ПИСАТЕЛИ, ПОСТРАДАЛИ ОТ ТОТАЛИТАРНАТА ВЛАСТ[1]
1. Андрей Германов – 1 уволнение [2]
2. Александър Миланов – 2 уволнения, 3 г. безработица [3]
3. Благой Димитров – 2 уволнения, 8 г. безработица, изключван от СБП [4]
4. Богомил Тодоров – 1 уволнение, самоубил се като безработен [5]
5. Борис Априлов – 1 уволнение, 5 г. безработица
6. Валери Петров – 2 уволнения, 8 г. безработица, изключван от СБП
7. Васил Станилов – 1 уволнение, 1 спряна книга[6], 1 спряна пиеса, 3 г. безработица
8. Борис Христов – 1 уволнение, 1 спрян филм, 2 спрени сценария, 1 спряна книга
9. Васил Цонев – 2 уволнения, 4 г. безработица
10. Владимир Левчев – 1 уволнение
11. Владимир Кирицов – 2 спрени книги
12. Георги Ивчев – 2 уволнения
13. Гочо Гочев – 1 уволнение, изключван от СБП, отстранен от преподавателство във ВИТИЗ [7]
14. Георги Мишев – отстранен от групата на профсъюзите[8], изключен от БКП [9]
15. Георги Спасов – 1 уволнение
16. Давид Овадия – 1 спряна книга
17. Димитър Дублев – 2 уволнения, 5 г. безработица
18. Димитър Петров – 1 уволнение
19. Димитър Стойчев – 2 уволнения, 8 г. безработица, 12 г. забавена книга [10]
20. Добри Жотев – 2 спрени пиеси
21. Евгения Иванова – 1 спряна книга, 1 уволнение
22. Емил Рупел – 1 уволнение
23. Иван Динков – 1 претопена книга [11]
24. Иван Теофилов – 2 уволнения, 2 спрени пиеси
25. Иван Коларов – 2 уволнения, 7 г. безработица, 2 спрени книги
26. Йордан Василев – 1 спряна книга
27. Йордан Палежев – изключен от Университета[12], 1 уволнение, чакал 14 г. дебютната си стихосбирка [13]
28. Кольо Георгиев – 1 уволнение
29. Константин Костов - 1 уволнение, 6 г. безработица
30. Константин Павлов – 3 уволнения, 12 г. безработица, 24 г. неиздавал[14] нова книга
31 Максим Асенов – 1 уволнение, 1 претопена книга
32. Манол Манов – 2 уволнения, 1 спряна книга, с 20 г. забавен дебют
33. Марко Ганчев – 1 уволнение, изключван от СБП
34. Михаил Величков – 5 спрени пиеси
35. Невена Стефанова – 1 уволнение
36. Николай Цонев – 2 уволнения, 7 г. безработица
37. Петко Братинов – 1 уволнение
38. Пеньо Пенев – 2 уволнения, 4 г. безработица, самоубил се като безработен
39. Петър Алипиев – 1 уволнение, 4 г. безработица
40. Пламен Цонев – 2 уволнения, 14 г. безработица
41. Радой Ралин – 4 уволнения, 2 спрени книги, 1 изгорена книга, 1 конфискувана книга, 2 спрени сценария, 8 г. безработица
42. Свилен Капсъзов – 1 уволнение, 2 г. безработица, изключван от БКП
43. Христо Банковски – 1 уволнение, 5 г. безработица
44. Христо Ганев – 2 уволнения, 2 спрени сценария, 8 г. безработица, изключван от БКП
45. Христо Кацаров – 3 спрени пиеси, 1 спрян сценарий
46. Христо Радевски – 1 уволнение, 1 спряна книга, спряна литературна анкета[15] с него
47. Усин Керим – 1 уволнение, 6 г. безработица
48. Челкаш – 1 уволнение
[1] Списък, обсъждан през септември-октомври 1989 на заседанието на Управителния съвет. Този списък дава представа за отвореността на Клуба към проблемите на българските писатели.
[2] Под "уволнение" тук се разбират онези случаи, при които уволнението е след политически обвинения, които публично и документално са били отправени, независимо по кой член на Кодекса на труда е оформяно уволнението.
[3] Безработен в условията на всеобщата заетост на тоталитарния комунизъм, където заетостта напълно зависеше от партията-държава, означаваше както икономическа репресия, така и политическо отхвърляне, изолиране от социалната система.
[4] Изключване от Съюза на българските писатели (СБП) означаваше "обществено отричане на професионалната годност" и "отхвърляне от професионална общност".
[5] Самоубил се като безработен - случаят показва степента на фрустрация, до която беше довеждан политически неудобният.
[6] Спряна книга, пиеса, сценарий, филм беше открита форма на политическа репресия, в която авторът е лишен от право да упражнява професията си.
[7] Отстранен от преподавателство означавеше изолиране от възможността да оказва влияние върху младите хора, т.е. обявяване в социална негодност.
[8] Към БПС (Българските професионални съюзи) имаше назначени група писатели, като по този начин държавата (чрез казионните профсъюзи) беше техен меценат. Отстраняването от тази група означава отказ от меценатство, т.е. поставяне в икономическа невъзмжност да работи.
[9] Изключването от БКП означава отстраняване на индивида от функционирането на политическата система.
[10] Забавена книга (сценарий, драма, филм) при условията на държавен монопол върху всяка публична проява означава лишаване от право на публично присъствие (за даден брой години).
[11] Претопена книга, списание, вестник е пряка политическа репресия, която е съответна на изгорена книга или конфискувана книга.
[12] Изключен от Университета по политически причини.
[13] Чакал дебют с лишаване от право за включване в професионална общност със всички последствия, включително лишаване от право на себеактуализация.
[14] Невъзможно, неразрешено да издаде.
[15] Спряна литературрна анкета - провеждаха се такива анкети за творчеството и живота на твореца, които бяха издавани в отделни книги.
Twitter
Facebook
