Какво търсите тук? Върнете се в къщи! Войниците са били смаяни. На тях име е било казано, че заминават за Близкия изток - там имаше поредна криза.

 
 

ПРАЖКАТА ПРОЛЕТ ОТ 1968. Опит за демократизиране на комунистическия строй в Чехословакия (т. нар. социализъм с човешко лице). Иницииран от дейци на Чехословашката компартия начело с Александър Дубчек (от януари 1968 – първи секретар на ЦК на ЧКП). През пролетта на с.г. е публикуван партийният документ “Чехословашкият път към социализма”, в който се декларира скъсване със сталинисткото наследство и намерение за възстановяване на повечето демократични свободи. Скоро след това правителството обявява, че започва стопанска реформа. Обещаните от ЧКП промени претърпяват радикализация при голяма подкрепа от страна на обществеността. През юни, след премахването на цензурата, пресата помества политическия манифест “2000 думи”, който подлага на критика управлението на компартията след 1948. Пражката пролет се сблъсква с рязкото противодействие на останалите държави от Варшавския договор. След съответните предупреждения на 21 август 1968 войски на СССР, България, ГДР, Полша и Унгария (без Румъния) навлизат в Чехословакия и я окупират.

(15 юли. Във  Варшава се събират представителите на пет държави, участнички във Варшавския договор - СССР, България, ГДР, Полша и Унгария. Румъния не присъства. Петте предупреждават Чехословакия за опасност от "контрареволюция".

18 юли. Дубчек заявява, че няма да върне реформата назад.

29 юли - 1 август. Провеждат се съветско-чехословашки преговори в Черна над Тиса. СССР настоява пред чехословашките ръводители да сложат край на "пражката война".

21 август. Шестотинхилядна армия нахлува в Чехословакия. Проведена е стряскаща Света операция по окупацията на европейска държава. Бързина, висока организираност, модерна техника. Хвърлени са огромни средства. Това е съветската армия в края на шейсетте (останалите четири от "варшавската среща" участват символично). Протестират - Румъния, Югославия, Китай и Албания. От протестиращите само Китай не се безпокои, че на негова територия може да се случи същото.

Българският контингент е дислоциран в района на град Банска Бистрица в Словакия. Дубчек и други висши ръководители на Чехословакия са арестувани и отвлечени със самолет в Москва, където са принудени да “одобрят” агресията.

13 септември. В Чехословакия е възстановена цензурата.

26 септември. В съветския вестник "Правда", орган на ЦК на КПСС,  е формулирана "доктрината Брежнев" за "ограничения суверенитет" на социалистическите страни в условията на постоянната опастност над "световната социалистическа система". Основанието е всъщност, че съществува Студена война.

16 октомври. В Прага е подписан съветско-чехословашки договор за "временното пребиваване" на съветските войски в страната.)

 

Младежите на Прага "чакат" танковете.

 

 

Лозунги от Пражката пролет и от периода на окупацията на силите на Варшавския договор в ЧССР:

Běž domů Ivane, čeká tě Nataša!
Бягай вкъщи, Иване! Там те чака Наташа! (лозунгът е от песен на Яромир Вомачка)

Kain a Abel byli taky bratři.
Каин и Авел също бяха братя.

Rudí bratři,vraťte se do svých rezervací!
Червени братя, върнете се във вашите резервати!

Ignorujte okupanty!
Игнорирайте окупаторите!

Sovětský cirkus opět v Praze - nekrmit a nedráždit.
Съветският цирк отново е в Прага – не хранете и не дразнете.

Za Dubčeka, za Svobodu - budem chlastat třeba vodu.
За Дубчек, за Свобода – ако трябва ще къркаме и вода.

Vyměním vázaného Lenina za svázaného Brežněva.
Заменям омотан Ленин за завързан Брежнев.

Ignorujte okupanty - obracejte se k nim zády - nechte je přemýšlet
Игнорирайте окупаторите – обръщайте се с гръб към тях – оставете ги да размишляват.

Kluci a holky, zvyšujte sexuální napětí okupantů. Líbejte se vášnivě před očima vyhladovělých cizáků!
Момчета и момичета, повишавайте сексуалното напрежение сред окупаторите. Целувайте се страстно пред очите на изгладнелите чужденци!

Ani sousto Rusům - zamykejte popelnice!
Нито залък на руснаците – затваряйте добре боклукчийските кофи!

