Dulinko Dulev

Пита ме ФБ, какво мисля? Мисля си, че така ми потръгна животът, че и във вестниците и в театъра, и в Софийските кафенета, работих и живях с по-възрастни от мене колеги, с които бях приятел, но никой , не почти, а никой от тях не остана, дотолкова, че един по-млад от мен художник-каменоделец от Разградските гробища ми препоръча, да си вземам водката и да си я пия там в ателиетото му...

Поне ще знам,че съм сред близки хора и духове...

Нямам представа, колко сме близки ние "приятелите" от Интернет, но не мога да не отчета факта, че всеки един един от нас има свой личен проблем някакъв с общуването си с хората, които са до него и търси сродния си дух или поне някой, който има сходните му разбирания...

За да не задълбавам темата, веднага ще кажа, че наличието на 1000 и 1001 един мои виртуални приятели не ме прави по-щастлив, но и това е нещо. В живота си никога не съм имал и десет нормални приятели или ако съм ги имал, аз пък не съм ги разбрал...

Другото вече става статистика: Чанко Райчев ми е хилядният приятел, а Николай Нинов - 1001-ви....

Благодаря им, благодаря и на 999-те преди тях, и им се извинявам, че по някакъв начин съм ги излъгал....

Продължавам да си живея със спомените от предкомпютърното ни време