднаква “стартова позиция” при избора на поприще, път, алтернативи. Останалото зависи от способността, трудолюбието, желанието за участие в обществения градеж на отделния човек. Правото на равни шансове и възможности се обезсмисля без правото на нееднаквото им използване.

В демократичното общество КОНКУРЕНЦИЯТА е основен принцип за ненасилствено координиране на човешката дейност. Конкуренция в икономиката – чрез пазарни механизми и антимонополно законодателство! Конкуренция в политиката – чрез свободни избори и парламентарна борба! Конкуренция в културата – чрез свободна борба на идеи, възгледи, мнения!

СДС е за социално справедливо общество, в което конкуренцията органично да се съчетава със СОЛИДАРНОСТТА. Чрез конкуренцията хората са свободни в своята нееднаквост, чрез солидарността те са свободни в своето равенство. Солидарността е средството, чрез което социално онеправданите или просто по-слабите използват правото си на самозащита, взаимопомощ, еманципация.

Непреходви хуманни ценности са ДОСТОЙНСТВОТО И СЕБЕУВАЖЕНИЕТО. Те могат да намерят живот само в действително демократично общество. Дори и да е материално задоволен, човек не се чувствува пълноценна личност, ако не притежава чувство за собствено достойнство и не възприема себе си като личност, която заслужава уважение. НИЕ ЩЕ НАПРАВИМ ВСИЧКО, ЗА ДА ВЪЗРОДИМ ТАЗИ ПОТЪПКАНА ПРИ ТОТАЛИТАРИЗМА ЦЕННОСТ, ЗА ДА БЪДЕМ НАРОД С ЧУВСТВО ЗА СОБСТВЕНО ДОСТОЙНСТВО.

Бъдещото демократично общество трябва да бъде общество и на ТОЛЕРАНТНОСТТА. Тази ценност изисква търпимост и уважение към убежденията и идеите на другите хора, партии и организации, към вероизповеданията, пола, етническата принадлежност, към всеки човек. Толерантността е не само пасивна търпимост. Тя е активн защита на правото на другия да бъде друг. Само когато толерираме свободата на другия, ние утвърждаваме своята. Само когато ценим неговото различие, когато се радваме на неповторимостта му, когато се поставяме на негово място, ние може да разчитаме на разбиране по отношение на нас самите.

Ние сме за толерантност, но не за несъпричастие към злото. Следователно за нас важна ценност е също СЪПРОТИВАТА. Всеки има право на съпротива, когато се нарушава неговата свобода в полза на свободата на другия. Съпротивата е необходима тогава, когато властта се използва не за изравняване на шансовете ни, а за узаконяване на тяхното неравенство. Ето защо ние ще използваме гражданско неподчинение тогава, когато считаме, че властта превишава правомощията, които са й делегирани.

СДС отдава изключително значение на всички ЧОВЕШКИ ИНДИВИДУАЛНИ ЦЕННОСТИ, които осмислят нашия живот и всекидневните ни усилия. СЕМЕЙНОТО ЩАСТИЕ, ФИЗИЧЕСКОТО И ДУШЕВНОТО ЗДРАВЕ, МАТЕРИАЛНОТО БЛАГОПОЛУЧИЕ АМБИЦИИТЕ И СТРЕМЕЖЪТ КЪМ УСПЕХ, СИГУРНОТО И СПОКОЙНО СЪЩЕСТВУВАНЕ, ЗДРАВОСЛОВНИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ, ЛЮБОВТА, ЧУВСТВОТО ЗА ПЪЛНОЦЕННОСТ, НЕОТРОВЕНАТА ПРИРОДА, УДОВОЛСТВИЯТА И РАЗВЛЕЧЕНИЯТА, БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА И АЛТРУИЗМЪТ, ВЯРАТА В БОГА, ВЕРОТЪРПИМОСТТА И Т.Н. – ВСЯКА ОТ ТЕЗИ ЧОВЕШКИ ЦЕННОСТИ МОЖЕ ДА БЪДЕ ВОДЕЩА ЦЕЛ В ЖИВОТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК И ДА МУ НОСИ РАДОСТ И ЧУВСТВО ЗА ПЪЛНОТА.

Всеки човек е свободен да осмисли живота си по свой начин и да следва ценности, които приема за важни.

КАТО ГЛАСУВАТЕ ЗА СДС, ВИЕ ЩЕ ПОДКРЕПИТЕ ТЪРЖЕСТВОТО НА ТЕЗИ ЦЕННОСТИ! ТЕ СА ДУХОВНИТЕ ОСНОВИ НА ОБЩЕСТВОТО, КЪМ КОЕТО СЕ СТРЕМИМ! ТЕ СА ПРИНЦИПИТЕ, КОИТО ВСИЧКИ ЗАЕДНО МОЖЕМ ДА ИЗГРАДИМ!
 
45 ГОДИНИ СТИГАТ! ВРЕМЕТО Е НАШЕ!

[1] Автори на този документ в първия му вариант са хората от "групата на Луджев" (така, както той ми ги съобщава през 2004 година) - Румен Аврамов, Огнян Пишев, Диана Пишева, Боян Славенков, Венци Антонов, Венцеслав Димитров, Любен Беров, Иван Пушкаров, Мариана....., Снежана Ботушарова, Меглена Кунева, Тодор Батков, Стоян Ганев, Здравко Попов, Румен Димитров.

От предложения от тази група текст само икономическият раздел е запазен цялостно. Останалото е или пренаписано, или основно редактирано от Елка Константинова, Михаил Неделчев, Георги Фотев, Иван Паспаланов (участвал и в групата на Луджев), Иван Ефтимов, Веселин Панайотов, Иван Панайотов, Любен Попов, Петко Симеонов. Документът е редактиран от избрана от НКС комисия в състав: Йордан Василев, Елка Константинова, Венцеслав Димитров, Петко Симеонов. Платформата е приета от НКС и е публикувана във вестник "Демокрация" в броевете от 28 април и 4 май 1990 година. Беше издадена и в отделна брошура.

 

****

Тази бележка съм поместил в "Голямата промяна". С нея се уточняват авторите и отчасти процедурата по изработването на платформата. Луджев играеше основна роля в подготовката на първия вариант. Но за да не изглежда, че го обвинявам, признавам, че аз бях твърде важен автор и основен редактор на оконачетелния текст, така че всички грешки са моя заслуга./ Бел. моя - Петко Симеонов/.