Плачът на Европа

Monika Demirova

Иван Минев

Толерантност! Съчувствие и съпричастност към страданието! С този плач обединена Европа издига знамето на хуманизма и толерантността.

Днес, същата тази Европа продължава да призовава към мултикултурализмът, който дава право на всяка общност, живееща или пристигнала в Европа, да запази своите битови, културни, религиозни традиции, да ги развива, култивира и да получава помощ за поддържането им. Но, как да бъдат интегрирани тези миграционни тълпи?

Идеята тези хора да бъдат приютени временно, а после да бъдат върнати в страните си е илюзия. Опитът показва, че веднъж пристигнали в Европа, те не могат да бъдат прогонени. До сега призивът за мултикултурализъм създаде хора, родени и израснали в Европа, които извършиха атентатите срещу четири влака в Мадрид, взривовете в лондонското метро, сблъсъците в предградия на Париж през май 2006, март 2007, май 2010 г., в Тулуза през ноември 2007 г., в предградията на Лондон през август 2011 г., опитите за атентат в германските жп линии през февруари 2008 г., разстрелът във френското списание „Шарли ебдо”….

Сега, същата тази Европа призовава за интерграция на мигрантите в резултат на която ще се създават неевропейски анклави в европейските държави. Пълна илюзия е надеждата за тяхната европеизация: възприемане на европейските езици, ценности, култура, традиции.

Тези устремени тълпи от хора афишират, , че бягат от война и търсят спасение от смъртта, а на техните табели пише, че искат да живеят в най-богатата европейска страна Германия. Затова аз неразбирам, как така наречените бежанци имат право да избират къде да живеят. Какво означава това: отиваме в Германия. Това не е бягство от война.Те не бягат от война, те просто се преселват и търсят по-удобен начин на живот.

Преселението едва е започнало.

Затова е необходима е нова доктрина за отворено общество, за ревизия на постмодерния либерализъм за мултикултурализъм и интеграция. Историята ни учи да осъзнаем опасността от гибел „на постиженията на европейската цивилизация” и повторение на „незавидната съдба на Римската империя, превзета от варварите отвътре.”