Имаме две групи проблеми. Първата група са човешките отношения.

Седнат ли двама непознати българи заедно, веднага имат тема - "колко е зле в България". Ужасно е! Хленч - сочене наляво, надясно. Посочват се цифри - колко сме намалели, как няма работа, колко са много циганите...

Единодушие пълно. И в следващия миг стигат до кавгата - "кой е виновен ?". Виновните, разбира се, са представителите на партията на другия...

Подтискаща е невъзможността да се намират общи  гледни точки и да се търсят обединителни идеи... Костинбродската афера, Цацаров, Съдебна система, Христо Бисеров, Делян Пеевски, Колите с двойни дъна, КТБ, Южен поток, Уестинхауз, Марица Изток - 1 и 3, ТИМ, Политическия проект "Капут", неясни милионери, офшорки, наводнения, безразборна сеч, Енергетиката, водоснабдяването, колонизирането на страната, пазаруване на гласове...

Втората група проблеми са реалностите -  липсата на ценности, мързела, нехайството и неизбежно произтичащата бедност, мръсотия, неуреден живот, лоши управници...

Жалбите всеобщи, а кафенета - пълни. А възможностите за труд - невъобразимо много. Труд, на първо място!, труд върху себе си.

Нямаме друг изход освен да се променим и да станем самоконтролни, находчиви, целенасочени, упорити, доброжелателни, организирани, трудолюбиви. Стига сме се оплаквали! Въпрос на лично решение.  Трябва всеки да се хване за косата и да започнем да се измъкваме.