ПЛЕНУМ НА ЦК НА БКП  - Общото събрание на членовете и кандидат-членовете на ЦК на БКП, закрити заседания на ЦК на БКП, които се провеждаха (по устав) поне три пъти в годината. На тях присъстваха членовете и кандидат-членовете на ЦК, ръководителите на БЗНС (като наблюдатели) и онези от лидерите на основни казионни организации, които не бяха членове на ЦК. Право на глас имаха само членовете. На пленумите се вземаха решения по всички важни въпроси на страната. В периода 9.9.1944 – 10.11.1989 няма нито един случай, в който пленумът да е отхвърлил предложеното решение от генералния секретар и политбюро. Нещо повече – при гласуванията не е даван глас “против”, а при обсъжданията само в няколко случая ораторите са се опитали да изложат мнение, което е различно от позицията на генералния секретар и политбюро. С решенията на  пленумите се задвижваше по определени въпроси тоталитарната бюрократична машина на партията и държавата. (Вж.още Априлски пленум на ЦК на БКП.)

Пленумите получаваха името си от месеца, в който са проведени – например “априлски пленум”. Преди и след тяхното провеждане те бяха в центъра на публичните обсъждания, винаги разяснителни и възхваляващи мъдростта на БКП.