(повече на - http://1968bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=163&Itemid=24)

 

Епилогът на “пролетта” е оставката на Дубчек през април 1969 от поста първи секретар на ЦК. Изпращат го посланик в Анкара. По-късно го изключват от ЧКП. Неговият приемник Густав Хусак спира политическите и икономическите реформи и връща нещата в старото русло (т.нар. нормализация). Хиляди чехословаци са принудени да емигрират. Много обикновени хора биват подложени на гонения, като са им отрязани пътищата за професионална реализация, а децата им не биват допускани до университетите.

Комунизмът не успя да излезе от морално-политическата криза след Пражката пролет. Това беше истинската му капитулация, случила се двадесет години по-късно.  Общество, което не може да се променя, е обречено.

Официалната българска позиция е предполагаемата: пълна подкрепа на Москва. В това отношение е характерен разговор на  Живков със съветския посланик Пузанов на 1 август 1968 г. Поместен в книга на Леа Коен:

"Ние сме убедени, че независимо от резултати от двустранните преговори в Черна над Тиса, ситуацията в Чехословакия и цялостният ход на събитията не дават основание да се запази сегашното ръководство, поради неговата неспособност да промени положението там. Политбюро на БКП потвърждава по-рано потвърдената позиция: тъй като ситуацията в Чехословакия трябва да бъде променена и комунистическата партия и социалистическите завоевания следва да бъдат запазени, ние сме длъжни да употребим всички възможни и необходими мерки, включително въоръжените сили на Варшавския договор, ако ситуацията го изисква.

А. Дубчек, О. Черник и И. Смръковски не дадоха никакви гаранции, че желаят да променят ситуацията. Те са националисти и ревизионисти, които не обичат Съветския съюз.

Ако не успеем да променим хода на събитията, ще бъде катастрофално: това ще бъде блам за Съветския съюз, за всички социалистически страни, за цялото международно комунистическо движение, за развитието на нашите социалистически страни.

Накъде отиваме? Китай скъса с нас, същото се случи и с Албания. Положението е само на йота по-добро с Куба, Румъния и Югославия.

Ние не можем и не трябва да отстъпим нито педя земя повече!

Ние напълно съзнаваме трудностите, които ще възникнат в международното комунистическо движение в резултат на извънредни мерки, които ще трябва да предприемем по отношение на Чехословакия. Но какво можем друго да направим?

Ние трябва ясно да признаем колко опасно развитие има вече ревизионизмът в международното комунистическо движение. Вземете за пример Италианската комунистическа партия. Тя не е вече същото, което беше преди 10 години: социалдемократичните възгледи са я изцяло завладели. Само поради обстоятелството, че това е масова партия, не можем да твърдим, че тя е марксистко-ленинска партия.

Или вземете Френската комунистическа партия, която е попаднала изцяло под влияние на ционизма.

Ние вярваме, че враждебни последици в международното комунистическо движение и врявата, която ще се вдигне от международните реакционни сили ще ни поставят само ефимерни трудности. Ако възстановим Чехословакия като част от социализма, ние ще заздравим силите на Варшавския договор и силата на социализма като цяло.

Но ако, противно на това, Чехословакия напусне Варшавския договор или остане в него по начина на Румъния или други ревизионистически държави, силите на Варшавския договор ще бъдат значително отслабени и това ще постави пред голямо изпитание ГДР, Полша и Унгария. В случай на война, съветската армия ще трябва да се бие не на чехословашко-германската граница, но на съветско-чехословашката.

Ако събитията в Чехословакия не се променят бързо и решително, това ще доведе освен всичко друго и до пълна реабилитация на Тито. Хрушчов вече го реабилитира веднъж, и ние ще направим това втори път. Ще изглежда, като че ли Тито е най-големият световен политик.

Делегация на БКП ще бъде в Братислава. Ние гледаме на предстоящото съвещание на 6-те комунистически партии само като на тактически ход. Що се отнася до събитията в Чехословакия, най-вероятно нищо няма да произлезе от тази среща. „Дано Господ да помага да се лъжем.” Срещата ще бъде успешна, само ако убедим чехословашкото ръководство да подпише декларация или комюнике в духа на писмото на Варшавския договор за овладяване на положението в Чехословакия, съгласно предложените в писмото мерки.

Нашето мнение е просто: Да ги принудим да капитулират. Ако откажат, трябва да приложим други, крайни мерки." (http://revisionist.blog.bg/politika/2008/08/26/todor-jivkov-za-prajkata-prolet-cionizmyt-e-prevzel-chehoslo.226650)

---------------------------------------------------------------------------------------
Библ. Nowa Encyklopedia Powszechna, Warszawa 1996; Ничев Б., Чехия, София 1997.

Хроника на Пражката пролет, както и други документи, свързани със събитията, могат да се видят на адреса - http://www.decommunization.org/Communism/Bulgaria/Czehoslovakia.htm