Veni Markovski - Вени Марковски

Сетих се покрай празника на студентите, че бях на последната среща на Тодор Живков. Вече служих в армията, но 2-3 дни преди 8-ми декември 1988 г. се обърнах към началник-щаба на бригадата, подполковник Богдан Янев Стоилков с молба за един ден отпуск, през седмицата. Казах му, че имам покана за срещата със студентите и тъй като бях вече приет за студент, исках да чуя на живо Живков. Подполковникът ме изгледа учудено и каза: "Марковски, догодина през декември ще си вече в университета, тогава ще идеш." Без да се замисля дори, аз отвърнах: "Другарю подполковник, догодина Живков може да не е генерален секретар". Човекът ме погледна учуден и мълчаливо взе военната ми книжка и сложи подписа си. Не знам какво си е помислил в момента, нито дали си е спомнил разговора ни година по-късно. 

Не се гордея с постъпката си, но се замислих за историята...